Дами и Господа, днес на гости в „Моите 10“ е Мишо Дзеков, който е добре позната и абсолютна градска легенда! Интервюто е страхотно и няма нужда да ви го хваля повече, ще ви даде ударна доза настроение, което ви очаква в следните редове…

Здравей! На какво се усмихна днес?
Aloha! На себе си – по заспала и смешна физиономия скоро не бях имал… Но генерално всяка сутрин ме усмихват птиченцата на балкона (имам хранилка и наблюдавам синигери, врабчета, зеленики как закусват. Много са смешни).
Какво най-често носиш със себе си?
Трите неразделни неща, които са постоянно с мен – слушалки, очила, телефон (музика, слънце, снимки и разговори, уви, в повечето случаи работни).
Коя е песента, която не можеш да изкараш от главата си напоследък?
Меломан съм, всеки ден откривам нещо ново и интересно, но от няколко дни ей тоя трак не ми излиза от главата:
Кой е любимият ти цвят?
Жълт! Може би ме гони лудостта или просто го свързвам със слънце, топлина, жълта книжка…
Интересното е, че нямам почти никакви жълти дрехи, може би, ако имам, ще съм като голямото пиле от улица Сезам.
А любимата ти книга?
Хмм…хвана ме неподготвен, но може би книгата, която харесвам най-много, е „Почивка в кома“ на Бегбеде. Някак си се припознах в нея…
Друга любима ми е „Пусни народа ми да кара сърф“ на Ивон Шуинар.
В какви дрехи се чувстваш себе си?
Мойте си. Определено обичам свободни и широки дрехи. Имах период в живота си, в който носих ризи, сака, вратовръзки… Определено не понасям нищо около врата си, убеден съм, че в миналия ми живот са ме обесили. Чудя се сега защо още никой не.
Къде искаш да си точно сега?
В планината да пантя към някой връх, ама, уви, бюджетите са ме натиснали.
На колко години беше първата ти целувка?
Като изключим другарката Иванова от детската градина, която ме целуваше по бузата всеки ден и се триех после, може би това момиче…

Kой е последният филм, който те грабна?
Ами доста са, обичам документалните филми и такива по действителни случаи. Последните месеци гледам документални филми, свързани с историята на автомобилизма. Скоро пак гледах филма за Фанхио (A Life of Speed: The Juan Manuel Fangio Story), който за мен е един от пионерите във Формула 1. Препоръчвам за любителите на колите и състезанията.
За какво мечтаеш?
Имам много мечти като всеки един от нас. Някои се случиха, други предстоят, важното е да не спираш да мечтеш и да ги гониш. Но конкретно, като изключим базовите неща, винаги съм мечтал да бъда пилот от „Group B“ на WRC през 80-те. Уви, това не е възможно, както да бъда цветнокож DJ с афро прическа в Studio 54, въртящ винили до зори.