На 9 май 2026 г. в София предстои поредното издание на Depeche-Mode.org Convention – събитие, което събира феновете на една от най-култовите групи на нашето време в общо преживяване между музика, визуално изкуство и култура. Сред двигателите зад него е Николай Събев, познат като N:Mode – артист с международна кариера, която преминава през сцени в Европа, Азия, Австралия и Северна Америка. Пътят му започва още през 2007 г., когато застава зад пулта като подгряващ DJ на Andy Fletcher – момент, който задава посоката на дългогодишната му връзка с електронната сцена. Днес той е съосновател на аудиовизуалния проект MODE2K и създател на винил лейбъла Druzhba Records, който се утвърждава като тих, но последователен успех в ъндърграунда. Опитът му включва и работа с международни платформи и фестивали, както и участия в едни от най-емблематичните клубни пространства в Европа. В основата на всичко това стои ясно усещане за звук, публика и културен контекст – нещо, което личи и в подхода му към самото събитие. Срещаме се с него, за да говорим както за Depeche-Mode.org Convention, така и за музиката, която продължава да свързва поколения.
Как би представил Depeche-Mode.org Convention на човек, който никога не е присъствал?
Най-точното определение вероятно е, че това е емоционална среща, а не просто поредното събитие. Depeche-Mode.org Convention събира хора, които носят музиката на Depeche Mode по различен, доста по-дълбок начин. Това не е публика, която идва просто да чуе познати песни – това са хора, изградили лична връзка с тях във времето.
Атмосферата е специфична – има нещо почти ритуално в начина, по който протича вечерта. Може би защото всички в клуба споделят сходна чувствителност и това се усеща веднага. Ако никога не си бил, вероятно ще те изненада колко естествено се случва всичко – няма поза, няма излишна показност, има просто хора, които са там по правилните причини. Очакваме следващата ни среща на 9 май в София Лайв Клуб.
Какво отличава това събитие от типично DJ парти или концерт?
Основната разлика е в подхода.
При стандартното парти често има фокус върху моментното забавление – върху динамиката и поддържането на енергия на всяка цена. Тук концепцията е различна и е по-близка до разказ.
Селекцията не е случайна и не следва външни тенденции, а вътрешна логика. Всяко парче идва на мястото си, защото носи конкретна емоция и смисъл в контекста на целия сет. Това създава усещане за цялост, което напомня повече на концертна драматургия, отколкото на клубна вечер.
И може би най-важното – липсва дистанцията. Не просто наблюдаваш случващото се, а си част от него.
Какво е преживяването, което искаш хората да отнесат със себе си?
Ако трябва да съм честен – не мисля толкова в категории като „забавление“ или „добро парти“. По-скоро ме интересува дали нещо остава след това.
Най-силните вечери са онези, които продължават да съществуват и след края си – като усещане, като спомен, като нещо, към което се връщаш. Ако хората си тръгнат с чувството, че са били част от нещо истинско и трудно повторимо, значи сме си свършили работата.
Каква е ролята на аудиовизуалния проект MODE2K в цялостната концепция?
MODE2K е проект, който създадохме с Миро Георгиев (DJ Shunt) преди няколко години и който постепенно заживя собствен живот. Започна като идея, но се превърна в платформа, чрез която изследваме и интерпретираме влиянието на Depeche Mode по наш собствен начин.
Имахме силни преживявания в различни клубове из Европа и САЩ. Mode са група, която събира ценни хора, така че всеки гиг е не просто участие, а среща със сходна чувствителност. Често ни питат как участията на MODE2K се отличават от традиционните събития, посветени на бандата, и естествено стигаме до паралел с ‘A Strange Hour’ гиговете на Alan Wilder – като подход и отношение към материала.
В този смисъл MODE2K е опит да надгради класическия DJ формат и да го доближи до аудиовизуален разказ.
Кариерата ти започва с участие до Andy Fletcher през 2007 година – как този момент ви повлия?
Това е от онези моменти, които първо преживяваш, а после разбираш.
Когато се случи, бях твърде млад (само на 17), за да осъзная напълно значението му. Приемаш го почти интуитивно – като нещо нереално, но по странен начин естествено.
С времето започваш да виждаш контекста. Осъзнаваш, че това не е просто „силен старт“, а момент, който задава вътрешен стандарт. След такова преживяване вече гледаш по различен начин на всичко – ставаш по-взискателен към себе си, към селекцията, към цялостното присъствие.
И може би най-важното – появява се усещане за отговорност. Не само към музиката, но и към хората, които я възприемат.
Свирил си на няколко континента – какво остава непроменено в начина, по който усещаш публиката?
Контекстът се променя, културите са различни, реакциите също – но има нещо, което остава константно: хората усещат дали това, което правиш, е истинско.
Можеш да си в клуб в Токио, Берлин, Буенос Айрес, Сидни или Ню Йорк – ако сетът има вътрешна логика и е изграден с внимание, публиката го разчита и ти дава шанс. И обратното – ако нещо е механично или по инерция, това се усеща веднага.
В крайна сметка връзката е проста – честност срещу доверие.
Николай Събев (N:Mode). Кредит: Личен архив
Как подхождаш към един DJ сет – повече като емоция или като структура?
Ако липсва едното, другото не работи.
Структурата дава посока – тя държи всичко заедно. Но ако останеш само на това ниво, резултатът е стерилен.
Емоцията е това, което прави сета жив и непредсказуем. Най-интересните моменти почти винаги идват извън първоначалния план – когато усетиш, че трябва да промениш посоката и си позволиш да го направиш.
За мен това е баланс, който постоянно се пренастройва в реално време.
Druzhba Records се развива без агресивен маркетинг – това ли е устойчивият модел според теб?
Не знам дали е универсален модел, но за мен е единственият, който има смисъл. Агресивното присъствие може да даде бърз резултат, но рядко създава дълбочина.
Предпочитам по-бавен процес, в който нещата намират своята публика естествено. Така се изгражда много по-здрава връзка във времето.
В крайна сметка става дума за доверие – а то не се печели с натиск, а с последователност.
Какво прави Depeche Mode толкова устойчиви във времето?
Способността им да се променят, без да губят идентичност. Това е изключително рядко. При тях има ясно ядро, което остава разпознаваемо независимо от периода.
Освен това музиката им работи на няколко нива – можеш да я слушаш чисто емоционално, но и да влезеш много по-дълбоко в нея. Тази многопластност е една от причините да продължава да резонира с милиони фенове по света.
Мислиш ли, че новите поколения ги възприемат по различен начин?
Със сигурност ги възприемат различно. Контекстът е друг, начинът на слушане също. Но това не е проблем – напротив.
Интересното е, че музиката им успява да се адаптира към тези нови контексти, без да губи силата си. Всяко поколение открива своя вход към тях – и това е може би най-сигурният знак, че нещо е наистина устойчиво.
Има ли тяхна песен, която според теб остава недооценена?
Една такава е Higher Love от албума Songs of Faith & Devotion (1993). В студийния си вариант е стойностна, но истинският ѝ потенциал се разкрива на живо – особено по време на първите два ръкава на Devotional Tour през 1993 година.
Там има много специфична енергия – почти трансцендентна. Начинът, по който се изгражда, напрежението, което носи, и финалът ѝ създават усещане, което трудно се описва. Това е от онези парчета, които не просто се слушат, а се преживяват.
Ако трябва да препоръчаш само една песен на човек, който тепърва ги открива – коя би била тя и защо?
Вероятно World In My Eyes от Violator (1990), защото в нея има точния баланс между достъпност и дълбочина. Това е песен, която работи веднага, но продължава да се разгръща с времето.
Добра отправна точка е, защото отваря врата към по-широкия им свят, без да натоварва.
Depeche-Mode.org Convention 2026 е на 9 май в София Лайв Клуб.
