Винаги се радваме, когато чуваме, че съвсем млади българи посвещават времето си на изкуството, а днешните ни събеседници са именно такива. Те са заредени с позитивна енергия и неизчерпаема любов към литературата. „Лабиринт от мисли“ е тяхната първа книга, а най-хубавото е, че са я създали заедно, вярвайки в силата на доброто слово. Представяме ви Ремина и Виктор.
Разкажете ни малко повече за себе си.
Р.: Аз съм Ремина и винаги съм смятала себе си за комбинация от логика, рационалност и подредения хаос на изкуството. Сблъсквайки тези два полюса, винаги се получават неочаквани неща и именно затова обичам да се впускам в такива приключения.
В.: Здравейте, казвам се Виктор и съм ученик. Аз съм съвсем обикновен човек – точно като теб, като него и нея. Ценя времето, прекарано с приятели. Обичам лятото и зимата, но най-вече есента и пролетта. Обичам тишината, но и шума на заетия град. Черното ме привлича също толкова, колкото и бялото. Контрастът е един начин да ме опишеш, другият е еднаквостта.
Кое ви вдъхнови да създадете обща книга?
Р.: Вдъхновенията ни са много, като за начало – дългото ни приятелство. Разбрахме, че пишем за сходни преживявания, които са част от живота на всеки човек на нашата възраст. Затова ни вдъхнови идеята да ги обединим и да им покажем, че те не са сами в техния лабиринт от мисли. След като започнахме да пишем, вдъхновението само се появи, обсъждайки и експериментирайки с нови идеи.
В.: Може би това, че и двамата сме запленени от красотата на литературата. Може би и това, че се познаваме толкова добре. Пишейки за заобикалящия ни свят от различни перспективи, решихме, че ще е добра идея да споделим нашия скромен опит с читателите.
С какво литературата ви изкушава?
В.: Литературата е един прекрасен свят, в който всичко е възможно, стига да си достатъчно смел да помечтаеш. Изкушава ме това, че не поставя никакви граници около теб самия, независимо дали си читател, или допринасяш с малка частица към нея.
Р.: Литературата ме изкушава с възможността за множество превъплъщения. Сякаш мога да изразя себе си чрез всичко и всеки около мен. Често когато пиша нови за мен неща, намирам себе си в различни светове, които сама мога да контролирам.
Къде виждате мястото на младия човек в съвременното изкуство?
В.: Младият човек винаги е бил и винаги ще бъде основният двигател на изкуството. Той успява да внесе една нова и свежа искра във всичко, което прави. Класиката винаги ще си остане класика, но за мен е по-вълнуващо да преживея мислите и емоциите на съвременния творец.
Р.: Бих казала, че младите са двигателят на съвременното изкуство, защото макар и понякога да се съмняват във възможностите си, те притежават качеството да обърнат гръб на страха и съмненията и да дадат всичко от себе си по необичаен начин. Ние не се страхуваме да мечтаем и да разгръщаме въображението си извън общоприетите норми.
Защо „Лабиринт от мисли“ ?
В.: Всъщност името дойде много спонтанно, но бих казал, че определя съдържанието на книгата перфектно. Произведенията ни и литографиите към тях са един голям лабиринт, който е част от нас и някак си успяхме да съчетаем в една обща книга. Чрез преминаването през този лабиринт можете да ни опознаете по-добре.
Р.: Когато започнахме да творим, наблюдавайки себе си и хората около нас, забелязахме един лабиринт от емоции, мисли и преживявания. Именно така се зароди идеята за него – във всеки от нас той съществува и търпеливо чака да бъде пробуден, а дали ще успеем да преминем през него, зависи само от нас.
Какво ви предстои през пролетта?
В.: Пролетта е прекрасен сезон за творене, със сигурност. В индивидуален план ще съм доста зает с изпити, но пооткрадвам и малко време за креативност. Може да очаквате още литературни изяви, а освен това се занимавам и с музика и съм подготвил песен, която, мисля, скоро да види и бял свят. Що се отнася до „Лабиринт от мисли“, сме подготвили участия и някое и друго литературно четене.
Р.: За мен пролетта е винаги време за пробуждане и очаквам от този период нови идеи и вдъхновения. Предстоят ми нови начинания в сферата на изкуството като писане на нови произведения и дори песни.
Споделете ни една своя мечта?
В.: Мечти безкрай. Мечтая да пътувам, да опозная света, да живея. Но най-много мечтая да съм свободен да създавам. Аз съм човек, който обича да твори, и за мен това е най-съкровената ми мечта.
Р.: Би било трудно да избера само една… та те са толкова много. Напоследък обаче мечтая да пътувам и да опознавам света. Влекат ме нови култури и преживявания, а най-хубавото е, че мога да опозная себе си по-добре и да пиша за всяко мое приключение.
Автор: Цветана Бонева
