Неда е част от VOX POPULI и може би повечето от нас я познават от там, но сега с нея се срещаме, за да поговорим и за „Което остава“ – оригинална продукция, на която е режисьор. Става дума за документален спектакъл-променада, в който публиката, водена от актьорите, предприема пътешествие по няколко улици, за да се потопи в ситуации от един друг, непознат живот на града. Какво още ни заинтригува в нея, можете да прочете тук.
Здравей, Неда! Как започва един твой ден?
Всеки път различно. Понякога имам активни нощи, когато работя над проектите си, спя няколко часа, взимам душ и хуквам на репетиции. Друг път се въртя дълго в лабиринта между блендера, гардероба, огледалото и постелката за йога.
Кой беше любимият ти театрален спектакъл като малка?
„На дъното“ на Сашо Морфов, „Кавказкият тебеширен кръг“ на Галин Стоев и „Майстора и Маргарита“ на Теди Москов. Говорим за края на 90-те.
Ти си част от VOX POPULI. Разкажи ни малко за трупата!
VOX POPULI е малка театрална общност от артисти, които се вълнуват от проблемите на действителността и съдбите на хората. Събира ни човеколюбието, смелостта да казваме истината и желанието да правим изкуство, което е критично, въздействащо, неконвенционално.
Къде намираш вдъхновение?
В случайните изповеди на непознати хора, в необяснимата синхроничност на живота и пулсиращия дух на големия град.
За какво мечтаеш?
Не мечтая. Имам намерения, желания, цели, но нямам мечти. Мечтата е едно ефимерно, често нереалистично проектиране на щастлив момент, който се намира някъде там, в неизвестното бъдеще. Често се оказват мираж и ако се сбъднат, това не става, както сме си го представяли. Мечтите разсейват фокуса ми в настоящето. Нямам нужда от тях.
Какво мислиш за ACT Festival и трябва ли да има повече такива събития у нас?
ACT Festival според мен е едно от най-важните събития на съвременния български театър, създаден с вдъхновените усилия на свободомислещи артисти, които вярват, че изкуството е търсене, опит, рефлексия на съвремието. Много се радвам, че този ентусиазъм е устойчив и фестивалът привлича все по-голям интерес. Имаме огромна нужда от независими платформи като ACT Festival, които да извадят свободния театър от положението му на културна ниша и да го легитимират като територия, без която културният ни пейзаж би загубил релефа си.
„Което остава” е документален спектакъл-променада, в който публиката, водена от актьорите, предприема пътешествие между три знакови софийски улици, за да стане свидетел на ситуации от един паралелен живот на града. Ти си режисьор на спектакъла. Как се режисира такъв тип „драматургия“?
Когато се прави театър извън стените на затвореното пространство, се изисква друг тип въображение и много рефлективност. Да се режисира такова представление, означава да се синхронизира театралната акция с вибрациите на живата градска среда – актьорите нямат защита, те трябва да са абсолютно съзнателни във всеки един момент и готови са реагират на непредвидените обстоятелства, като в същото време вървят по сюжетната траектория. Това не е лесно, но е безкрайно забавно – както за нас, така и за зрителите. Спомням си едно представление, когато Стойка Стефанова изпълняваше монолог, ровейки в контейнер за отпадъци. Към нея се присъедини един клошар, който без да разбере, че това е театър, влезе в диалог с нея и така се получи една от най-незабравимите сцени на спектакъла. Роди се една нова, хибридна реалност и ефектът от непредвиденото сливане на живота и театъра, беше наистина разтърсващ.
Какво да очаква публиката от „Което остава“?
Една вълнуваща разходка по пътеките на „събирачите“ на отпадъци в сърцето на задъхания град.
Определи същността на театъра с една дума.
Сближаване.
Автор: Мариана Станчева
Снимки: Симона Халачева
