Днес срещата ни е с една прекрасна, слънчева и много талантлива жена. Тя е актриса, инфлуенсър и много активен влогър. В очакване е на второто си дете, но не спира да работи и да радва аудиторията и почитателите си. Умее обаче и да се поспре за малко, за да оцени положителните страни на живота и да се възхити от красотата на природата. Тя е Мона Гочева и за нас е удоволствие днес да си поговорим за ангажиментите ѝ на актриса, бъдеща майка и любима жена.
Здравей, Мона! Радваме се, че отново си ни на гости и поводът е прекрасен, а именно – втората ти бременност. Къде те намирам?
Благодаря за поканата, и за мен е удоволствие.
Много съм щастлива, че семейството ни ще си има нов член скоро. Ежедневието ми като бременна не се е променило особено. За разлика от първата ми бременност, сега нямам толкова време за почивка – имам доста работа през деня, а вечер отделям внимание на Никола и на Радо, така че, общо взето, постоянно съм в движение.
Кога разбра, че си бременна и как се случиха нещата? Планирана ли беше тази бременност?
Разбрах, че съм бременна няколко седмици преди да навърша 30. Честно казано, от тийнейджърските ми години си правих някакъв „план“, в който на 30 си се представях със семейство – съпруг и две деца. Та, живот и здраве, ще посрещна новата година изпълнила тези мечти.
Как съобщи на Радо хубавата новина и каква беше реакцията му?
Ние с Радо постоянно сме заедно, та този момент на изненада нямаше как да се случи. Както с Никола, така и сега – той купи теста, и двамата заедно видяхме резултата. Първите реакции винаги са много емоционални – има от всичко по много – смях, сълзи.
Зная, че този път в началото на бременността си имала проблеми, разкажи ни малко повече за тях…
Този път разбрах, че съм бременна в доста ранен етап, затова и през първия месец имаше непотвърдена бременност, а след това съмнение и за кухо яйце.
Много тежки седмици за мен, точно когато имах юбилей и ставах на 30, аз реално имах всички първи симптоми на бременността, но не знаех дали съм бременна. Чак около 8-мата гестационна седмица ми потвърдиха, чухме пулса на бебето, и това беше най-хубавият и най-ценен подарък, който някога съм получава за рождения си ден.
Как преминава бременността ти след първите неприятни три месеца?
Имам сравнително лека бременност. Аз изобщо не обичам да се оплаквам – освен на Радо. Той, общо взето, поема всичко свързано с кофти настроения, негативни емоции, неразположения и така нататък. Направо понякога му се чудя колко железни нерви има и с какво спокойствие приема моите mood swings.
Иначе като цяло съм супер – всеки ден си работя, движа се много, не спортувам, но пък си правя дълги разходки. Изобщо, гледам да се наслаждавам на живота и да се фокусирам върху хубавите страни на бременността, на негативните моменти се стремя да не обръщам внимание.
Имаш ли съвет за всички дами, които в момента са бременни и имат проблеми през първите три месеца. Какво ти помогна на теб тогава?
Моите първи три месеца преминаха на морето – сама с Никола.
Никой не знаеше, че съм бременна и, общо взето, ежедневието ми премиваше сякаш не съм.
Имах кошмарно гадене сутрин рано и следобед, което борех с домашна лимонада от бъз и лайм с много лед.
Помагаше ми плуването в морето, повече почивка, разходки по плажа, свежи храни – плодове, зеленчуци и много, много течности.
А как се промени ежедневието ти?
Станах още по-разсеяна. Нали има такъв термин – „mommy brain“?!
Всеки ден забравям ключове, телефон, чанта, дрехи.
Често слагам прането в коша за боклук, а боклука – в пералнята.
Запазена марка ми е да си прибирам портфейла във фризера. Иначе всичко друго е чудесно.
Една бременност с друга не си приличат, затова ми е интересно да разбера какви са разликите между първата и втората ти бременност?
Сега всичко е много по-осъзнато.
За разлика от първата бременност, в която не знаех какво ме очаква, сега сякаш съм една идея по-притеснена, по-организирана за предстоящото раждане и за първи месеци с бебето.
Как се чувстваше Никола, когато научи новината?
Много се зарадва. Никола от малко момченце се превръща в батко – много е мил, грижовен. Много ми помага – разхождаме кучето заедно, облича се сам, помага ми в готвене и почистване. Изобщо, за момче на тази възраст не мога и да си мечтая за по-отговорно и мило дете.
Момче или момиче е?
Момиче – женското царство се разраства. Ще има вече малко баланс вкъщи, че сега живея с три момчета – Радо, Никола и Бинго.
Нямам търпение да имам още един глас в избора на филми, места за разходка и забавления.
Кога е терминът ти?
Януари месец. И първият ми термин беше през януари, така че децата ще са родени в един месец.
Как преминава един твой ден – от събуждането, до заспиването?
Сутрин ставам около 6,30-7, преди всички, за да имам няколко минути за себе си.
Приготвям закуска, водя Никола на градина и след това продължавам със задълженията спрямо графика. Ако нямам снимки, обикновено работя от вкъщи. Комбинирам работата с домакинските задължения.
Обичам да готвя и всеки ден има домашно приготвена вечеря. Това ни е традиция – да си сядаме заедно и да вечеряме.
След 18,00-19,00 се стремя да не използвам телефон и да се занимавам с Никола.
Около 23,00 си лягам.
Лесно ли жонглираш със задълженията за малкия Никола, работата ти като инфлуенсър и влогър?
Понякога не ми е много лесно. Но аз обичам да съм ангажирана и да съм активна. Всяка сутрин си правя списък със задачи за деня – винаги имам между 5 и 7 неща, които трябва да свърша.
Гледам сега да не се преуморявам, но и със сигурност нямам ден, в който да си легна вкъщи и цял ден да не правя нищо.
Радо помага ли ти?
С Радо сме си семейство вече повече от 5 години. Всеки ден се учим да създаваме хармония и баланс. Така че да имаме време за работа, за детето, за нас двамата и за забавления. Не го определям като помощ – ние сме по-скоро partners in crime – и в добро, и в лошо винаги сме заедно.
Какво би пожелала сега на себе си, на нас и на всички, които четат това интервю?
Пожелавам да имаме повече време и възможност да пътуваме, да опознаваме света, да се наслаждаваме на гледки, залези, на красотата на природата.
Да поспираме малко, да се оглеждаме и да оценяваме всеки ден и всяко малко хубаво нещо, което ни се случва.
