Когато един майстор-документалист, двукратно номиниран за Оскар, носител на три награди от Берлинале – за „Акт на убийство“ и „Образът на мълчанието“, на БАФТА, Европейска филмова награда и още десетки призове от фестивали в цял свят, реши, че иска да разказва история за края на света като мюзикъл – то филмът задължително става интригуващ и важен акцент в програмата на София Филм Фест.
Джошуа Опенхаймер поема сериозен риск със своя игрален дебют, защото той не може да бъде характеризиран с традиционни определения, но в него героите на Тилда Суинтън (която е и копродуцент на филма), Джордж Маккей, Моузес Инграм и Майкъл Шанън пеят и разказват история за една глобална катастрофа. Семейство от някогашния елит живее в луксозно убежище дълбоко под повърхността на земята, където са отгледали сина си. Неочаквано при тях попада млада жена, оцеляла от „горния свят“ и постепенно граденото в продължение на десетилетия спокойствие започва да се руши. „Краят“ притежава качествата, които могат да превърнат една творба в съвременна филмова класика. Прожекциите са на 30 март в Дома на киното и на 3 април в кино „Одеон“.
Сценаристът и режисьор Идо Флук успява да реализира една интригуваща музикална импровизация – „Кьолн 75“, като филмът му има своята специална гала-прожекция на Берлинале ‘25 и месец по-късно ще бъде показан в програмата на София Филм Фест. Подобно на музиката, на която е посветена, творбата е непредсказуема и неконформистка драма за прохождащата джаз-сцена в Берлин от 70-те години на миналия век. Историята проследява една пълна с ентусиазъм и енергия тийнейджърка, която се оказва въвлечена в света на джаза. Тя е все още в гимназията, когато започва да продуцира и промотира музикални концерти в Кьолн, и поставя всичко на карта, за да организира легендарния концерт на гениалния американски пианист Кийт Джарет, превърнал се в един от най-продаваните джаз албуми на всички времена. Публиката в София има възможност да си избере от осем фестивални прожекции до края на месец март.
„Село до Рая“ започва с акцент от новинарска програма за въздушни удари с дронове в Сомалия и публиката вероятно трябва да очаква разказ, пропит с военни травми и смърт. Ала това е само интересно решение за шокиращо начало от страна на сценариста и режисьор Мо Хараве, който внезапно преминава към по-тиха и по-лична история. Защото филмът му всъщност е семейна драма, в която един начумерен баща и неговата сестра отглеждат неговия умен и талантлив син в едно малко африканско селце. За да издържа семейството си, скромният и непоколебим татко извършва всякакви поръчки, някои от тях – не съвсем легални. Тази трогателна история за бащинство и лична саможертва е реализирана като искрен портрет на реалността в Сомалия, която може да бъде открита отвъд заглавията. Дебютният игрален филм на родения в Могадишу и живеещ във Виена Хараве пристига в София с номинация за „Златна камера“ от Кан и със „Сърцето на Сараево“ за най-добра актриса, както и наградата за най-добър австрийски филм от Виенале ‘24 и ще бъде представен от неговия продуцент и член на Балканското жури на фестивала Оливер Нойман. Прожекциите са планирани за 18 март в Културен център G8 и 22 март в кино „Влайкова“.
Бразилският сценарист и режисьор Саша Амарал е представял „Удоволствието е мое“ като проект на София Мийтингс през 2018 година, а през 2024 бе удостоен с три награди на най-авторитетния фестивал за независимо кино BAFICI, включително голямата награда за най-добър филм. След фестивални участия в Полша, Франция и Великобритания идва ред на представянето му в София. Копродукция между Аржентина, Франция и Бразилия, тази история навлиза в тъмните, смущаващи кътчета на съвременния градски живот – в основата на разказа е Антонио, който върви на границата между морала и неприличните предложения с продажба на марихуана и ловко манипулиране на хората, които среща чрез приложения за запознанства. Вътрешният конфликт на героя и сложните отношения с майка му се превръщат в движеща сила за стремежа му към бягство – от околните и реалността. Саша Амарал е завършил сценична режисура в Националния университет по изкуствата в Аржентина, където в момента е преподавател по драматургия. Световната премиера на първия му игрален филм като сценарист „Сбогом, ентусиазъм“ (2017) е на Берлинале; вторият му късометражен филм „Били бой“ е част от официалната селекция на фестивала в Кан през 2021 г. „Удоволствието е мое“ може да бъде видян от киноманите в София на 14 март във Френски институт – зала „Славейков“ и на 25 март в Културен център G8.
