За втора поредна година Фондация „Прочети София“ организира Литературни маршрути, наситени с интересни факти за знакови художествени произведения, истории за значими български писатели и за легендарни писателски места. В програмата за този сезон присъства и литературната разходка „По стъпките на Синьото момче“, посветена на яркия градски поет Александър Вутимски. Водещ ще бъде Калоян Праматаров – археолог, преводач от френски език и поет. Ето какво ни разказа той…
Привет! Ще ни разкриеш ли с какво те привлече идеята за участие в инициативата „Литературни маршрути“ на фондация „Прочети София“?
Участието ми в „Литературни маршрути“ на фондация „Прочети София“ ме радва преди всичко, защото ме прави част от общност, която, водена от любовта към литературата и стремежа към нейното съвременно осмисляне и случване, се труди неуморно през последните десетина години, привеждайки в ход разнообразни и стойностни инициативи. Литературните разходки са една от тях и представляват добра възможност да се потопим в културата на миналото, да проектираме любимите си автори в съвременното живеене, да почетем произведенията им в средата, в която са били написани, в самия град София, но най-вече, струва ми се, да се докоснем, макар и за миг, до отразените в литературата непреходни ценности, до красивото и нетленното.
Разкажи ни малко повече за направения от теб избор на литературен маршрут, който ще разгърнеш съвсем скоро пред нас.
„По стъпките на Синьото момче“ е литературен маршрут посветен на Александър Вутимски, една от най-ярките индивидуалности сред поетическото поколение на 40-те години на ΧΧ в. В изповедалните му стихове трайно присъстват темите за отчаянието и самотата. Изгубил почти цялото си семейство, покосено от Жълтата гостенка, самотен, беден и тежко болен, в разгара на Втората световна война Вутимски ще открие смисъла на съществуването си в поезията, където нощните софийски улици, кръчмите и хотелите ще се превърнат в неизменен фон, а човекът, оказал се в противоречие и със себе си, и със света, проявил ясното съзнание за бързата преходност на нещата, ще заяви открито своя бунт. Маршрутът ще започне от пл. „Лъвов мост“, в близост до едни от най-старите хотели в града, ще премине по тесните централни улички, покрай дома на поета на ул. „Раковски“ 46 и църквата „Св. Параскева“, за да завърши в Докторска градинка, където Вутимски работи известно време като пазач. Ще проследим биографията на автора, ще си поговорим за контекста и същността на неговото творчество, за афинитета му към древните култури и най-вече ще си припомним безсмъртните му стихове.
За теб знаем, че ежедневието ти е доста разнообразно и динамично. Успяваш да съчетаваш няколко роли, а именно тези на археолог, поет, преводач. Откъде черпиш вдъхновение и заряд за всичките тези дейности?
Зарядът идва от силната, непризнаваща граници любов към материите, на които изцяло съм се посветил: археология, поезия, преводи от френски език на хуманитаристика и художествена литература, издателска дейност, музика. В професионалните си занимания с археология и литература откривам спокойствието и равновесието, необходими за делничното живеене, те ме насищат, стимулират ме да надмогвам себе си, създават у мене чувство за смисленост. Сходна нагласа е изповядвал и самият Вутимски в контекста на своя непримирим протест срещу екзистенциалните кризи на Втората световна война, самотата, отчаянието и смъртта. Той цени класическата музика и джаза, учи френски, свири на пиано, пише стихове и философски есета. Развива многостранните си дарби въпреки ударите на съдбата. В порива му към класическата красота, носталгията му по Древна Гърция, във възхищението му от византийското и старобългарското изкуство и откритото му признание, че иска да посвети живота си на „астрономия, археология, ботаника, логика“, заляга универсалният копнеж за един по-добър, стойностен и хуманен свят, в който висши ценности ще са простотата, хармонията и знанието.
Кой е Синьото момче?
В стиховете и приказките на Александър Вутимски настойчиво присъства образът на Синьото момче, изпълнен с болезненост и крайност. Синьото момче е едновременно светлина и мрак, градска светлосянка, приказен герой и поетически Аз, то е самият Александър Вутимски, но и неговата тъмна страна – Развратният ангел. В текстовете на поета двамата се противопоставят, срещат се, сливат се, отново се разделят и ни показват, че човекът не е константа, а крехка и преходна променливост в търсене на мечтаната действителност.
Какво откриваш в поезията на Вутимски?
Поезията на Вутимски е наситена с близка до моята сетивност и представя вариации върху теми, които винаги са ме вълнували – града, самотата, крайностите, проявявани в мисленето, чувствата и удоволствията от живота. Естетиката му го поставя в една кръвна група с много от любимите ми поети – Бодлер, Рембо, Верлен, Атанас Далчев, Георги Рупчев, Димитър Воев. Стиховете му са меланхолични, в тях рядко звучат радостни нотки, те представляват своеобразна тъжна изповед, но в тях откривам неща, които осезателно ми липсват в съвременното постиндустриално съществуване – съзерцателност, искреност, стремеж към стойностното и красивото и най- вече непримирим бунт срещу онова, което обезличава човека.
*постер: Борис Праматаров
Литературни маршрути •София• са един различен прочит на нашата столица, който ще ни покаже града през погледа на писатели, изкусни разказвачи и хора, изкушени от книгите и всичко, свързано с тях. Инициативата е проект на Фондация „Прочети София“ и се реализира с подкрепата на Програма „Култура“ на Столична община за 2020 година.
Автор: Галя Давидова
Фотограф: Цветана Бонева
