Автор и фотограф: Наталия Баръмска
В свят, който непрекъснато ни залива с шум, цветове, информация и визуален хаос, има хора, които съзнателно избират обратното – пространство, тишина и красота, лишена от излишното. Такъв е и Петър Петров, когото мнозина познават в Instagram като @goscliff – човек с изключителен усет към минимализма, архитектурата и онези детайли, които превръщат едно пространство в истинско убежище. За него домът никога не е просто място за живеене. Той е продължение на вътрешния свят, начин да избягаш от визуалния шум на ежедневието и пространство, в което можеш да останеш насаме със себе си. Между дизайна, изкуството, японската естетика и търсенето на съвършен баланс между форма и усещане, Петър изгражда собствена философия за красивото – осъзната, смела и категорично различна. Днес разговаряме с човек, който не просто обича добрия дизайн, а живее чрез него. Човек, за когото минимализмът не е тенденция, а начин да виждаш света по-ясно.
Преди да поговорим за дома, изкуството и всички красиви неща около нас, кажи ни – как си днес? Каква е атмосферата вътре в теб в момента?
Аз съм в настроение, в което съм в постоянно търсене на добър дизайн и на нещо, което ме привлича и събужда интереса ми. В Instagram профила си съм сложил емоджи – едно черно пиле и аз съм точно такъв – постоянно търся някакво семенце, което да ме вдъхнови.
Кога за първи път осъзна, че пространството около теб влияе на начина, по който се чувстваш?
Осъзнах го, когато направихме редекорация на третия етаж от семейната ни къща, и го превърнах в свое студио. Премахнах абсолютно всички стени и се получи едно огромно таванско помещение. Спалнята ми беше с много голям мащаб – от нея се виждаше трапезарията, холът, всичко беше като едно голямо студио.
Когато усетих тази въздушност и пространство, сякаш сетивата ми се освободиха. После, когато живях в жилища с по-малки стаи, установих колко добре действа на психиката един по-широк обем и повече въздух около теб.
Как би описал дома си с три думи?
Убежище. Визуална тишина.
Как започна всичко? Спомняш ли си момента, в който разбра, че интериорът и естетиката са нещо повече от хоби за теб?
За мен пространството е място, в което мога да се пренеса в едно друго измерение. Имах дълбока нужда да създам убежище, в което да се скрия от ежедневния стрес и визуалния шум, който виждаме по улиците – лога, билборди, светлини, трафик, шум.
За да постигна това пренасяне в друго измерение, най-добрият начин беше сам да го създам. Всичко да бъде по моята визия и по моите правила, така че да бъде място, в което наистина виждам себе си.
Винаги ли си имал око за красивото или това се разви с времето?
Мисля, че да. Когато бях дете, обичах да правя пространства в кутии от обувки. Декорирах ги отвътре с различни елементи. Някои приличаха на джунгла. Правех отвори за светлина и поставях цветни хартии, така че светлината да влиза в различни цветове.
Оставях и една малка дупка, през която да гледаш. Това беше дупката на съзерцанието. За мен беше важно, когато погледнеш през нея, да видиш красота. Днес ми се струва доста странно хоби за едно дете, но вероятно още тогава е започнало всичко.
Как изглеждаше твоят дом преди 10 години и какво би променил в него днес?
Преди 10 години живеех в апартамент под наем в квартал Яворов. Беше с много високи тавани и по-скоро в стил „Desperate Housewives“ – бял диван, библиотеки, по-класически интериор.
Мисля, че тогава избрах този стил, защото пасваше на локацията и контекста. Ако днес живеех в същия апартамент, вероятно бих направил нещо по-авангардно и малко по-ексцентрично.
Когато създаваш пространство, от кое започваш – усещането, цветовете, мебелите и текстурите или историята?
За мен е много важно да погледнеш архитектурата на пространството, височините, в каква сграда се намира, в кой квартал е и към какво гледа.
Много е важно да се вдъхновиш от самата локация, а не да твориш във вакуум.
Как би описал своя стил на човек, който никога не е виждал дома ти?
Бялото братство среща Кание Уест. И обича японската култура.
Кои са трите неща, без които не можеш да си представиш твоя дом?
Без природата, която виждам пред себе си. Природната гледка е фокусът на дома ми.
Кое е нещото, което домът ти разказва за теб, без да казваш нито дума?
Мисля, че показва човек, който е освободен от представите как нещо трябва да бъде. Усеща се, че не съм консервативен, а по-скоро имам широта на мисленето и дори известен ексцентризъм.
Смяташ ли, че пространствата, които създаваме, са отражение на вътрешния ни свят?
Смятам, че пространствата, които създаваме, са отговор на нуждите ни.
Забелязал съм, че човек, който има нужда от повече топлина, близост и свързване, често създава интериор, изпълнен със снимки, спомени и предмети, които му напомнят за важни моменти.
Моята нужда е различна. Аз търся бягство от стимулациите, пространство за себе си и уединение. Така че не мисля, че интериорът е отражение на човека, а по-скоро отражение на това, от което той има нужда емоционално.
Минимализмът за теб е стил или начин на мислене и как намираш баланса между уют и празно пространство?
Минимализмът е и дизайн, и начин на мислене.
В дизайна той означава да търсиш чисти форми и да отнемаш, докато вече не можеш да подобриш нищо чрез отнемане. Да остане само най-фундаменталното. Архитектурните форми и богатството на материалите създават интереса.
Като философия на живота минимализмът означава да имаш само нещата, които наистина ти трябват. Да избираш малко, но качествено. Да не инвестираш прекалено много сантименталност във вещите, защото в един момент започваш да служиш на тях.
Що се отнася до уюта – за мен той никога не е бил на първо място. По-важни са свободата, пространството и визуалната тишина. Не мисля първо за уют, когато създавам пространство.
Какво означава успех за теб днес?
За мен успехът е реализация на потенциала. Това, което носиш в себе си, да отеква в дейностите, които правиш – на работното място, в хобитата и в живота.
Успех е също да осъществяваш мечтите си, да работиш за тях и да вярваш в тях.
Какво те вдъхновява най-много и кои са артистите, дизайнерите или творците, които са оставили отпечатък върху теб?
Джон Поусън, Florence and the Machine, Марина Абрамович и Клаудио Силвестрин.
Това, което са оставили в мен, е емоционална свобода, чисти форми, искреност на дизайна, липса на лимити, голяма смелост и способност да виждаш баланса между материя и пространство.
С какво се занимаваш и има ли връзка между начина, по който работиш, и начина, по който живееш?
Аз съм директор в софтуерна компания, която разработва софтуери за архитекти, чрез които те визуализират своите проекти.
Това, в което винаги съм вярвал, е осъзнатостта. Независимо дали работиш с хора или създаваш дизайн, осъзнатостта ти помага да взимаш по-информирани решения и да разбираш как реално помагаш и решаваш даден проблем.
Какво виждаш, когато останеш сам със себе си?
Обичам да съм сам със себе си. Най-обичам да пусна шейдове, да запаля свещи, да седна пред компютъра и да разглеждам неща, свързани с дизайн, интериор, изкуство или модерни технологии.
Кое е най-красивото нещо, което си създал – независимо дали е предмет, проект или взаимоотношение?
Най-красивото нещо са дългогодишните партньорства, които имам – независимо дали са работни, лични или интимни.
Хората, които усещам като семейство. Защото мисля, че когато човек стигне последните си години, няма да мисли за предметите или проектите. Ще мисли за отношенията, които е създал, кого е обичал и кой е обичал него.
Кой е любимият ти ъгъл у дома и защо?
Единият е на трапезарната маса, защото там много обичам да хапвам, да общувам и да работя на лаптопа си. Другият е ъгълът на дивана. Там ми е най-комфортно. Диванът ми е с дълбочина 120 сантиметра и ме побира перфектно.
Благодаря ти, че отдели време за този разговор и че ни отвори вратите не само към дома си, но и към своя вътрешен свят.
За нас ще бъде истинско удоволствие да разкажем тази история и да я запечатаме и в снимки. Вярваме, че най-красивите пространства не се измерват в квадратни метри или дизайнерски решения, а в усещането, което оставят след себе си. Защото някои домове впечатляват с дизайн, други – с атмосфера, а най-красивите успяват да разкажат история за човека, който живее в тях.
