Лицата
Leave a comment

Peaky Blinders, Мартина и музиката

Тя започва кариерата си като културен журналист, след което „минава“ зад кулисите и започва да се занимава с комуникации, работи като ПР на събития в сферата на изкуството и шоубизнеса. Имала е щастието да бъде много близо до големи и известни артисти, като The Chemical Brothers, Енрике Иглесиас, Дейвид Гарет, Хосе Карерас, както и страхотния късмет да се потопи в крайно интригуващия пазар на музикалната индустрия у нас и в цяла Европа. Отделно от това е запален киноман, отраснала е по старичките, но така уютни седалки на независимите кина, и точно тази любов обуславя работата ѝ в мащабни кинофестивали като СФФ и други. Отделно от това е участвала в организацията на различни по рода си културни градски инициативи. Заедно с Мери Адам пък основава артистичния артколектив Femme Fatale Project, в рамките на който са направили няколко аудиовизуални изложби, диджей партита и т.н. През 2017 и 2018 Femme Fatale попада на страниците на Cooltzine (издание, представящо творби на независими артисти от Великобритания, Сърбия, Германия, България и др. Себе си кратко определя като запален консуматор на култура и изкуство, неспиращ да открива вдъхновението, което дебне от всеки ъгъл – единственото, от което човек се нуждае с правилните сетива и фокус. Тя е Мартина Панайотова и днес си говорим за музика, банди, стилове и концерти…

Здравей, Марти. Над какво работиш в момента?

В момента работя за себе си, НО с приятели, което определям като огромна привилегия. С Елиза Стоева основахме Go Marvel Creative Solutions преди четири години, а скоро към екипа се присъединява и Лина Филипова. Да вършиш онова, което те вдъхновява истински, за мен е най-перспективната професия, а когато го правиш с приятели – то успехът е гарантиран.

Как се роди идеята за Peaky Blinders?

Както обикновено се раждат идеите – от фенщина и нужда от задоволяване на дадена потребност. В случая сериалът комбинира цели три ключови фактора в едно – на първо място това е епохата. Двайсетте години на миналия век за мен лично си остава една от най-вдъхновяващите декади в контекста на стила и модата – златната епоха на Артдеко, на модни революционери като Коко Шанел, на свободолюбивия, окъпан в блясък бохемски живот, на големите археологически открития в Египет, които оставят своята лепта в орнаментиката, на филми като „Метрополис“, превърнал се в крайъгълен камък на съвременното кинематографично изкуство, на пищните партита, служещи за контрапункт и ескейпизъм на икономическото положение, наситено с кризи и рефлекцията на войната. Двайсетте са същинска магия! И имайки предвид, че сега, 100 години по-късно, в епохата на постмодернизма, в която почти всичко е най-общо казано „бъркоч“ от съставките на миналото и човечеството отново влиза в „двайсетте“, идеята да се отдаде чест към това естетическо време е интригуваща.

Музиката към Peaky Blinders, от друга страна, ни пренася в една съвсем друга реалност – вълнуваща селекция от пънк, алтернативен рок и уейв, с подбрани имена на титани, като Ник Кейв, Пи Джей Харви, Дейвид Боуи, The White Stripes, Queens Of The Stone Age, Joy Division, културни отрочета на една много по-късна епоха. Тя, от своя страна,  засяга проблемите на работническата класа, на обикновения „малък“ човек срещу системата, каквито (поне в началото) са и героите от наратива. Смятам, че комбинацията между двете е изключително любопитна. И като споменах Боуи, знаете ли, че той се запалва дотолкова по Peaky Blinders, че преди да си отиде от този свят, изпраща на Килиън Мърфи и сценариста и създател на сериала Стивън Найт копие с последния си албум „Blackstar“, с изричната молба парче от него да бъде включено в официалния саундтрак? Мърфи и Найт изключително се трогват и в ответ пък му подаряват един от емблематичните каскети на Томас Шелби, който Боуи приема и носи с удоволствие!

На трето и най-важно място – Peaky Blinders сам по себе си! Историята на бирмингамската гангстерската банда, ръководена от Томас Шелби почива на реални исторически факти. Разбира се, истинските герои, всъщност живели в индустриалния английски град в края на ХIХ в., съвсем не могат да се похвалят с чара и бездънните сини очи на Мърфи, но служат като перфектна отправна точка за вдъхновение на Стивън Найт и продуцентите, които ги превръщат освен в тв, но и в модни икони! Невероятно стилните костюми на циганските главорези стават толкова популярни, че понастоящем се очертават като актуален моден тренд сред английските мъже, които масово се носят подстригани и издокарани, като главните герои от сериала, притежаващи външен вид на джентълмени и поведение на варвари.

Събитието е на 22 февруари, какво да очакваме от ивента?

Атмосфера. Ще се опитаме да обобщим всичко по-горе разказано в една приятна парти форма с вход свободен. Всички са поканени, като единственото условие е да заповядат поне с един двайсетарски аксесоар. А за облечените по етикет и „заповед на Пики Блайндърс“ са подготвени допълнителни изненади, така че слагайте каскетите, тирантите, перата и перлите… без да се смущавате!

С кого си партнираш в проекта?

С приятели. Домакин на събитието е Крафтър бар, а заедно с мен зад пулта ще застане червенокосата пинъп фурия Пинг-Понг Галя, от която няма по-веща в смесването на дамски чар и пънк, рок, инди и рок-енд-рол музика. Тук използвам случая да благодаря и на половинката си от Femme Fatale – Мери Адам, която се погрижи за атрактивните визии.

Каква е идеята на тематичната музикална вечер?

Да потопи посетителите в атмосферата на един емблематичен индустриален английски град, дом на улични шайки, люлка на работническата класа, обежище на различни емигрантски общности, и да изследва културата, произлязла от този интересен социален микс.

Кои музикални стилове те вдъхновяват и кои артисти?

Това е един от въпросите, чийто отговор винаги ме е затруднявал особено много, защото списъкът е безграничен. Вдъхновяват ме нещата, в които има вплетена душевност, нещата, които успяват да развълнуват душата на човек чистосърдечно. Всъщност всички велики постижения на човечеството започват от един едва доловим сърдечен трепет – там е разковничето. Вдъхновява ме красотата в най-разнообразните ѝ форми и състояния.

Какво искаш да видиш на 22 февруари от хората, които ще посетят събитието?

Усмивки.

Как минава един твой ден?

По особено разнообразни начини. Последните дни – в активна работа, срещи, десетки мейли и разговори. Друг път пък преминава на пясъка на красив див средиземноморски плаж. Понякога преминава сред графитите на Берлин, понякога на електронен фестивал в Барселона. Онзи ден премина в Луковит, където съществува бензиностанция с истинско НЛО на пътя! Понякога е просто дъждовна неделя, легло и 7 часа филми или една вдъхновяваща книга. Понякога в самота и уединение, понякога в споделеност. Понякога просто обичаш.

*Повече за събитието можеш да научиш тук

Автор: Цветана Бонева

Снимки: Личен архив

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *