Автор на статията: Гергана Гълъбова
Бертран Бонело е една от най-дръзките, интелигентни и виртуозни фигури в съвременното френско кино – световноизвестен с неконвенционалните си авторски филми. Изключително разнообразни откъм теми и жанрове, във филмите му срещаме порнография, проституция, мода, тероризъм, декадентство, провалени утопии и младежки бунт под формата на “любовна” драма, филм в епоха, портрет, трилър, документалистика, филм за зомбита. С всеки следващ филм Бонело преоткрива себе си и изненадва зрителя, като никога не се обвързва с определена тема или сюжет – вместо това изоставя вече изпитаното, в полза на контрастното и рискованото.
В киното на Бертран Бонело човешкото тяло постоянно е подложено на изследване: обективирано, разменяно, идеализирано, изучавано, насилвано, манипулирано, събличано и обличано. Сюжетите му често са ахронологични – прескачат свободно през времето и пространството. Често използва разделени екрани, което също свидетелства за необичайно боравене с темпоралността и създава впечатляващ естетически ефект. В повествователно отношение във филмите му може да се разпознае интерес към неразгадаемото у хората и взаимоотношенията, както и нарастващ афинитет към жанровото кино. Фактът, че филмите му често изобразяват затворен свят, ако не са разположени изцяло на закрито като камерна драма, не означава, че външното е без значение; напротив, социалното често заема централно място. Каквато и да е визията му – в нея винаги присъства една особена елегантност.
Композитор по образование, Бонело подхожда към филмите си като към музикални произведения, позволявайки на конкуриращи се тонални елементи да се сблъскват и пренареждат в смели конфигурации. Музиката играе огромна роля във всичките му творби и често е използвана анахронично.
Ще имаме възможност да гледаме деветия му пълнометражен филм “Звярът” на Синелибри, директно след филмовия фестивал във Венеция, където участва в конкурсната програма. В актьорския състав блестят Леа Сейду (наскоро номинирана за „Сезар“ за най-добра актриса за Франция и която току-що засне Дюн: Втора част) и британският актьор Джордж Маккей (“Капитан Фантастик”, “1917”, “Истинската история на бандата на Кели”, наскоро във “Мюнхен: На ръба на войната”).
Сценарият, написан от Бертран Бонело с участието на Гийом Брео (номиниран за „Сезар“ през 2006 г. за най-добър сценарий за „Младият лейтенант“) и Бенжамен Шарби, се потапя в близкото бъдеще, където емоциите са се превърнали в заплаха и Габриел (Леа Сейду) желае да се отърве от тях. Тогава тя среща Луи (Джордж Маккей), с когото мигновено се сближава. Филмът на Бонело е свободна интерпретация на новелата на Хенри Джеймс „Звяр в джунглата“ от 1903 г., която разглежда темите за любовта, смъртта, съдбата и самотата. Разположен в три времеви периода – 1910, 2014 и 2044 г. – филмът се усеща като разточителен романс, който изследва сложността на емоционалните връзки. Бонело е любимец на фестивалите, а звездният му дует Сейду и Маккей обещава впечатляващи изпълнения.
По повод предстоящата премиера на „Звярът“, си пропомняме някои от знаковите заглавия на Бонело, които неизменно тласкат зрителите към нови и изненадващи територии.
“Дете зомби”
Предполагаемо истинската история на Клервиус Нарцис, мъж, който, с помощта на вуду, е превърнат в поробено зомби, което броди из горите на Хаити. Внучката му Мелиса, оцеляла след земетресението в Хаити през 2010 г., учи в елитен пансион за момичета в Париж. Тя привлича вниманието на съучениците си със странното си ръмжене. Травматичното минало на Мелиса контрастира с мъката на Фани, която страда толкова силно, че възлага надеждата си за изцеление на вуду ритуал. Заимствайки от филмите на ужасите и тийнейджърските филми, Бонело използва и двете нишки на повествованието, за да изплете съзвездие, обхващащо Ордена на почетния легион, френската колониална история, културните традиции от Хаити и техните попкултурни ефекти.
SAINT LAURENT
“Името му е Суан”, казва Ив Сен Лоран (Гаспар Улиел) на рецепцията в хотела, и не, той не пътува по работа, а е дошъл там да преспи. Препратката към Пруст и ходът на времето пронизват тъканта на този филм – портрет на модния дизайнер с акцент върху десетилетието от 1967-1976 г. Датите са показани в червено, но не са подредени хронологично. Зрителят наблюдава как вече известният кутюриер рисува, обикаля, провежда пробни с модели, забавлява се със своите музи и любовници, със своя партньор в бизнеса и живота Пиер Берже и кучето Муджик. Той живее на ръба, докато светът му се изплъзва. Новинарските кадри от демонстрации (май 68 г., Алжир, Прага) са съпоставени чрез монтаж на разделен екран със сцени от модно ревю. Попкултура. Velvet Underground. Мария Калас. И Хелмут Бергер, в ролята на стар Сен Лоран.
NOCTURAMA
Часовникът тиктака. Парижки младежи от различни социални и етнически среди пътуват с метрото из града, обединени от чувство на тревога от господстващото статукво. След нападения срещу министерство, фондовата борса, банкова кула и статуя на Жана д’Арк те се събират в евакуиран луксозен търговски център, който ще им послужи за скривалище през нощта. Тук увереността и динамиката изчезват. Времето се разтяга; обхватът се стеснява до камерна игра в лъскавия потребителски свят, на който тийнейджърите се отдават и от който са част: Един от тях среща манекен, облечен в идентичен костюм. Радикален шик. Това се превръща в нощта на живите мъртви. Бонело съчетава идеята си за младежки бунт с жанрово кино – със самостоятелно композирана електропауза и музикални акценти от Берлиоз до Блонди.
L’APOLLONIDE (SOUVENIRS DE LA MAISON (CLOSE)
Всяка вечер в разкошния салон на „Аполонида“ – изискан парижки бордей на прага на ХХ век – пристигат заможни редовни посетители. Всеки от тях има своите особени предпочитания при избора си на партньорки за игра. Дните на младите жени са изпълнени с изтощение, скука, фантазии за бягство, строга хигиена, медицински прегледи, експлоатация, пристрастяване и дългове, които превръщат къщата в затвор. Има и насилие, както показва една фрагментарна сцена, към която филмът се връща многократно. Далеч от експлоатацията или носталгията, Бонело представя затворения свят на публичния дом като социално място за интимно приятелство между жените, без да пренебрегва разрушителните последици от проституцията. Отново с типичните за Бонело разделени екрани, анахронична музика от 60-те години на миналия век (включително „Nights In White Satin„), сцени на сън със сълзи от сперматозоиди и финален скок във времето към днешната улична проституция.
LE PORNOGRAPHE
Жак Лоран (Жан-Пиер Льо), застаряващ кинорежисьор, се намира в неудобна финансова ситуация, която го подтиква да се върне към някогашната си работа като порно режисьор, с която поставя стандарти през 70-те години на миналия век. Изискванията на автора и непоколебимата артистична воля на стария майстор при заснемането на сексуални сцени не намират разбиране у продуцента, който светкавично сам поема режисурата. Жак изглежда изгубен и уморен. В същото време той се сдобрява със 17-годишния си син Жозеф (Жереми Рение), политически активист с революционни идеи, който от своя страна трябва да се справя с конфликтите между индивидуалните изисквания и идеологическите надстройки. Кинематографичен размисъл за провала на утопиите и алтернативните житейски планове, обвързването, секса, бизнеса, изкуството и политиката.
