Днес Ви представяме едно момиче с голяма усмивка и къдрави коси. Тя може да пее, да пише и обожава музиката. В нея цари някаква мъдрост и обаятелност, която не можем да опишем, но в същото време, когато вникнеш в нея, виждаш онова малко момиче, което вярва в мечтите. Какво ни сподели Нора за себе си и какво написа за нас, можеш да прочетеш по-долу. ☺
Здравей, Нора. Къде те намираме в момента?
Ако гледате снимките, значи се мотая из подлезите в София. Ако четете интервюто, значи съм точно до вас. ☺
Разкажи ни кога откри любовта към музиката?
Музиката винаги е била около мен. Още от дете моите баби са ни възпитавали заедно със сестра ми да обичаме музиката и са развивали много или малко този талант. Вече впоследствие аз реших по-сериозно да заложа на това изкуство, докато сестра ми, Розина, пое в коренно различна посока. Но първите ми стъпки на сцената са били заедно с нея като дует. По-нататък имахме училищна рокгрупа, после бяхме част от формация „Патиланци“ в състава „Нова музика“, и именно там педагогът Аделина Колева ме хвана и постави основите на една по-професионална кариера. След това дойдох в София и ме приеха в Националната музикална академия „Панчо Владигеров“ със специалност „Поп и джаз пеене“ в класа на Алис Боварян. Честно казано, въпреки това, че вече съм по-опитен изпълнител на сцената, и досега продължавам да ходя на уроци по пеене, защото смятам, че е много важно винаги да си на ниво и в добра вокална форма. В момента работим заедно с Христо Сарафов, който е артист в Музикалния театър „Стефан Македонски“, и съм изключително благодарна за всичко, на което ме учи и ми дава.
На сцената си повече от 10 години. На како те научи тя?
Тя и сега продължава да го прави с мен. ☺ Всяка сцена е различна, било тя клубна или концертна, или театрална, но винаги стъпвам на нея с нужната подготовка, отговорност и любов към това, което правя. Просто се забавлявам искрено. Сцената ми дава онзи адреналин и вдъхновение, да продължавам да създавам музика и да творя. Научи ме да бъда отговорна и да вярвам в мечтите и във възможностите си. Научи ме да бъда уверена в себе си!
Кое е най-трудното нещо, с което си се сблъсквала в създаването на музика?
Като се замисля, никак не е лесно да създаваш музикален продукт, особено в днешно време. Ти на последно място си изпълнител и автор. Преди това трябва да си мениджър, да можеш да се продаваш добре, да бъдеш, ако щете, и счетоводител, и шофьор, и стилист, и режисьор… абее, всичко. Това с творческата работа го усъвършенствах, сега обаче ми остава да стана по-добра и в другите качества. От известно време съм самостоятелен изпълнител и си е цяло предизвикателство и приключение, когато трябва да направя нова песен.
Една птичка ни каза, че ако пожелаеш, още сега можеш да напишеш текст за някое парче. ☺ Как така? Не е ли нужна муза за това?
Хехех… досещам се коя е тази птичка. ☺ Да не би да се казва Маги случайно?
Музата си е винаги в мен, а и аз се вдъхновявам и от другите хора, не само от собствените си преживявания. Когато ми се налага да пиша текст за друг изпълнител, много ми е любимо да се опитвам да вляза в неговата кожа и да погледна през неговите очи – как той би видял света и как той го усеща. Е, разбира се, не винаги ми се получава, но имам и добри попадения. Стремя се да не пестя идеи и когато пиша, да се заредя и от най-малкото нещо, за да мога после да го излея на листа, било то среща с приятели, хубав филм, хубава храна или музика.
В тази връзка, напиши припев за нас, „Лицата на града“. 😉
Чакай да помисля малко… Сега ще пробвам нещо:
В твоето лице събирам всяка малка светлина.
Даже улиците ми говорят: Само твой ще е града!
И очите, и ръцете, всичко води към това,
че и аз сега ще бъда от „Лицата на града“!
Нещооо такова 😉
Писала си текстове и за Лили Иванова. Какво е усещането да знаеш, че такъв изпълнител като нея пее твои текстове?
Е, няма да скрия, че за мен е чест и гордост да знам, че такъв изпълнител като Лили Иванова ми се е доверила и пее мой текст. Дори бих казала, че песента „Сам“ като цялостен продукт (музика, текст и аранжимент) е един от моите лични диаманти, а фактът, че най-голямата певица в България стои на върха на този диамант, само ме прави още по-щастлива. Всъщност в началото докато създавахме песента заедно с Бисер Иванов, аз пишех текста с идеята да бъде за мен, и дори и не съм предполагала как ще се развият нещата след това. Впоследствие, след като я завършихме, Бисер реши да предложи песента на Лили. В началото мислех, че няма да ѝ допадне, но тя я хареса много. За мен дори беше малко като шок, защото аз до последно, докато не чух нейното изпяване, не вярвах, че тя ще я направи. Тя ѝ придаде нейната чувственост и усещане, които са много по-различни от моите, но крайният продукт ми хареса и дори и сега хората ме свързват с тази песен.
Обичаш ли експериментите? Ако да, кое е най-интересното нещо, което си правила за и с музиката?
Един от най-готините експерименти, в които съм се хвърляла, е участието ми в мюзикъла „Чикаго“. Там успях да предизвикам себе си и да открия, че имам и други заложби като артист. Най-трудно ми беше да се пречупя и да вляза в образа на коренно различен човек от мен, а именно на надзирателката на затвора Мама Мортън, която е изключително властна, хитра и преди всичко корумпирана личност. Екипът, с който работехме, бяха страхотни актьори и те много ми помогнаха. Разбира се, и режисьорът Бойко Илиев също даваше всичко, за да ни помогне и да влезем в образите на героите си. Цялата ми работа в Музикалния театър беше едно велико приключение за мен и с удоволствие бих се хвърлила пак. Участвала съм и в комедийно клубно шоу като актриса и като изпълнител. А скоро, между другото, се разтърсих из старите идеи и дема, които сме правили с Бисер, и такива неща има, че ако ги пусна на някого, няма да спре да се смее. Например песен, която в аранжимента ѝ има блеене на овце и бълбукане на вода, RnB песен, в която Бисер е свирил някакви ориенталски инструменти и тъпан, странни текстове, сега като слушам… и странно пеене. Като цяло, сме се развихрили и сме дали свобода на идеите си. Някой ден, кой знае, може да видят бял свят.
Ако имаше възможност точно в този миг да създадеш идеалното парче, какво щеше да е то?
Лелее, сложен въпрос! Моите близки много ми се карат, че не вярвам достатъчно в себе си и в идеите си, но все пак аз съм типичният артистичен човек, който мисли, че нищо и никога не е достатъчно добро.
В момента много харесвам Бруно Марс какво прави, може би ще е нещо в тази посока или по-фънки. Но харесвам и рокмузиката, и енергията, която носи. Значи ще трябва да вкарам нещо и от този стил. Например, ако си представим дует с Лени Кравиц и Бруно Марс. ОБАЧЕ, харесвам и комерсиалната денс музика, от тези еднодневките по радиата, действат ми разтоварващо. Ще трябва и от нея нещо да добавя. Нещо от сорта на песен стил Давид Гета, в която участват Бруно Марс и Лени Кравиц… Абее, сега разбирате ли колко ми е сложно. ☺
Скоро при нас беше Маги Джанаварова. Тя ни каза, че си и един от най-верните и приятели. Какво ще ни кажеш ти за нея?
Тя е от хората, на които мога да разчитам на 100%, вярвам в нея дори повече, отколкото вярвам в себе си. Тя знае всичко за мен и е от тези приятели, които пазят тайните ти, а ти знаеш, че там са на сигурно място. Подкрепяме се взаимно, вдъхновяваме се, съветваме се, споделяме. Понякога тя е моята будна съвест, аз пък за нея съм дяволчето на рамото, което повтаря: „Направи го, направи го!“. Имаме различни вкусове за много неща, различно гледаме на живота, но осъзнавам, че може би това е причината, която прави нашето приятелство толкова силно. Много ми е любимо да ходим на шопинг заедно, това си е наш ритуал и само нашето си време, когато може да си кажем всичко.
Какво правиш в свободното си време?
Обичам да слушам музика, когато съм сама вкъщи, гледам филми. Обичам да споделям и хубава храна с добри приятели. ☺ От време на време Маги успява да ме завлече я в някой клуб на парти, я на театър или нещо друго. Харесва ми да слушам и музика на живо, било то на български артисти или чуждестранни.
Как би описала музиката си с една дума?
Откровена.
Как биха те описали твоите приятели с една дума?
„Сложно е!“ – предполагам, че това биха казали. Или другият вариант е: „Усмихната“.
Подготвяш ли нещо ново?
Работя върху 2 песни и се надявам тази година да ги завърша и пусна официално. Стискайте ми палци. ☺ Освен това заедно с Николо Коцев и групата му „Кикимора“ участваме в проект, който се казва „Една нощ в операта“, съвместно с Русенската опера и техния симфоничен оркестър. Може да следите къде гостуваме с тях. Най-близката дата е 11 април, в Русе. Заедно с Бисер Иванов движим и нашия авторски акустичен проект, който е основно на клубна сцена. Имам идеи и за други клубни колаборации с музиканти и изпълнители, но все още зреят и се надявам скоро да стигна и до тях.
Пожелай ни нещо.
Чакай така.
. . . . . . . . .
Готово! Всяка точка е желание. Щедър човек съм. 😉
Автор: Мариана Станчева
Снимки: Яни Яков
