Тя е Ива Свещарова и е не само талантлива танцова артистка, но и режисьор, чиито творби пресичат границите между театъра и изкуството на движението. Завършва иновативни програми в Гисен, Германия, и в Пловдивския университет, преди да се превърне в член на многообразни колективи, като „Брейн Стор Проджект“. Нейните представления печелят много награди и номинации, а в сътрудничество с Вили Прагер и Роза Берман изпъква уникалността на нейния израз. Представленията ѝ, сред които „Съвършено розово“ и „а(е)фектно“, преминават границите на традиционното и предизвикват зрителите си към нови разбирания за изкуството. Чрез участието си в международни фестивали и носенето на престижни награди, като Европейската хореографска награда „Jardin d’Europe“, тя продължава да въздейства и вдъхновява световната аудитория.
А той е не просто танцьор и продуцент, той е и човекът зад фестивала. С огромен опит в сценичните изкуства и с магистърска степен от Берлин, Вили Прагер се посвещава изцяло на танца. Той работи по много успешни проекти, включително носителите на „Икар“ – „shamebox“ и „Произведени за щастие“, които са резултат от сътрудничеството му с Ива Свещарова. Заедно те създават и фестивала „Антистатик“, като избират да останат в България и с много труд и постоянство да развиват съвременния танц.
Зедно създават и танцовия спектакъл „Еуфория на болестта“, за който ще научим повече от самите тях днес.
Каква ви вдъхнови да създадете „Еуфория на болестта“ и каква е основната му идея?
Ива: Когато започваме нов проект, винаги избираме тема, която силно ни привлича, тема, която по някакъв начин лично ни вълнува и провокира. След като вече се сблъскахме с теми, свързани със срама, щастието и дори какво би станало преди края на света, някак естествено се получи да навлезем в сложната территория и на болестта. Работата по представлението започна с изследване на многопластовите аспекти на взаимодействието между човека и болестта, след което се фокусирахме изцяло върху вируса като един от най-микроскопичните „гости“ в човешкото тяло. Вирусът, който невидимо, за кратко време може да разруши всичко в нас. Така „Еуфория на болестта“ се превърна във възможност за поглед от друг ъгъл върху темата за болестта, която разкрива сложните връзки между човека и непознатото.
Вили: Започнахме да мислим по темата за болестта като перформативно случване и когато стартирахме работата по представлението, я използвахме като драматургична конструкция, която има своите причини, начало, развитие, пик и край. В танцовия пърформанс времето е изключително важно, а и болестта винаги се развива във времето. Никога не остава на едно място.
Символ на какво са вирусите в представлението, а и за вас, в личен план?
Вили: Всички сме се борили и продължаваме да се борим с различни вируси. В „Еуфория на болестта“ разглеждаме вируса като символ на еволюцията, като любовник, като инфлуенсър, като съблазнител, като Rock star, като Super star… Вируса, без който не можем да съществуваме.
Ива: В представлението вирусите са символ на няколко нива. Първо, те представляват физическата болест и заразата, която засяга тялото на човека. Но освен това вирусите се използват и като метафора за по-широката тема за непознатото и неизвестното в живота, което може да ни предизвика страх и несигурност. Те са символ на адаптивността и устойчивостта на живота, който продължава да се развива и се приспособява, дори в моменти на предизвикателство и криза.
Какви трудности срещнахте при създаването на „Еуфория на болестта“ и как ги преодоляхте?
Вили: За нас беше изключително важно да не „играем“ болни хора на сцената, да не „играем“ страдания и болка, а да намерим как да говорим по темите, които ни вълнуват от дистанция и с тънко чувство за хумор.
Ива: Създаването на „Еуфория на болестта“ беше вълнуващо, но и предизвикателно като процес. Една от основните трудности беше как да превърнем абстрактната идея за болестта в нещо конкретно. Едно от най-големите предизвикателства беше да намерим начин да въплътим вируса, да му придадем някаква „форма“, някакъв сценичен образ.
Каква реакция очаквате от аудиторията предвид необичайния ви подход към темата за болестта и вирусите?
Вили: Съучастие, смях и разбиране, колко важни са вирусите за човечеството.
Ива: В представлението се стремим да работим със заразата и вируса през различни ъгли, затова се опитваме и да погледнем на заразата като вълнуващо и изкусително изживяване, което да предизвика усещания от удоволствие и наслада, дори в моменти на болка и страдание. Така че се надяваме да предизвикаме както размисли, така и емоционални реакции у зрителите.
Защо избрахте танца, за да коментирате чувствителни теми като болестта и вирусите, особено след 2020 г.?
Ива: Полето на танца е безгранично, в него може свободно да се експериментира. Изхождайки от тялото като наш основен творчески инструмент, се стремим да оглеждаме детайлно и от всички страни темите, с които работим. Това ни позволява да сме по-абстрактни или по-конкретни, в зависимост от драматургичната структура и виждането ни по какъв начин да изразим конкретна сцена, момент, дори и някой детайл.
Вили: Представлението не предлага танц в чистата му форма, но едно силно взаимодействие между хореография, текст, музика, костюм и визуална среда.
Какви са вашите надежди и очаквания за влиянието на „Еуфория на болестта“ върху аудиторията и какви размисли сте искали да предизвикате с представлението?
Ива: Чрез „Еуфория на болестта“ се надяваме не само да предизвикаме размисли, но и да породим емоционални реакции у зрителите. Да си помислим всички за крехкостта и уязвимостта на човешкия организъм, но също така и за непрекъснатата борба за оцеляване и приспособяване към променящите се обстоятелства.
Повод за какви нови сътрудничества стана представлението?
Вили: Екипът, с който работим, е изцяло нов за нас. За всички нас това беше истинско предизвикателство. Силно се надявам с някои от участниците и авторите да се срещнем и в следващи проекти.
Ива: Представлението ни даде възможност да разширим кръга на нашите творчески сътрудничества. Радваме се, че всички, които поканихме да се присъединят към проекта, споделиха нашата страст към темата. За първи път работихме с режисьорката Анна Данкова, която се присъедини като драматургичен консултант. Ани беше въвлечена в процеса още от самото начало и заедно преминахме през всички фази на оформяне на рамката на представлението. Също така текстът в представлението е написан от нея. Срещнахме се работно за първи път с изпълнителите Даниел Денев, Ана Петкова и Зорница Стоянова, които са прекрасни професионалисти. Беше истинско удоволствие да споделяме работния процес заедно. Работата ни с музиканта Цветан Момчилов и костюмографа Пола Попова беше чудесна, интензивна и задълбочена, което допринесе за по-голямата дълбочина и сложност на драматургията на представлението. За сценичната среда се грижеха Иля Пашнин с много точния си светлинен дизайн и визуалният артист Александър Лазарков, който специално създаде светлинен обект за представлението, който бих определила като 6-тия изпълнител на сцената.
Каква е вашата следваща стъпка след успешното представяне на „Еуфория на болестта“. Имате ли планове за бъдещи проекти?
Вили: Планове винаги имаме. Основната задача е как да ги реализираме. Представянето на „Еуфория на болестта“ на Българската танцова платформа пред 40 международни програматори се надяваме да създаде възможности за срещи на представлението с публика и извън България.
Автор: Мариана Станчева
Снимки: Теодора Симова
