Михаела Анастасова е от тези жени, на които не можеш да устоиш. Когато си покрай нея, усещаш как те зарежда с позитивна енергия. Винаги усмихната и неподправена, тя не само може да те заплени с чар и обаятелност, но може и да те накара да се разтопиш, и то не как да е, а с музика. Има глас, от който настръхваш, а това, че всичко става с любов, прави музиката й още по-заразителна. Разбирането й за живота се пренася в пъстрите цветове на картините, които рисува. Нейният ъндърграунд стил ни харесва още повече, защото ни показва, че тя е арт и всичко около нея се случва според нейните усещания. Сега ви оставяме да си вземете „в големи дози“ от очарованието й.
– Кажи ни коя е Missher, и коя е Михаела ?
– Повечето хора, които имат псевдоним, се различават от реалното си име като личност в живота и на сцената. Аз по-скоро бих казала, че двете не се отличават. Много съм темпераментна в живота, такава съм и на сцената.Темпераментна съм във всичко, с което се захвана. Всичко правя с много емоция и любов. Между Missher и Михаела няма разлика, това съм си просто аз!
– Коя е твоята страст?
– Моята работа е моята страст. Пея, танцувам и рисувам, и това са най-големите ми страсти. Киното и писането са другите неща, без които не мога. Описвам своите най-лични преживявания и може би някой ден ще ги покажа на бял свят.
– Каква е твоята сила?
– Мисля, това е, че съм много оправна и умея да излизам от всяка една ситуация много бързо и адекватно. Умея да защитавам правата си и да се боря за тях. Смятам, че това е моята много голяма сила. Иначе имам и много слабости, но тях ще запазя в тайна. J
– Какво те кара да бъдеш спонтанна?
– Любовта! Всичко, свързано с нея, ме кара да бъда спонтанна. Когато съм влюбена, съм готова да направя много неща. Дори бих скочила от хеликоптер без парашут. (смее се) Шегувам се, но това, че съм толкова първична, понякога ми пречи, когато имам човек до себе си. Работя върху това и напоследък се опитвам да влагам повече разум, отколкото да действам спонтанно. Старая се да пазя някакъв баланс, но с любовта човек никога не знае. Като малка правех доста луди неща, които сега може би не бих.
– Разкажи ни за Омая?
– Омая е едно страхотно бяло, нежно кученце. Осинових я преди около месец. Била е намерена от едни много добри хора в кашон, далеч от града. Прибрали са си я вкъщи и след няколко дни са пуснали обява за нея във фейсбук. Когато видях снимката й, веднага разбрах, че това е моето кученце. Взех я вкъщи. Оказа се изключително умна и с такива навици, които направо ме озадачиха. Усещам колко е благодарна, че някой я е намерил и се грижи за нея.
– Имаш много готини проекти с различни изпълнители. Кой е твоят фаворит?
– Ще отговоря малко банално, но е така – обожавам абсолютно всичките си проекти. Вложила съм супер много енергия, сърце, емоция, и не ги деля. Колкото и да са различни един от друг, всеки ми е дал нещо много важно. Например проектът ми с Alex p – „Нещо лично“, ми е много на сърце и ми е важен, защото е първото парче, което сама написах и продуцирах. Но както казах – обичам всеки един от проектите си с Rхdi, с Goоdslav и с Гриша от „In Spectre”(един нов проект, в който намирам себе си).
– Кога намери себе си?
– Късно! Много хора ме питат защо чак сега съм започнала да се занимавам с музика. Аз съм много самокритична. Обичам, когато започна нещо, да знам, че съм на 100% сигурна и че няма да се изложа в даденото начинание. Не мисля, че има възраст и време, за да правиш музика или това, което обичаш. Сега вече мога да кажа, че съм намерила себе си и заедно с „In Spectre“ правим музиката, която винаги съм искала и ми харесва.
– Има ли някой, с когото би искала да работиш?
– Ооо, да! Много искам да направя нещо съвместно с една много талантлива група от Варна, която се казва „Ума и Дума“ – имат много яко звучене и правят стойностна музика. Говорила съм с тях и нещата се задвижват лека-полека. Искам да направим проект с Бобо, който много обичам като приятел и харесвам като артист – въобще смятам, че е изключително талантлив. Харесвам много Руши и съм му го казвала лично. Бих се радвала да имаме обща песен. И не на последно място – страшно много се кефя на Wosh MC, Feel, Йоко и N. Kotich. Те също са мои приятели, на които се възхищавам какво могат. Много са готини и ще бъде удоволствие за мен да работя с тях.
– Кой седи зад проекта „In Spectre“? Как се създаде и защо?
– Винаги съм искала да пея с жива музика, това ми е била една от мечтите. Обичам тежкия ъндърграунд, обичам некомерсиалната музка, обичам музика, която не влиза в рамки. Не правя нещо само защото трябва да се случи. „In Spectre“ се роди като идея преди повече от около 2 месеца. Свързах се с мой много добър и много талантлив приятел – Гриша Георгиев, и му казах, че искам да работя с него и да правим музика, която да не е точно определен стил. Да бъде някаква симбиоза от пънк, R&B, соул и гръндж дори. Фронтменът може да се каже, че съм аз. Името избрах с идеята да бъде нещо като игра на думи: от „Spectre“ – съвкупност от много елементи в едно, защото всъщност е това, което правим, и „In Spectre“ – от инспектор, което може би щях да бъда, ако не се занимавах с музика.
– Кое би сложила на първо място: танците или музиката?
– Често ми задават този въпрос. Това е като да избираш дали да дишаш, или да дишаш. Обичам, докато пея, да танцувам, и докато танцувам, да пея. Т. е. това за мен са две неразделни неща.
– Знаем, че си част от екипа на балет „Нова“, разкажи откога си с тях?
– Балет „ Нова“ за мен е много сериозен трамплин. Мога да кажа, че съм много благодарна на целия екип за това, че са ме подкрепяли през всичките години откакто сме заедно. Те ми дадоха възможност да се изявя като танцьор, когато пристигнах в София. Всеки млад човек знае, че е много трудно да се изявиш в среди, в които всеки се познава, и нещата не се случват толкова лесно, колкото изглеждат. Бих казала, че съм имала късмет, понеже бях в правилното време на правилното място. Танцувах в „Yalta“, там ме забеляза момиче от екипа. По някаква случайност в този момент набираха кадри и мениджърът на балета – Поли, ми звънна да ми предложи да стана част от техния екип. За мен беше голяма чест. Балет „Нова“ не са просто балет – те са нещо повече. Вече 8 години съм част от тях. Винаги ще им бъда благодарна за всичко.
– За какво мечтаеш?
– Мечтая да ми се случат всички проекти, които си представям… И искам да си купя къщичка, която да си обзаведа самичка. И най-вече за мир между хората.
– Как се глезиш?
– Не съм много капризна. Достатъчна ми е една чаша червено вино преди лягане, хубаво четиво, гореща вана с много пяна и свещи. Аз съм човек на изкуството, естет, и обичам красивото – затова свещите са задължителни. Това са моите глезотии. Личното ми време е оскъдно и затова оценявам малките неща. Иска ми се да имам повече време да ходя на йога. Повечето свободно време за мен е истинският голям лукс.
– Коя е последната книга, която прочете?
– Последните книги, защото чета няколко наведнъж. Всяка една е с коренно различна тематика от другата. Идеята е, че не всеки ден ще имам настроение за дадена книга, затова чета няколко. В момента четивата са ми – „Любов“ на Елиф Шафак, „Старецът и морето“ на Ърнест Хемингуей и „10 малки негърчета“ на Агата Кристи. По принцип обичам тежката литература, която успява да ме разчувста. Фен съм и на Стивън Кинг – прочела съм всичките му книги. Най-интересното е, че почти винаги си пускам музика, за да се пренеса в съдържанието на книгата. Например, когато чета „Любов“, си пускам арабски чилаут, така все едно съм вътре в нея.
– Кое беше последното забавно нещо, което направи през 2016 година?
– Най-забавното нещо, не мога да кажа. Всеки ден ми се случват забавни неща, които може би на другите хора им се случват за 1 година. Аз съм магнит за такива ситуации. Но мога да кажа най-дръзкото нещо, което ми случи, това е Омая, за нея не се замислих въобще. Осинових я на 27 декември.
https://www.youtube.com/watch?v=LWhjOX2w8FY
– Пожелай нещо на нас и твоите фенове.
– Аз нямам фенове. Някак си не ми изглежда реално, когато някой дойде и каже на мен: аз съм ти фен! Кърт Кобейн е човек, който има фенове. Той е гениален. J
И все пак на тези „Луди“ хора, които се радват на това, което правя, пожелавам да не се отказват от мен. И да са живи и здрави,за да продължават да ме харесват (смее се).
А на вас пожелавам да се развивате, много инспирация – много вдъхновение, защото без него няма как да се случват нещата. Много успех и всички проекти, които са ви цел, да станат реалност.
И на всички като цяло искам да пожелая: Да започнем да се вглеждаме повече в себе си, да не съдим хората. Да не пречим на другите да се развиват, а да започнем да се вдъхновяваме от тях, за да ставаме все по – добри. Обичайте се!
Текст: Мариана Станчева
Снимки: Наталия Калчева
