Млади, изключително талантливи, различни и опреледно сред най-ярките музикални сензации в България напоследък. Това са Крис и Юли (Кристиян Макаров и Юлиян Славчев) или, както всички вече ги познаваме – група „Молец“ (не насекомото, а измислено производно на глагола „моля се“). Какво кара тези две момчета да създават завладяваща музика и висока поезия, защо малки и големи ги харесват и какво послание искат да отправят към своята публика, ще разберете от интервюто. Ние само можем да им пожелаем да продължават напред все така, да не спират да творят, да съхранят уникалното си присъствие на родната ни естрада и да носят на феновете оптимизъм и светла радост, защото винаги „Има Кой“, защото „…дори да влезна в бездна, на дъното има извор!”
И, както пише тяхна възторжена фенка: „Толкова нужни бяхте на българската сцена, че не можем да ви се наситим!“

Здравейте! Да започнем с това, кога започнахте да се занимавате с музика и какъв беше стартът на група „Молец“?
Юли: Аз лично си спомням, че първата песен я написах на 15, за едно момиче, което бях видял в автобуса. И оттам веднъж на 6 месеца, като ми дойдеше вдъхновението, сядах на китарата. Най-смешното е, че песента е на английски.
Някой ден ще покажа снипет на света, за да видят хората, че не е красиво началото. Но, да… Криската може да каже с по-голям „флекс“ от кога започнахме.
Крис: В общи линии, дето се казва, „цял живот се занимавам с музика“. Покрай баща ми основно, защото той е музикант. Постоянно ме взимаше по концерти с него или просто свирехме заедно. После пях в хорове и т. н. Абе, музиката наистина цял живот е била част от живота ми. Но не на такова професионално ниво.
Кога се случи „Молец“?
Крис: Събрахме се през 2020 година. Отне ни доста време, докато пуснем първия трак. То беше повече на шега. Силно казано е, че сме се случили. Просто се разбрахме да създадем нещо заедно, защото имаме сходни музикални и поетични усещания и някак беше логично продължение на нашите добри приятелски взаимоотношения.
Юли: То е смешно, защото в началото беше като на шега, при която с някакви хора си разправяте – „Абе, айде, бе, ще направим това, ще направим онова“. Имаше си едно месец-два, в които бяхме само на „Аре, бе, кога ще седнем да правим музика?“. Супер несериозно отношение от началото, както всички яки неща в живота.
Крис: В началото седнахме да правим бийт с нашите базови знания. Даже не базови, а близо до 0 знания по една програма за продуциране. И ние, мислейки, че можем да направим нещо… (Смеят се.)
Юли: Беше ужасно.
Крис: И да, нещата продължиха в малко по-различна посока.



Вие от деца ли сте приятели?
Крис: Да, от деца сме приятели. Всъщност Илката (Юлиян) е по-малък от мен, а един от най-добрите ми приятели беше брат му. Илката израстваше покрай нас. Не че разликата ни е огромна, даже вече е почти незабележима. Но в едни други години разликата между 10 и 7- годишен се усеща.
Юли: Всъщност родителите ни са много добри приятели. Те буквално ежедневно си ходеха на гости един на друг. И неволно си станахме приятели от бебешките години.
Говори се, че създавате песни с религиозно послание и самите вие сте вярващи. Какво ще кажете за това?
Крис: То се говори между хората, защото ние сме го казали в някакъв момент. До някаква степен това е идеята, но по никакъв начин не искаме да се натрапваме или да евангелизираме нещата. Ние изпълняваме парчета, които ни харесват. Когато човек е влюбен, пее за това как е влюбен, когато му е гадно, пее за това, когато обича Бога, пее за това как обича Бога. Всичко това присъства в нашите песни.
Юли: То е внедрено в името и цялостната идея и лого. Винаги е било част от нас и няма как да не бъде част от нас в най-искреното от душата, което изтича във всичките тези песни. Едното не може без другото.
Крис: Опитваме се да го правим по най-ненатрапчивия начин. В същото време да не изневеряваме на вярата си и на себе си. Но и да не е по натрапчив начин, които ще отблъсне хората. Знаем, че хората се плашат от такива неща. Когато не разбираш нещо, се страхуваш от него. Цялото послание на „Молец“ винаги е двупластово, трипластово. Трябва да вникнеш в него.
Често има моменти, в които не знам, че Илката е имплементирал с обратното. Това е хубаво, защото в крайна сметка ти твориш и правиш всичко на първо място за себе си, на второ място – да излееш това нещо от теб и чак тогава го правиш за хората, които евентуално ще го чуят и оценят.
Юли: Да, затова хората казват, че текстовете ни са по-поетични. Но поезията в крайна сметка е точно това.






Очаквахте ли успеха на „7 дни“?
Естествено – не! (Смеят се.)
Крис: Със сигурност не сме очаквали толкова бързо и толкова скоро да се случи цялото нещо.
Юли: Очаквахме, че в някакъв момент някое наше видео ще има 100К гледания. Казахме си, че ще сме постоянни и консистентни, пък след 5 години може и да има успех.
Крис: В крайна сметка се оказа, че за 9 месеца имаме видео с 4 милиона гледания. Можем само да сме благодарни за това.
Юли: Не можем много да си припишем на нас самите. Не сме следвали някакви уникални маркетингови стратегии, нито сме следили тенденциите на Тик-Ток. А то там взе, че гръмна доста… и до голяма степен тази платформа избута гледанията ни. Всичко се случи от само себе си. В този момент, освен да си благодарен и да използваш това стъпало, което ти е дадено свише… Остава само да го използваш по най-добрия начин и за най-добрите послания.
„Молец“ се харесва на много широк диапазон от възрасти. Това е почти невъзможна мисия. Вие не правите музика за тийнейджъри, а правите музика за всеки, който иска да я разбере. Как успявате да поемете цялата тази енергия? На последния ваш концерт в Пловдив опашката отвън беше гигантска.
Крис: Да, имаше страшно много хора.
Както каза един от най-големите собственици на клубове в София: „В момента сте вие и Васил Найденов.“. То е смешно само по себе си и някак сюрреалистично, но в същото време… да, как се справяме?
Аз мисля, че не е дошъл някакъв момент, в който много сериозно да трябва да се справим с нещо. Защото това сме си го коментирали с Илката, че се случва в много подходящ момент. Вярвам, копирано е „от горе“. Но просто сме имали някакъв бекграунд, преживяли сме някакви неща, борби с гордостта, борби с тотално различни неща, които се крият в този „шейди“ бизнес. В момента, както сме, личностите, които сме, много рядко се хващам, дори и минимално, че има моменти, в които да си помисля, че съм повече от това, което съм.
Естествено никога не сме напълно застраховани. Не знаем накъде ще тръгне това цялото нещо и колко точно колко голямо ще бъде. Със сигурност не е някаква изключителна трудност за нас. Опитваме се да обръщаме внимание на хората, които ни се кефят на нещата, които правим. Държим се човешки, защото има хора, които някак си мислят, че лицата, които виждат по телевизията, са едва ли не божествени същества. Ние за себе си знаем, че не сме. Хубаво е да знаят, че както ние сме успели да направим нещо, така и всеки, който поиска, може да се опита и да го направи, стига да има смелост.
Юли: Другото нещо е, че сме обградени от едни страхотни приятели, които винаги са били до нас и, бидейки все още до нас, ако нещо се случи, ни свалят на земята.
А относно малките ни фенове, това е най-сладкото нещо, което може да се случи на българските ширини. Да израсне едно поколение с алтернатива, където няма да намерите във всяка втора дума псувня или някакви сексуални елементи. А по-скоро едни нови думички, които тези малки човечета да научат. Изобщо – да има поезия в цялото нещо, да има рими, да мислят.
Крис: Именно, за да разбереш поезията, ти трябва да седнеш и да помислиш: „Абе, какво иска да каже този човек?“. Това е поезията, ти казваш нещо, имайки предвид друго нещо.



Вие излъчвате много различна енергия? Единият изглежда благодарен и смирен, другият – бунтар и над нещата. Така ли е всъщност?
Все още нямаме много поглед върху това, което сме на сцената. Нашите приятели Пламен и Крис ни изпратиха няколко клипчета от сценични изяви, на които осъзнаваме, че много малко сме се виждали отстрани.
Готино е понякога да се наблюдаваш и анализираш, но не искаме да изпадаме в някакъв подробен анализ за това как да се държим, какво парче да напишем, за да бъде хит и т. н. Защото така ще започнем да губим това, което сме и това, което искаме да изразим от душите си.
Можем да напишем някаква песен по някаква формула, но няма да е това, което някога е „текло“ свободно. Хората именно затова ни харесват.
Да разбирам, че вие преживявате момента според публиката?
Неизбежно човекът на сцената се превръща в огледало на публиката. То става един обмен на енергия. Много е красиво. Всеки един човек дава различен вкус.
Можете ли да ни споделите нещо за човека зад пулта – Роби? До каква степен той е част от вашата музика. Дори наскоро ме попитаха „Абе, „Молец“ не са ли трима“? Кой стои до вас и зад вас?
(Смеят се.)
Това са много интересни въпроси.
Робката е диамант, на който сме страшно благодарни, че го срещнахме по нашия път, за да може „Молец“ да бъде „Молец“. Робката е човекът, стоящ зад звука, който чуваме в крайна сметка. Микс мастер и голяма част от бийтовете прави той. Освен всичко това, той е и изпълнител. Ние обичаме да се грижим за своите си. Отделно, че харесваме неговата музика и е съвсем естествено да му даваме да се изявява и на наши участия. Имаме още един приятел, Ърли, който също излиза да пее.
В общи линии, колко души е „Молец“? Това е въпрос, на който няма отговор, защото ние всичките сме част от това нещо и всички хора до нас са „Молец“. Имахме късмета да се обградим със страхотно талантливи хора и добри професионалисти. Започнахме двама и ние сме лицата, но всъщност „Молец“ е едно голямо семейство, сред което има симбиоза.

Черно-белите клипове – защо залагате на тях?
Това е режисьорско решение (на Крис Захариев). Ако трябва да сме честни, не му се бъркаме в работата, както той не се бърка в нашата. Доверяваме му се и му вярваме, защото движим в една и съща посока.
Истината е, че „7 дни“ го направихме за два дни. И понеже нямахме време за цветни корекции, затова е черно-бял. (Смеят се.)
Смешно е, че „7 дни“ се наложи да бъде така, а то се получи супер ефектно. Просто получихме едно усмивка от небето, която ние прегръщаме.
Какво очаквате да се случи следващите няколко години? Ще има ли албум?
Тук ще запазим някой неща в тайна, защото вероятно ще бъдат с по-различна структура, ако можем така да се изразим.
Но можем да споделим, че най-голямото нещо, което сме направили до момента, ще бъде на 8 декември.
Това е един спектакъл, „Началото и краят“. Името неслучайно е такова. Ще бъде краят на някои неща, но в същото време ще е началото на други.
Къде ще се случи този спектакъл?
В зала „Христо Ботев“, на 8 декември т. г. Билетите вече са в продажба.
Организираме всичко и за пореден път поставяме каруцата пред коня, но ще е нещо, което не е за изпускане. Ако някой някога е усещал и една дума от „Молец“ и е резонирал с нея, много държим да дойде. Искаме всички тези хора да дойдат, за да преживеем заедно това, което предстои.

Дали ще стигнат местата?
Хаха…надяваме се да не стигнат.
И да завършим така… Какъв отпечатък искате да оставите в българското изкуство?
Посланието на „Молец“ е, че ИМА КАК!
*Специални благодарности на нашите приятели и партньори от магазин District & SPORT DEPOT в магазин MEGA STORE, защото група “Молец“ са облечени от главата до петите от тях!
Фотограф: Мира Бегова – Gingeremprod