Автор: Галя Давидова
Съзвездие от експериментални звуци, превърнати в съвършена музикална интензивност, изоставени железопътни линии, скицник, побиращ безброй нощни вдъхновяващи лирики, мрачна и задушевна Speed енергия – това е нашият сюблимен разговор с емблематичния вокалист на The Horrors – Фарис Бадуан, специално за Лицата на града.
Приятно ми е да се запознаем, Фарис! Първо, хиляди благодарности, че успя да отделиш време, за да поговориш с нашия екип от Лицата на града! Ужасно много се радваме, че столицата ни София и фестивалният формат Sofia Live Festival са част от вашето турне. Какви са очакванията ти от предстоящия ви концерт?
Винаги съм искал да посетя България, изглежда много красива. Моят стар учител по китара беше българин и често ми показваше снимки, когато се връщаше от там. Той беше дете-чудо и има видеоклип в YouTube, в който свири „Полетът на бръмбара“ с тройна скорост, по българската сутрешна телевизия.
Можеш ли да направиш сравнение между последния ви албум „Night Life“ и предишните по отношение на творческия процес?
„Night Life“ е, предполагам, еволюция на групата, както по отношение на звука, така и по отношение на начина, по който работим. В миналото правехме всичко предимно, като група от петима души. За този албум, аз и Рийс написахме по-голямата част от албума заедно, само двамата в апартамента му, а след това отидохме в студиото с Ив Ротман… и Амелия се присъедини към нас по средата на процеса. Чувствам, че е по-личен албум, с по-голям фокус върху емоционалната връзка.
Кои са любимите ти парчета от новия албум и защо?
Lotus Eater, Ariel и Silence that Remains са любими на групата. Те показват някои от най-добрите страни на тази нова версия на групата, тъй като започнахме да въвеждаме нова гама от звуци и начини за комуникация с песните.
Когато пишеш текстовете на вашите парчета, с какво започваш? Колко труден е първият ред от текста, първата нота?
За мен е усещането, че измислянето на отправни точки е непрекъснат процес, нещо, което очакваш всеки ден. Винаги нося скицник по тази причина – първите идеи често идват в произволни моменти, когато се разхождам през нощта или пътувам. Пиша скица на идея за песен, която може би бих искал да опитам да напиша, но по-често само заглавие или произволен текст. Що се отнася до отправните точки за мелодията, те често са импровизирани, защото обичам да разчитам на интуитивен инстинкт.
Откъде идва импулсът за творчество, предизвикващ ви да пътувате към самите вас? Каква роля играят вдъхновяващите ви чувства, емоции, мечти, лични взаимоотношения и други творечески образи?
Чувствам се най-щастлив, когато създавам нещо и това е нещо, към което естествено клоня, каквото и да правя. Да бъдеш креативен човек отчасти означава да не си доволен от начина, по който нещата са в момента, винаги искаш нещата около теб да се променят или развиват по някакъв начин. Първоначално често се вдъхновявам повече от чувства, отколкото от конкретни ситуации – често искам да изразя определено чувство и след това да видя къде това чувство се свързва в паметта ми.
Като стана дума за идеи, откъде взехте концепцията за видеото на „Ариел“?
Голяма част от концепцията идва от темите в текста, но това, което особено ми хареса, беше начинът, по който Сара Пиандадоси го засне. Тя е снимала много за нас през цялата тази кампания и ние харесахме всичко, което е направила, включително корицата на албума.
Назови любима група, която обичаш да слушаш в днешно време.
Наистина много харесвам Moin. Барабанистката Valentina MagaleW е една от любимите ми барабанистки в алтернативната музика, само по отношение на вкуса и стила ѝ на свирене. Тя има невероятни технически умения – но често при барабанисти, които харесвам, именно техният вкус е това, което наистина ценя.
Reversed question: Коя е първата ти любима група?
Първата ми любима група вероятно е The Kinks, струва ми се. След това може би MC5 или The Fall.
Какъв е най-скъпият ти спомен от записването или турнето на „Strange House“ или „Primary Colors“?
По време на „Strange House“ си спомням, че писах „A Train Roars“ в студио с Джош и Бен Хилиър и това беше първият път, когато имах възможността да седна в студио и да експериментирам със създаването на звуци. Всяка сесия до този момент беше без прекъсване и имахме време само да се концентрираме върху отделните си части. Бен прекара деня с нас, изпробвайки различни начини за създаване на ритми и атмосфери.
Ти и момчетата, често ли се обличате с високо рокендрол чувство за мода? Когато си почивате вкъщи или просто пазарувате в града, винаги ли сте елегантно облечени?
Бойните ботуши са многофункционални.
Кое е мястото, което допринася най-много за вътрешния ти комфорт, за писане на текстове и т.н.?
Изоставената железопътна линия близо до къщата ми е място, където прекарвам много време.
Пътувате по целия свят. Кое е любимото ти място?
Пътуването е една от най-хубавите части на това да си в група и наистина не бих могъл да избера едно място. Наскоро бяхме в Сантяго де Компостела и много ми харесва там. Обичам и Сантяго в Чили, който съм посетил само веднъж, но винаги мисля за него.
Мисля, че това е всичко, до което исках да се докосна. Има ли още нещо, което би искал да кажеш на читателите на „Лица на града“?
So many things but I’ll have to tell you in person.
