Никола Горялов е млад и много талантлив изпълнител, който е влюбен в ударните инструменти и не спира да се развива в областта на музиката. Днес го разпитваме за проекта Groove Atelier, който има за цел да развие джаз сцената у нас, а той ни разказва с охота за страстта си към музиката, добрата кауза и любовта към изкуството…
Здравей, Никола! Разкажи ни малко повече за себе си…
Здравейте! Благодаря ви за отделеното време и поканата за това интервю!
Занимавам се с музика от близо 20 години и това е нещото, с което твърдо искам да продължа и занапред. Въпреки всички трудности и догми, с които ние, музикантите, се сблъскваме ежедневно, мисля, че някак си малцина са избраните, които точно това трябва да правят. Особено като става въпрос за България. Имах възможността да изкарам обучението си в Холандия, но винаги съм знаел, че тук е моето място и тук трябва да се правят подобни неща.
Кога музиката те срещна?
Със сигурност не е било в съзнателна възраст. Интересното беше, че израснах, имайки интерес в най-различни стилове и области, и някак си се лутах…
Може би, ако трябва малко по-абстрактно да отговоря – срещнах се с музиката в момента, когато ме приеха в Консерваторията – тогава осъзнах, че нещата са сериозни 😀
Какво е Groove Atelier?
Groove Atelier започна като място, в което можех да свиря и преподавам на спокойствие. Впоследствие регистрирахме фондация със същото име и започнахме да реализираме различни проекти. Мечтата ми беше да успея да поканя тук моите преподаватели от Холандия, и през 2014 г. за първи път пристигна Йорис Тейпи, който е шеф на джаз отдела там. След това дойдоха Дон Брейдън и Конрад Хъруиг.
Успяхме за това време да реализираме близо 50 музикални работилници и 40 концерта с 10 от световните джазмени и педагози. В момента визията ни е много ясна – искаме да развием джаз средата в България и да направим достъпно за музикантите тук специализирано джаз образование. Форматът са интерактивните ни музикални работилници, което e подходящо за всички видове инструменталисти, както и за певци и певици, независимо от нивото и уменията им.
Бях решил да записвам на видео всички тези класове (музикални работилници), за да ги имам като архив. Оттам дойде и идеята да направим и Groove Talks – платформа, на която можем да споделяме съдържание от тези лектории и да търсим нови начини, по които да стигаме до хора с интереси в сферата на джаза и музиката като цяло.
Джазът е…?
Комуникация.
Как минава един твой ден?
Гледам да нямам прекалено много рутини, освен кафето. J
Едно от най-яките неща да си музикант е, че всеки ден може да бъде различен – един път свиря в джаз бар, друг ден съм на улицата заедно с брейкърите и правим стрийт шоу, трети път съм на джаз фестивал… Когато нямам участия, свиря вкъщи или давам някой и друг частен урок.
Разкажи ни за „Есен с дъх на джаз“…
Проектът е много спеицален за мен, защото в един и същи период каним двама мои учители от консерваторията в Грьонинген, в която завърших преди 10 години – Дейвид Бъркман и Дина Де Роуз, съответно – в края на септември и в края на октомври. И с двамата ще организираме по 3 уъркшопа и 4 концерта в страната. За първи път ще сме и официален партньор на Пловдив джаз фест, където на 1 ноември свирим с Дина Де Роуз, а на следващия ден тя ще изнесе уъркшоп там.
Всички теми за работилниците и програмата за концертите публикуваме във Facebook.
Имам страхотни спомени и от двамата и съм сигурен, че есента ще лъха на много джаз!
Какво те очаква през идните месеци?
Доста се вълнувам от факта, че в рамките на един месец ми предстои да работя с три коренно различни певици – на 12 октовмри имаме концерт в Джаз бара с Blue Moon – Георгия Павлова (вокал), Димитър Горчаков (пиано) и Даниеле Феббо (бас), на 25 октомври в София в Лайв клуб свирим с триото на Станислав Арабаджиев, заедно с Камелия Тодорова, и след това посрещаме Дина Де Роуз. Това само по себе си е огромно предизвикателство за мен!
Всеки момент пускаме и платформата Groove Talks – наистина нямаме търпение вече да презентираме уебсайта.
Какво искаш да видиш като позитивна музикална промяна на родна земя?
Повече млади хора, които да искат да се занимават с музика, било то и непрофесионално.
Пожелай ни нещо …
Продължавайте да правите това, което правите… с всичка сила!
Автор: Цветана Бонева
Снимки: Личен архив