В този дъждовен ден те стопляме с музика, която докосва душата. Няма нищо по-красиво от това под звуците на джаз музика да гледаш как дъждът ти разказва приказки за настъпилата есен. Потапяме се в гласа на Мирослава Кацарова и говорим за предстоящия й концерт в “Sofia Live Club”, за „Пловдив Джаз Фест“, за лятото и новите й музикални вдъхновения.
Здравей, мила Мира! За нас е радост отново да ни бъдеш на гости. Поводът е прекрасен, а именно концертът ти в Sofia Live club на 27 септември. Какво очакваме да чуем и видим?
Това е първият ми концерт в София от доста време насам и се радвам, че ще бъде в любимия ми София Лайв Клуб. На 27 септември от 20 часа ще се срещнем там, за да преминем заедно през някои от най-близките на душевността ми песни, сътворени от мои предпочитани композитори и музиканти. Сред тях са композициите на без време отишлия си Румен Тосков Рупето – гениален джаз пианист и създател на вълнуваща музика, с когото записахме някога дебютния ми албум “Бяло в бяло” (2001). Избрах от него Като в картина на Шагал и Музика, мартини и дим, ще изпея Парфюми и Летни улици на моя добър приятел Веселин Веселинов Еко. Централна песен в програмата ни е пиесата на Мирослав Турийски “Ириси”, която в третия ми студиен албум носи името на целия проект “My Cinema”. Това е песен по мой текст, където пея за ирисите като мой личен символ на дълбокия и красив свят на жената, тайнствен и синкав като ириси и като луна (както е казала любимата ми Мери Оливър “Луната с лице на цвете”). Това е песен за жената, която умее да се доверява на чудесата и вярва, че перото, което лети във въздуха е от ангел. Тази песен е рядко красива комбинация от джаз идиоми и класика, мелодия и неконвенционални развития. Написана е от Мирослав Турийски, с когото ще имам честта да сме заедно на сцената. До нас ще бъде барабанистът и творец Младен Димитров. Той пък е автор на песента “Аз съм ти” от последния ми студиен албум “Теменужена”. Тя е записана преди година в дует с много любимата ми актриса и приятел Маргита Гошева. Тя специално ще дойде на концерта и спонтанно решихме, че е време да я изпеем най-после и пред публика, тъй че това ще бъде и своеобразна премиера на песента на живо. Останалите песни са част от репертоара, който съм изпълнявала през годините, вдъхновен от латиноамериканската музикална култура – от Бразилия, Мексико и Перу. Ще има един или два френски шансона, тъй че пъстра програма, която разказва истории.
А по отношение на звучността и аранжиментите бих искала да кажа, че това е любим мой камерен формат – само пиано, глас и ударни. С Миро и с Младен работим заедно вече 10 години и си имаме пълно доверие, така че да имаме свободата да импровизираме и да потегляме към нови, неочаквани развития на песните.
Едно пиленце ни подшушна, че имаш 3 нови песни. Разкажи ни за всяка една по отделно, като започнем от „Дългите сенки на август“, която ни стана любима…
През юни в уютното студио на Младен Димитров в Пловдив един прекрасен следобед се събрахме тримата – аз, Миро и Младен и записахме три песни. Всяка една е свързана с различни посоки на съвместната ни работа през годините. “Дългите сенки на август” е по текст на поетесата Ина Иванова, а авторството на мелодията и музиката си делим с Миро Турийски. Тя стана много мечтателна, “разлята” като летен следобед песен, много красива версия на представите и спомените ни за август.
Втората песен е “Чудеса” и е електронна, подчинена изцяло на естетиката на другото лице на Младен – DJ Mr. Moon. В качеството си на създател на ремикси и електронна музика, Младен е на световно ниво. Тук трябва да отбележа, че това изцяло негов проект по мой текст и изпълнение, тъй че Чудеса е на Mr. Moon feat Мирослава Кацарова.
Третата ни песен се нарича “Пълнолуние” и е по идея и авторство на Мирослав Турийски. Текстът е отново е мой, а стилистиката й е по-близо до джаза, но в неговата съвременна версия по отношение на хармонически език, структура, пулсация, форма и звучност.
Песните са реализирани с подкрепата на НФК и вече са разпространени в онлайн платформите, където може да ги чуете.
Кой пише текстовете и музиката?
Обикновено текстовете ги пиша аз, но беше чудно преживяване да изпея текст на Ина Иванова – мой любим владетел на думите и също приятел. Музиката напоследък я създават Миро и Младен. Изобщо, при нас това е личен процес, когато се създава песен.
Има ли заложена лична история в „Сърцето“ на всяка песен?
Да, именно това имам предвид. Аз пея за неща, които съм преживяла, както беше казал Джейсън Моран за Телониъс Монк: “Монк транскрибира самия живот в музика”. Аз, Миро и Младен се опитваме да го транскрибираме в песен, която е отражение на вътрешните ни светове, търсения, копнежи. Когато някой от двамата ми прати идея само с мелодия, аз се опитвам да чуя вградените в нея думи, да си ги представя и после да ги напиша. Много трябва да се внимава какво човек изпява, защото то понякога ти се случва. Говорили сме си и преди, но и сега да кажа, че пеенето е молитвено състояние. Пеейки човек понякога и без да иска “измолва” нещо. Тъй че аз много държа на думите, които изпявам.
Ще има ли клипове на песните и на кого разчиташ в заснемането и създаването на видеата?
Клип към песента “Дългите сенки на август” вече има – много минималистичен с един кадър – аз пея около една смокиня и каменна стена, наоколо снимани детайли от лавандула, смокинови листа, през които преминава лятното слънце, грънци с цветя… Денислав Турийски снима видеото с внимание към детайла.
Как прекара лятото?
Моето лято беше като като сублиматор на личната ми трансформация и сега през очите на есенната позлата ми се вижда като извървян път към място, където се чувствам у дома. Лятото дойде при мен след период, натежал от тревоги и лична, съкровена загуба. Затова беше време на себепреодоляване, преосмисляне, открития. Това е в личен план.
Иначе, в професионален беше период на успехи. 🙂 Записах три нови песни, за които разказах; започнахме работа върху албум с Мирослав Турийски – само пиано и глас; направихме два модула на първото лятно издание на Пловдив Джаз Фест – Plovdiv Jazz Summer. И в Пловдив, и в Марково, където бе втората част на фестивала, концертите бяха вълшебни! Реализирах една моя отколешна мечта – в двора на личната ни градина, под звездите, на свещи и сред цветя, да организирам камерни джаз концерти. Благодарение на страхотните технически екипи, с които работя, дворът ни се превърна в малък театър на открито с естествена каменна сцена, където свириха джазмени като Димитър Льолев, Антони Дончев, Милен Кукошаров, Димитър Семов и т.н.
Какво да очакваме от теб през идните месеци?
Следва най-креативният период за мен – есента и зимата, когато ще имам възможност да поработя сериозно и като организатор на Пловдив Джаз Фест, и като артист.
Тази година Пловдив Джаз Фест и по-точно основното му издание е осмо поред, ще се проведе от 4 до 7 ноември в ДК “Борис Христов” в Пловдив. Очаква ни страхотна програма за ценители на джаза и смислената съвременна импровизационна музика. Един от хедлайнерите ни е американската джаз певица Гретчен Парлато – може би, най-новото и влиятелно лице на модерния вокален джаз. Музиката и пеенето й са белязани от деликатност, интелигентност, чувство за хумор, фино пеене, което говори повече от виковете и естрадното разпяване. Изобщо, първокласна певица и творец, създател на нови тенденции във вокалното изкуство, свързано с джаза. Заедно с нея пристига и пианиста й – тазгодишният носител на Грами Тейлър Айгсти.
Ще видим и чуем за първи път от много време насам любимата ми Йълдъз Ибрахимова с български джазмени – Живко Петров, Христо Йоцов и Веселин Веселинов Еко. Ще има гости от Англия, САЩ, Полша, Италия, Испания, Бразилия. Ще поговорим, надявам се, отново за това.
Като артист ме очакват концерти и изяви в различни формати, но най-много ме привлича мисълта за предстоящата работа в студио по записването и създаването на петия ми студиен албум в предизвикателен формат – само пиано и глас, заедно с Миро, което вече ви казах преди малко. Мисля, че вече са назрели в мен идеи за вокално изразяване само в компанията на един пианист и когато това е Миро Турийски, с когото работим години наред и по сцени, и по студиа, и по репетиционни, ми е някакси уверено, че нещата ще се получат близо до идеалите ми, но в същото време съм по детски любопитна за това какво ще стане. Зимата ще се приключенства. 🙂
Пожелай ни нещо съкровено!
Много харесвам идеите и избора ви на теми, лица, естетика. Затова ви пожелавам да не спирате да летите високо и пред вас все да се откриват широки пътища и светли хоризонти! Пожелавам ви още да държите будни сетивата си за чудесата около нас и да не спирате да ги създавате с чистите си сърца! Пожелавам ви радост от живота!
Снимки: Слав и Хубен, Диляна Флорентин.
