Автор: Галя Давидова
В живота на всеки човек има поне една велика личност, която оставя дълбок отпечатък и променя всичко около нас, правейки света по-красив с присъствието си и таланта си. За мен тази роля е заета от Петя Евлогиева – забележителен артист, невероятен татуист и велика жена. Тя не е само изключителен професионалист, но и човек с истинско сърце, родител и истинска вдъхновяваща личност, която разкрасява живота ми.
Привет, Пете! Радвам се, че те хващаме за този цветен разговор! Кога получи първото прозрение, че имаш желание да разкрасяваш телата на хората с цветните си творби?
Здравейте от мен и благодаря от сърце за поканата да разкажа за себе си пред вашата публика ☺ Вече над 25 години имам наблюдение над тату културата по света и България. Самата аз се престраших да започна да татуирам пред около 16 години. Спомням си с какво нетърпение очаквахме с Генчо всеки нов брой на Tattoo Life Magazine и Tattoo Energy. Пристигаха с месеци закъснение и беше трудно да ги откриеш по будките за вестници. Но 2000/2001 това бе единственият начин да си набавим вдъхновение от други артисти, когато все още социалните мрежи не съществуваха.
Какво беше първото нещо, което те накара да видиш кожата като част от изкуството? Какво те привлече в това да използваш човешкото тяло като платно?
Беше някъде 2002/2003 година и Генчо по това време работеше за Руди в Trip House. В моите очи, там имаше огромна колекция от каталози, списания и всякакви изрезки по темата за татуирането. Руди имаше вече две успешни студия, пътуваше до приятели в чужбина, разказваше и показваше неща и от там. Вече рисувах от малка, учех анимационно кино, но нямах идея да ставам татуист, макар Генчо вече да татуираше от 2/3 години. Разлиствах аз тези списания и постепенно започнах да забелязвам някои супер изявени анимационни татуисти (newschool) по това време- TonyCiavarro, JimeLitwalk, JesseSmith, JoeCapobianco и идеята, че няма правила в стила на татуирането и можеш да носиш всичко по тялото си, се зароди в мен. Това беше толкова откачено, цветно и яко!А ето днес съвсем нескромно мога да се похваля, че част от тези хора припознават мен като колега, като артист. За мен е огромна чест да участвам с голямо интервю в първия брой на списанието на TonyCiavarro, което издава в Америка- Skin Paper Paint-magazin. Вече от години сме приятели и се виждаме ежегодно в рамките на EvianTattooshow, месец октомври, като това за мен ще е 13 година като артист там.Можете да си представите само как се почувствах, когато тази пролет ми писа JesseSmith, за да ми разкаже, че участва в класацията на Cocreateink на 250те най-добри артиста в света , и аз съм част от неговият подбор.Чудесно е усещането да съм в кръга на хора, които някога са били недостижими в моите очи, а днес част от тях са мои приятели и често общуваме. Да получавам подкрепата на такива артисти, с които споделям общи вълнения е като да принадлежиш на мястото си. Не знам дори как се случи във времето, но съм благодарна тук, където съм днес.
Като твой огромен почитател и сравнително редовен клиент, почти няма ден, в който да не ахна от възхищение, щом видя поредния ти шедьовър. Откъде идва вдъхновението ти? И откъде черпиш сили за целия този творчески процес, който, сигурна съм, изисква не само талант, но и издръжливост?
Благодаря ти много за милите думи. Чак до шедьоври, май не съм стигнала все още, но много искам да вярвам, че раста и се развивам. Минавам през трудност, страшни нанадолнища, творчески запек, понякога направо ми експлодира главата. Мисля, че съм сравнително постоянен и дисциплиниран човек. Старая се, колкото се може по-малко да ми личи, какво се случва в личен план и какво ме тормози днес, когато седна и работя за клиента. Винаги съм вярвала, че трябва да си искрен и ако много си го загазил да си признаеш, но и все пак като професионалист да имаш дисциплината да си в кондиция и да си вършиш работата. Ето сега например, не успях да си почина много качествено лятото и сама виждам, че съм на 20% артистичен живот. Затова гледам да не се разпилявам, да ползвам силите си за важните неща и лекичко съм “замразила“ останалите проекти, за да успея да изплувам. Не виждам нищо лошо, когато съм тъжна, да творя тъжни неща. Но когато съм изтощена се научих- една крачка назад.През останалото време- морета, планини, красота навсякъде около нас! Миналата събота чистих огромна купчина със сушена мащерка. Знаеш ли колко медитативно ми дойде! Едно такова смиряващо! Само Аз, мащерката и моите мисли, препускащи 5 часа.
Сигурна съм, че с времето си получавала всякакви, включително доста нестандартни и дори абсурдни идеи за татуировки. Окей, признай си — всеки татуист има поне една история, която разказва на купони. Кой е най-странният рикуест, който си получавала досега?
Обичам всеки един от вас с щурите му истории! Толкова неща съм научила докато чета информация, за да изпълня проекти! Толкова пъти съм се смяла и изпълвала с жизненост. Толкова животни и близки сме изпратили, запечатали и сме плакали заедно! Разбира се, обаче си имам ТОП историята. Появи се преди може би 7/8 години, един възрастен чичо, които бе разгледал портфолиото ми и искаше, ще цитирам- „да оформя гениталиите му като Пинокио“. И тук ще завърша историята, защото мога само да споделя, че отказах. Всички детайли по историята, ще ги оставя да си разказвам по купоните.
Имаш ли си любимец сред твоите колеги татуисти и дали си се оставяла в техни ръце?
Ох, много да! Генчо се шегува с мен, че съм издигнала олтар на JamieRis, над работното си място и сутрин удрям по една молитва, преди да започна деня. Кефя му се от сърце. Истинско вдъхновение е той, не само за мен. Вече над 10 години сме приятелчета. Той работи предимно в неговото студио в Нидерландия и имах час, за да се татуирам, но Ковид ме възпрепятства тогава, дано предстои. Ако тръгна да изреждам всички хора на които се възхищавам тук, цялото интервю ще отиде в тази посока. Наистина са много, много! Богатство е да си заобиколен от такива изключителни хора и такова вдъхновение. Нагоре вече споменах „старите кучета“, но бих отбелязала и JoshPeacock , който е напът да издаде първата си книга и там участвам с цели 3 илюстрации ( тази не спря да се хвали, ще си кажете, знам!) Lehel, Starabroda, Metyou, KellyDotty, Marcus, LoganBarracuda и много ама много още. Иначе на местна почва най-любима ми е Виктория Бедросян, от която щях да имам още много татуировки, ако не се бе появила тъй късно в живота ми,когато вече сериозно съм се изпоцапала. Голямо вдъхновение са братята Смокови, Павката, Жоро Панчев, Дани Бой, Спиро, Тенчо, който много се труди и го чакам да избухне скоро и много, много яки хора! От старата школа, от реалистите, България е пълна с много талант!
Паралелно с татуирането, ти се превръщаш и в уникален творец, създател на цветната книжка за малки и големи – Лиска. Лиска вече живее в сърцата на малки и големи, но всяка приказна героиня има своята история. Разкажи ни – кога и как се появи Лиска в твоето въображение? Какво символизира тя за теб като творец?
Лиска, то това съм аз! Лиска се появи преди 10 години в моя живот, като алтерего в полза, когато имам нужда да ви споделя нещо по-лично или извън темата за татуировките. Никога не е била създадена за детската аудитория, но често в България всичко рисувано е прието за детско. Няма лошо в това, просто, когато аудиторията е деца, за мен е доста отговорно какво точно изпращаш като послания. Лиска е за всички пораснали деца и вашите деца! Благодарна съм, че я припознават хората и споделят история ѝ. Лиска и нейното семейство- Металиско, децата ѝ Воля и Буря, както и кучетата и котетата са съвсем истински от плът и кожа, просто в реалния живот не са оранжеви опашатковци. Мисля си, че затова така лесно се получиха нещата, хората обичат да чуват истинските истории от живота- какво те е затруднило и теб, на какво си се наслаждавал, какво е да обичаш и да си обичан!
Колко книжки с Лиска са издадени до момента и предстоят ли нови попълнения в поредицата? Ще я видим ли отново в нови цветни истории?
Пътя на Лиска е героичен и затова постоянно е на ръба на оцеляването. Първо съвсем естествено се повиха три книжки, всека с еднодневна история. Хората взеха, че много ги харесаха и аз успях да преиздам „Коледата на Лиска“ с изд. Соки и Моки, тя отново обаче се изчерпа. Тази година успях да подновя тиража на мартенската книжка и така, „Буря, мартеници и няколко гръмотевици“ си проправи път до още дечица. Казах си- защо наистина не направя една детска книжка и така се появи, занимателната книжка „Знания и занимания“ в която лисичето семейство се уголеми! Заедно с майка ми подготвихме цели 24 разтвора със забавни задачи, пъзели, лабиринти и невероятни щури забави за предучилищна възраст.
Сега е време да надникнем в интимния свят на Петя. Как успявате с твоето дългогодишно гадже, цветната половинка Евгени 1– също изключителен татуист и творец – да запазите синхрона и хармонията както в съвместния ви творчески път, така и в личния ви живот? (Завистливите – да пропуснат тази част!)
Тоеееест, като ме гледаш в какви се забърквам постоянно си мислиш- Генчо как я търпи толкова години!? Любов ще да е това, често си казвам аз, като видя цветето, което ей така ми носи от пазара в обикновен за всички ден. Заедно сме от 25 години почти и всеки от нас знае вече голяма част от копчетата на другия. Кои от тях е хубаво, когато натискаш, кои е добре само от време на време и кои от тях е хубаво, ако нали може, хич да не ръчкаш. Любовта е като да чистиш прах от клавиатурата, когато на монитора е зареден най-важния документ на живота ти. Не би минал през всичко ей така с парцала, без да гледаш, нали?
Окей, кажи ни честно – как се справяте двама творци под един покрив, и то с игли в ръка? Има ли понякога ‘артистични сблъсъци’ или всичко е хармония и вдъхновение?
Хармонията наистина е голяма част от нашето ежедневие. Не мисля, че за 25 години се е наложило да правя компромиси, защото за мен това е много тежка дума. Просто двама души, когато искат да са заедно се грижат ежедневно за това ЕДНО. Връзката е нашето първо детенце и чак когато видяхме, че се справяме чудесно с грижата си родихме децата, прибрахме кучетата и котките в дома ни. В артистичен план си помагаме, провокираме се, спорим и обсъждаме, но добронамерения тон винаги е водещ при нас.
Къде обичате да избухвате с другата талантлива част от семейството? Имате ли си любим клуб, където да разтоварите сетивата си?
Музиката и по-конкретно хард кор музиката е много обединяваща и някак важна част от живота ни. Голяма част от възгледите ни като отношения към вътрешния ни мир и външния ни свят са възпети там. На вас може да ви звучи, че някакви хора крещят едни неща, но при мен така си работи. Като се хвана, че два, три дни, започнат мрачни мисли да ме спохождат, да искам да се тръшкам, че трябва да работя или виждаш ли да плащам сметки! Малко хардкор, един шут в седалищния мускул, казвам си- защо пък реши, че на теб ти е най-трудно, защо не виждаш всичката красота и любов с която си обградена. Ако и това не свърши работа, едно концертче в Mixtape, Grindhouse, пот, шамари в мелето и знаеш ли как ми се настройват чакрите!
А твоето сакрално място за отдих?
У дома! Семейството е моето сакрално всичко. Генчо умее да се грижи за мен, да се чувствам цяла, разбрана и чудесна каквато съм! Децата ни, макар вече Гери да е на 21, а Йоана почти на 18 и все по за кратко да се задържат у дома са моята приключенска глътка! Обичани и подкрепяни сме от родителите си! Голяма и щура фамилия сме!
Имаш ли си любимо хоби или практика, която трансформира духа ти и ти дава нови сили за следващия ден?
От няколко години йога като практика е част от живота ми. Позволявам й да ми помага на постелката и в деня! За мен рисуването е огромна част от деня и доста често може да премине като цяла медитация! Често гледам да съм сред природата и да се дивя на красотата във всяко мъничко неща в деня ми! Красиво има, много и навсякъде!
Какво послание би отправила към новоизлюпените си колеги в света на татуирането?
Уважавайте занаята! Трудете се колкото можете и с любов. Не бъдете нахални и не се набутвайте навсякъде, на всяка цена. Наградите и хората които са отредени да ви забележат, да ви се случат, те си ви чакат! На някои просто още не им е дошло времето. А когато се случат е най-якото, защото разбираш, че точно тогава вече истински си ги заслужил.
А към нашите читатели?
Намирайте любов и вдъхновение в деня! Толкова е магично, че сме точно тук и сега. Не го пропилявайте, когато знаете, че няма да се върне и си благодарете. Всеки ден има защо!
