На 11 и 12 март в Народен театър „Иван Вазов“ се състоя премиерата на театралната постановка „Музиката на лицето“ по текстове на Иван Тургенев. Спектакълът е дело на Стилян Петров, превод и драматург – Майя Праматарова, композитор – Петър Керкелов, сценография и костюми – Никола Тороманов, актьорски състав – София Бобчева, Василена Винченцо Коломоец и Валерия Василенко.
В продължение на близо час и половина зрителите на спектакъла имаха възможността да се насладят на поредица от фрагменти от едноактни комедии, недовършени текстове и късната ритмична проза на руския писател Иван Тургенев. Актьорският състав в лицето на София Бобчева, Василена Винченцо и Валерия Василенко ни разказаха поредицата от истории по вълнуващ и запомнящ се начин. Пред пълната Камерна сцена на Народния театър, актрисите се превърнаха пред очите на зрителите в безброй завладяващи образи на жени, мъже, ангели и планини с изключителна лекота и необозрима дълбочина.
Представлението откри загадъчния глас на Валерия Василенко, която сякаш търсеше начин да влезе в необятния свят, който предстои да видим. Именно тя и нейното присъствие на сцената, допринасяше за завладяващата атмосфера през цялото време и емоцията, която всички в залата изпитаха. Интерпретацията ѝ върху музиката на композитора Петър Керкелов, написана специално за пиесата, накара публиката да стои с притаен дъх през цялото време. Със своят нежен глас и завидни пианистични възможности, Валерия рамкира драматургията на пиесата като сложи началото и нейния край по възможно най-добрия начин.
Още в самото начало на пиесата, актрисите се появиха облечени в прилепнали костюми по тялото в телесен цвят, които приковаха вниманието на зрителите. Като че ли голи и освободени от всички подбуди на външния свят, но същевременно с това нежни, дълбоки и чувствени, готови да разкажат своите истории. Изправени една срещу друга, в двата края на сцената, двете актриси показаха образите на жени, неудовлетворени от времето, живота и любовта.
Диалогът премина в друг фрагмент на Тургенев, в който Василена пое мъжката роля (на Евгений Андреевич) зад дървена мъжка фигура в черен костюм, търсещ отговора на въпроса да се ожени ли или не за жената, която харесва (Вера Николаевна). София, в ролята на Вера, излизаше и се появяваше на сцената, готова да откликне на интереса на други обожатели към нея. И двете актриси ни показаха една вълнуваща история за любовта с изненадващ край.
Неочаквано за публиката, в друга история София Бобчева влезе в образа на богат и уважаван граф от буржоазията, а Василена, облечена във впечатляваща бална рокля, играеше божествено героиня, която го възхвалява с една цел – да се премести в големия град, пълен с възможности.
До края на спектакъла двете актриси, с помощта на декорите, се превърнаха в образите на божествени ангели с крила и самотни алпийски върхове в опит да открият загубената автентичност в човека – основна тема на пиесата.
Съветваме Ви да не пропускате следващите дати на спектакъла – през месец април на 24-ти и 29-ти, както и през май – 7-ми и 14-ти, и заедно с целия екип да откриете всички образи на човешкото лице, които Байрон нарича „Музиката на лицето“.
Автор: Звездалина Коларова
Фотограф: Александър Богдан Томпсън
