Автор: Цветана Бонева
Фотограф: Наталия Баръмска
Понякога най-красивите новини идват като споделена тайна между две изречения. На този 8 март имаме особената радост да разговаряме с една от най-обичаните и разпознаваеми български жени – Нора Шопова.
В това откровено интервю тя говори за майчинството, за промяната, която идва с времето, за силата и нежността да бъдеш жена днес. И именно тук, за първи път, Нора споделя и една прекрасна новина – че очаква своето второ дете.
Разговор за живота, за благодарността и за онези тихи моменти, в които под сърцето ти расте нов човек, и със страхотните кадри на нашия фотограф Наталия Баръмска.
Здравей, мила Нора, представи ни се така, както би се представила на едно дете.
Колко трудно… и хубаво!
Привет! Аз съм Нора. И аз съм дете, но пораснало. Работя на компютър, обичам да ям сладолед, снимам се за списания и много обичам приключения.
Точно на 8 март тази година ти си нашият избор за жена, която искаме да представим като вдъхновение – не само с пътя си, но и с начина, по който носиш себе си. А днес сме още по-щастливи, защото именно с това интервю ще обявим и че очаквате вашата втора рожба. Как се усеща този момент за теб?
Благодаря за страхотната възможност да бъда вашето мартенско вдъхновение. Втората бременност е нещо много любопитно. Хем е същото, хем няма нищо общо с първата. С Вихрен бях изцяло отдадена на себе си и усещанията. Сега вече знам какво да очаквам, супер осъзната и спокойна съм, същевременно обаче нямам време за себе си, защото вече имам едно дете и доста съм неглижирала бременността сама по себе си. Дори не знам в коя седмица съм – някъде около края на 6-ти месец.
Какво означава за теб да бъдеш жена днес – в свят, който често изисква сила, но рядко дава пространство за нежност?
Да бъдеш жена в днешно време е супергеройство. Казвам го, защото съм горда с всичко, което ние, жените, постигаме привидно с лекота. Работим, отглеждаме осъзнати деца, намираме време за близките, не пропускаме домакинството и топлата храна на масата. Жонглираме умело с даровете на живота и някак съумяваме да останем себе си – нежни, крехки и с широко отворени обятия за обич и топлина.
Майчинството вече е част от твоята идентичност, а сега отново носиш живот. По-различно ли е второто очакване – по-спокойно, по-дълбоко, по-съзнателно?
Както вече споделих – да, осъзнато е, въпреки че Вихрен също беше изключително желано и мечтано дете. Сега просто нямам време да се наслаждавам на бременността и да се отблагодарявам на тялото си така, както при първата бременност, защото искам да си дадем максимално много от оставащото време до раждането с Вихи – да се насладим на компанията си.
Имаш ли моменти, в които оставаш насаме с мисълта, че под сърцето ти расте нов човек? Какво си казваш в тези тишини?
Разбира се. За това винаги ще има време. Най-често ми се случва когато лягам да спя вечер и усетя как малкото човече „прави гимнастика“. Обичам да си представям позитивни мигове от близкото бъдеще и се изпълвам с благодарност за възможността да стана майка за втори път. Вълнувам се за връзката, която бебето и Вихрен ще създадат. Братята и сестрите според мен са най-големия подарък, който родителите могат да направят за децата си. Същевременно няма да крия, че в днешния объркан свят нищо не е сигурно и единственото ми желание е да имаме възможността да отглеждаме децата ни в мир и разбирателство.
Промени ли се връзката ти с тялото – ти, която толкова години си била пред обектива и под светлините?
Да, промени се и това може би е най-осезаемата промяна, за която не бях готова при първата бременност. С Вихи качих 18 кг. Не ми личаха много, но аз усещах тежестта им. Бях тревожна, че няма да успея да вляза във форма отново, а сега, с второто бебе, нямам абсолютно никакви тревоги. Хапвам си, пълнея, харесвам се и се наслаждавам на божественото, с което съм дарена, защото съм жена. Бебето ще се роди, аз отново ще се справя и ще облека дрехите в обичайния размер, но не знам дали някога пак ще създам живот. Така че се наслаждавам и съм благодарна, че нося дъщеря си под сърцето си. Тялото ще се възстанови щом умът е спокоен.
Какво искаш първото ти дете да почувства, когато разбере, че ще има братче или сестриче?
Искам Вихрен да продължи да се чувства сигурен, обичан и приоритизиран. Тук съм насочила цялата си енергия дори в момента. Да му обясня как заедно ще се грижим за бебето, което ще порасне и двамата ще бъдат най-добри приятели. Чета различни източници за това как да представим бебето пред първото дете, интересувам се от осъзнато родителство, но истината е, че училището на живота ще ми покаже кое е най-уместно спрямо Вихи, когато малката се появи.
Страхът и щастието често вървят ръка за ръка в бременността. Кое надделява при теб в този етап?
Със сигурност щастието надделява. Категорична съм. Винаги съм си представяла, че ще имам 2 деца и дори прецизно да бях планирала втората си бременност, нямаше да има по-подходящ момент. Страх дали ще се справя с майчинството нямам. Същевременно нестабилната международна ситуация много ме тревожи. Нещата, които не зависят от мен са това, което може силно да ме разтресе, но знам 2 неща: 1. Имам стабилно семейство и винаги ще намираме начин да се справяме с всичко, стига да сме здрави. 2. Светът не е толкова лошо място, просто е най-удобно медиите да ни го представят по този начин.
Как изглежда един твой ден сега – между професионалните ангажименти, грижата за семейството и онези малки паузи само за теб?
Съвсем наскоро отново намерих ритъма на живота си – така, че да се чувствам като самостоятелна единица, която мисли, използва мозъка си, бива оценена в работа. Умело съчетавам професионалния си живот като PR и маркетинг експерт с моделството и майчинството. Това се дължи на факта, че детето ми вече не е бебе, съпругът ми винаги ме е подлрепял, а и аз осъзнах, че няма как да съм всеки ден на 100% перфектна във всичко. Понякога си затварям очите за идеалиста в себе си и животът става по-лесен.
След толкова години на международна сцена – подиуми, корици, кампании – какво от всичко това ти изглежда различно днес, през погледа на майка?
Ох.. то не просто е различно, а няма нищо общо. Имаше период на адаптация и шок. Не бях готова за тази 180 градусова промяна. Никой не ме предупреди колко рязко ще се промени животът ми след 30, но сякаш научих важни уроци и към днешна дата смело мога да кажа, че съм взела максимума от 20-те и се намирам точно там, където съм си мечтала да бъда на 33. Благодарна съм за всеки ден от пътя си до днес.
Беше и лицето на прогнозата за времето – едно много близко присъствие в домовете на хората. Какво ти даде телевизията като опит и като човешка среща?
Телевизията ми даде популярност, няма как да отрека. Тя ми отвори много врати. Срещна ме с прекрасни, интелигентни хора, но ме сблъска и с една наивно неочаквана от мен действителност – там има много интриги и хора с нечисти помисли, но реално те са навсякъде. Допълних обиграното си поведение пред камера като модел със силни ораторски умения. За кратко беше прекрасно. Телевизията се появи в точния момент в живота ми и си тръгна също в толкова подходящ.
Когато се обърнеш назад към пътя си – от младото момиче от Панагюрище до жената, която си днес – с какво най-много се гордееш?
Гордея се с човека, в когото се превърнах. Гордея се, че устоях на бурите. Клиширано, но факт. По пътя си мечтах и наистина сбъднах желанията си. Обиколих земята, срещнах любовта, създадох дом и семейство. На 27, когато мислех, че светът е мой загубих най-близкия си човек – мама. На днешния ден сякаш най-силно усещам липсата ѝ. Преглътнах го, нямах избор – със сестра ми се държахме една друга като две крехки клончета и в общата болка станахме по-силни и по-близки от всякога. Никога не съм говорила за този етап от живота си, но и затова искам Вихи да си има някого. Осъзнавам, че няма да бъда вечно до него.. Младото момиче от Панагюрище никога не би си представило този живот като от филм, но Нора на 33 знае, че всичко е възможно и преодолимо. Такъв е животът.
И ако трябва да оставиш едно послание към всички жени на този 8 март – особено към онези, които носят живот или мечтаят да го носят – какво би им казала?
Жените са цвета на земята – пъстри, ухайни, даряващи безкрайна обич. Да бъдем смели, силни и нежни като коприна е това, което ни прави устойчиви и специални. Мечтайте без страх, правете света по-хубаво място и създавайте живот – това е най-смислената ни божествена мисия.
*Кадрите са създадени в Art Studio Metanoia.
