В понеделник на гости са ни страхотните музиканти от ONE DAY LESS, които влагат ударна доза страст във всичко, което създават! Как се е родила групата разказват Мишер, Михаил, Стоян и Деян, а ние попиваме всяка дума с усмивка, защото разговорът ни се получи от онези, които не искаш да свършват…
Здравейте, ONE DAY LESS! Къде ви намираме?
Мишер : И ние не знаем къде се намираме понякога (смее се), работим, репетираме, все обичайните неща.
Михаил Гълъбов: В офиса, празниците свършиха.
Деян Петков: С корпоративните пчелички сме обратно в кошера…на работа.
Представете ни се …
Мишер: Здравей. Аз съм Мишер, вокалист на One Day Less, акварелист на свободна практика. Смел мечтател, който се старае да довежда започнатите неща до своя край. Не обичам да ми казват “Това няма как да стане”. Все пак съм зодия Овен.
Михаил Гълъбов: Човекът, който носи барабаните в ONE DAY LESS и свири на тях от време на време. Роден съм в София в края на комунизма и детството ми мина по улиците и строежите (много строяха около моя блок, не съм работил на тях). Баща ми свиреше на китара в Епизод и в нас винаги се носеше хубава и тежка музика от колоните. Но след като чух интрото на Painkiller на Judas Priest, нещата бяха ясни – барабаните са по-яки от китарите.
Стоян Дойчев: Казвам се Стоян Дойчев – бас. По професия съм видео монтажист. От 20 години работя по риалити форматите на бТВ и Нова тв. Обичам музиката и се опитвам да извадя на бял свят по нещо от „радиото“, което постоянно свири в главата ми.
Деян Петков: Деян Петков – Дидо. Отговарям за китарните рифове в ONE DAY LESS. По професия и образование се занимавам със счетоводство и финанси. Щастливо съм сгоден с любовта на живота ми. Карам планинско колело. Музиката ме съпътства в живота от ранни ученически години. През времето бях част от няколко банди, сред които са Der Hunds, Emotive. Наскорошното ми присъединяване към ONE DAY LESS ме вдъхнови и отвори нови хоризонти за мен. Накратно, с бандата сме творчески настроени и на една музикална вълна.
Разкажете ни малко повече за ONE DAY LESS – как започна всичко?
Михаил Гълъбов: Аз го помня по следния начин – Стоян влезна в репетиционната един ден и след него Мишето. Оттогава не са си тръгвали (смее се).
Стоян Дойчев: Viva So 90’s Alternative!
Мишер: Да, това е фейсбук група, която се пръкна в пандемично време и в която меломани си споделят и си говорят за рок музиката на 90те. Там се запознах със Стенч (Стоян Дойчев) и накратко нашата банда съществува благодарение на So 90’s Alternative! Това се случи в началото на декември 2020, заприказвахме със Стоян за музика, той ми сподели, че свири с Мишан и Мишо Михайлов, но на този етап нямат вокалист. След няколко дни се срещнахме на 7 км, където репетираме и до днес и забихме няколко парчета заедно. Спомням си, че като ударихме “Humanity” заедно тогава най-силно усетих, че нещо специално се заражда.
Деян Петков: Отидох на промото на втория албум и музиката много ми допадна. С Мишер се познаваме от други проекти като Seattle Night. Драснах ѝ едно съобщение и докато се усетя вече бяхме на пробна репетиция.
Мишер: Дидо е твърде скромен, но истината е че има предистория и тя е, че ние със Стоян дълго време “точехме лиги” по Дидо и много искахме той да бъде част от групата ни. Помня, че един ден събрах смелост и директно го попитах, но получих отказ, защото точно тогава Дидо беше на друг етап. Мина малко време, той дойде на промото на втория ни албум и на другият ден ми се обади за да ме попита дали предложението още важи. Бях много щастлива, защото за това нещо мечтаех може би година и половина.
Как се роди идеята да създавате музика заедно?
Михаил Гълъбов: Свиренето на кавъри е началото за почти всеки музикант. С годините се появява и нуждата да изразиш себе си. При нас тази нужда винаги е присъствала. Нещата станаха натурално. Освен това всеки един от нас има какво да каже с музика или текстове.
Деян Петков: Просто се спогледахме и започнахме да джемим.
Мишер: Случи се така, че Стоян вече беше натрупал доста материал за музика, някои неща бяха почти завършени, други имаха нужда от още работа. Аз се припознах в музиката, която е написал. Почти нямаше демо, което да не ми е пуснал Стенч и да не кажа “Това е”. Сякаш някой е влязъл в главата ми и е написал точно това, което е там. Много е странно, ама хубаво странно. Истината е че всеки един от нас е мечтал някой ден да прави музика и просто беше неизбежно да не се случи,
Стоян Дойчев: Задната мисъл, когато се заговорихме за трибюта на Нирвана с Мишер, беше да се действа по авторските парчета, които имахме към момента с Мишовците (бел. ред. Михаил Гълъбов и Михаил Михайлов – екс китарист на ONE DAY LESS) да се правят нови. Отдавна търсехме подходящ човек и попаднахме на най-подходящия. Сега, когато се включи и Дидо, процесът е още по интересен.
А името на групата?
Стоян Дойчев: Имаше много предложения за име на групата – Firefox, Bolter, Melta, Negative Space, Negativez, Missher on fire и всички отпаднаха, защото или са заети, или някой налагаше вето. ONE DAY LESS щеше да се казва един дистанционнен проект с вокалист от Индонезия (азиатският двойник на Лейн Стейли), но го предложих на нашите бандюги и решихме, че е подходящо име.
Михаил Гълъбов: Ох. Спомням си, че отне доста време и дискусии. Десетки предложения. В такива моменти да имаш „ демокрация“ в групата е истинско изпитание. В крайна сметка Стоян предложи ONE DAY LESS и се прие с пълно мнозинство.
Мишер: Добре, че не остана Missher on Fire. Щеше да ми дойде в повече това с огъня (смее се).
Какви са стиловете, с които експериментирате?
Деян Петков: Със сигурност сме от алтернативната страна на рока.
Стоян Дойчев: Всички слушаме най-разнообразна музика и във всяка песен избива различен микс от влияния.
Мишер: На мен лично ми се ще да вкараме повече синт елементи, малко повече електроника, като подправка, която да раздвижи саунда ни.
Михаил Гълъбов: Не мога да кажа, че имаме стил с който експериментираме. Със сигурност много експериментираме с аранжиментите, което поне за мен е най-забавната част.
Кои са артистите, от които сте се повлияли музикално през годините?
Мишер: Като започнеш от сиатълската гръндж вълна от 90те, през Beasty boys, Massive Attack, The Prodigy, Bjork, Alanis Morissette. Слушам много разнообразна музика. Слушала съм и много хип-хоп и рнб през годините. Обичам джаз, слушам често Майлс Дейвис, Дюк Елингтън, Били Холидей.. Слушам и доста класическа музика – Дебюси, Ери Сати. Списъкът е дълъг.
Деян Петков: Всичко започна с AC/DC като в последствие преминах на страната на грънджа – Soungarden и Alice In Chains. Български банди като Smallman и Center ми дадоха голямо вдъхновение. В момента съм огромен фен на Nothing But Thieves, даже ги слушах на живо скоро.
Стоян Дойчев: Много обичам The Beatles, Alice in Chains, Radiohead, Korn (първите 4 албума), Meshuggah…Струва ми се, че избива по нещичко от тези групи в моите идеи или аранжименти.
Михаил Гълъбов: При мен нещата са на периоди, но имам няколко които са останали трайно през годините – Tool, Black Sabath, Soundgarden, A Perfect Circle, Dream Theater и Nightwish (особено с Флор Янсен).
Над какво работите в момента?
Михаил Гълъбов: Заиграваме с няколко песни в момента. Както казваме в групата – имаме „ скелетите“ на песните. Прекрасно е, че всеки има идеи, което е нетипично за банда, която е пуснала албум сравнително скоро. Няма как да пропусна и приноса на Дидо, който се включи с чудесни музикални идеи още с идването си в бандата.
Деян Петков: Има няколко нови идеи, ще видим, тепърва предстои.
Стоян Дойчев: Движим няколко нови песни успоредно. Търсим правилните рифове, настроения и структура за всяка. Няколко текста се мътят също. Хубавото е, че всички имаме да предложим по нещо. Имам добро предчуствие, че ще има материал за трети албум!
Мишер: Работим над нова музика, гледаме да не се отпускаме, паралелно с това репетираме за предстоящите ни концерти. Дай Боже и трети албум!
Къде можем да ви слушаме скоро?
Михаил Гълъбов: Питайте Мишето, аз се занимавам с административните дела.
Мишер: В края на месец май имаме два концерта. На 30ти свирим в родния край на Стоян – Севлиево, а на другият ден имаме концерт на моя територия – във Велико Търново.
Деян Петков: 30.05. Клуб Джак – Севлиево, 31.05. Клуб Melon – Велико Търново
Трудно ли се прави качествена музика в България?
Стоян Дойчев: Би било нескромно, ако автоматично причислим нашата музика към „качествената музика“. Със сигурност се стараем да е хубава, според нашите разбирания, но е твърде субективно. А лесно или трудно, намираме начини да създаваме песни и да ги записваме, защото ни е важно! Когато обичаш нещо и влагаш системно в него, в даден момент започваш да виждаш плодовете от труда си. От там музиката поема по собствен път и живее свой живот и времето ще покаже, дали ще я обичат повече хора.
Деян Петков: Да си доволен от финалния продукт, който пласираш на слушателя е трудно и скъпо. Иначе творческият процес сам по себе си е удолствие.
Михаил Гълъбов: Трудно се прави МУЗИКА генерално. България има своите проблеми, но проблеми има навсякъде. Лесно се правят летни хитове, чалга и K-pop. А дали ние правим качествена музика – това трябва публиката да каже. Със сигурност правим музика от сърце и душа.
Мишер: Ужасно трудно бих казала. Особено, ако всичко правиш сам със собствени средства. Слава богу има фондови програми, по които можеш да кандидатстваш, но за съжаление не винаги можеш да разчиташ, че ще спечелиш субсидия. За да запишеш една хубава песен подплътена с профи направено видео към нея, струва няколко хиляди лева. Да направиш албум е една постигната мечта, но и едно много скъпо удоволствие. Разходите на един артист за да оцелява и да продължава да прави музика са не малко. Като започнеш от наем на репетиционна до непрекъснати инвестиции в инструменти, ефекти и всякакви други джаджи. В тоя ред на мисли, апелирам хората да посещават концертите на любимите си артисти, да ги подкрепят вземайки си билет за концертите им, мърч и тн. Тази подкрепа е жизненоважна, за да продължим да създаваме музика и да я споделяме с вас.
Как преминава един ваш ден?
Михаил Гълъбов: Основно преминава в работа, което включва решаване на мрежови проблеми. Но важната част от деня настъпва, когато се прибереш у дома. Отваряш една сгодна бира и прекараш време с жената и детето. Ако остане време за музика и да изиграеш някоя компютърна игра с приятели значи денят е бил чудесен.
Деян Петков: Извън работното време гледам всеки ден да е различен. Един ден романтика с половинката, друг на планина, след това на репетиция. Постоянно ми хрумват нови идеи.
Мишер: Като се събудя, изпивам една голяма чаша с вода и лимон, правя 15 минутно раздвижване, пия кафе, извеждам кучето, рисувам, рамкирам картините си, после влизам в ролята на куриер. Всеки ден мисля за неща свързани с групата, къде, кога да свирим на живо, срещи с хора, които са ни от полза за бъдещи проекти. Вечер, ако нямам репетиция, обичам да съм вкъщи със съпруга ми, да си сготвим и да гледаме някой як сериал (в момента гледаме Туин Пийкс, сезон 2).
Стоян Дойчев: Монтирам Хелс Китчън и Игри на волята от сутрин до мрак. И си открадвам време за репетиция.
Кое ви зарежда, за да се раздавате на макс на сцената?
Деян Петков: Химията между нас в бандата и публиката естествено.
Стоян Дойчев: Мен ме удрят децибелите и потъвам моментално в звука. Приятно е, когато публиката реагира и участва. Често се изненадвам, когато видя, някой да съпреживява нашите емоции и обратно, усещам хората срещу мен и се зареждам от тях.
Мишер: Всичко е комплексно, зареждат ме момчетата, музиката ни, изобщо вибрацията на сцената, когато засвирим. Публиката е мощен катализатор за енергия. Обичам да се сливам с хората, които са дошли да ни слушат, често скачам от сцената за да се слея с тях.
Михаил Гълъбов: Хората на сцената и хората пред сцената. Аз почти нямам визуални спомени от концерти. Всичките са ми аудио. Просто музиката ме отнася.
И не на последно място – какви музикални изненади сте подготвили на феновете си в скоро време?
Деян Петков: Времето ще покаже, може би нов сингъл.
Мишер: Нещо, което отдавна много искам е да излезем да свирим и извън София, защото на този етап предимно сме свирили в столицата и най-накрая ще се случи. До края на годината живот и здраве, освен в София ще свирим и в Севлиево, Търново и Пловдив. Паралелно с това, продължаваме да правим музика, скоро ще снимаме и ново видео. Има неща, които лека-полека се случват:)
Михаил Гълъбов: Не знам дали ще е в скоро време, но се надявам нов албум.
Фотограф: Scene by Boginya
