В свят, в който изкуството често е най-искреният израз на вътрешните ни битки, PRÉSSIE се откроява като глас и движение на новото артистично поколение. Тя е от онези творци, които превръщат личните си истории в универсални послания за сила, болка и изцеление. В дебютното си EP „F(AZ)I“ PRÉSSIE изследва петте фази на скръбта – не просто като концепция, а като лично преживян път, пресъздаден чрез музика, текст и движение. Най-новият ѝ сингъл „MERSI BUKU“ бележи кулминацията на този процес – песен за приемането, свободата и новото начало. В нея PRÉSSIE не просто затваря една глава, а отваря нова – с глас, визия и енергия, които докосват дълбоко. „MERSI BUKU“ е нейният начин да каже „благодаря“ и „сбогом“ едновременно – с любов и сила, които остават в сърцето.
Как се роди идеята за EP-то „F(AZ)I“ и защо избра точно петте фази на скръбта като концепция?
Всъщност идеята се роди още преди да започна да правя музика — беше моментът, в който прекарвах дни наред, изписвайки идеи и представяйки си за какво всъщност бих писала музика и как бих се изразявала чрез нея. За мен един от основните стимули да създавам музика е начинът, по който тя обединява хората и ги оставя свободни да се припознават в нея и да изживяват. Също така увлечението ми по психологията на човека повлия до голяма степен на желанието ми да създам този проект. Смятам, че темата е доста обширна и всеки един от нас, в един или друг етап от живота си, преминава през тези фази по една или друга причина. Вече бях в начален етап на създаването на EP-то, когато всъщност ми се наложи да премина лично през тези пет фази. В моят случай — неуспешната, несподелена любов.
Какви предизвикателства срещна при превръщането на лична болка в музикален и визуален проект?
Може би най-голямото предизвикателство беше да успея да се излекувам, докато не спирах да бъркам в раните си, за да мога да създам всяка една песен по най-истинския и искрен начин. Но от друга страна смятам, че болката е най-голямото вдъхновение за един артист, и изживявайки я, успях да създам нещо, което е част от мен и което искам да подаря на света, вярвайки, че музиката лекува. Благодарение на тази болка успях да събудя артиста в мен и да му дам глас.
Всяка от песните в EP-то символизира различна фаза. Коя фаза ти беше най-трудна за създаване и защо?
Със сигурност това беше фазата на ПРИЕМАНЕТО, а именно песента „MERSI BUKU“, тъй като я написах още когато не бях стигнала вътрешно до тази фаза. Вълшебното в тази песен е, че именно пишейки я си представях как искам да се чувствам, жадувах вече за свободата, имах нужда да дишам отново спокойно, и вече слушайки тази песен в завършения ѝ вариант, ми даде сила да се освободя и истински да приема.
Познаваме те като изключително силен танцьор. Как успяваш да съчетаеш танца с музиката в своето изкуство, без нито едното да доминира?
Най-съкровената ми детска мечта беше точно тази — да бъда цялостен артист, да съчетавам всичките си стихии в едно, а именно музиката и танците. Винаги вътрешно съм знаела, че ще успея някой ден да ги обединя, и този ден дойде по най-естествения си начин.
Концертът в „Бар Петък“ предизвика огромен интерес. Какво беше усещането да видиш публиката да реагира толкова емоционално на първата ти изява като солов артист?
Този момент ще остане един от най-красивите моменти в живота ми. И процесът на създаването му също беше толкова вълнуващ и красив. Имахме скромните два месеца, в които трябваше, докато сформирах екипа, да се завършат и песните от албума. Бяха неуморни нощи в студиото с Панчо Карамански, който ме научи на почти всичко, което знам до момента за направата на музика. Благодарение на него съм основен музикален продуцент на проекта ми, а той — съ-продуцент. Бях истински щастлива в този процес, създавайки целия сценарий за спектакъла — от хореографиите, сценографията, прекрасните аранжименти, които написа Гален Николов, изключително талантлив музикант, безброй репетиции с танцьорите, с музикантите и посещенията ми при вокалния ми педагог Мария Хубенова, която е изключителен професионалист и истински човек. Тя ми беше опора в изграждането на самочувствието ми на сцената като певица. Безкрайно благодарна съм за възможността и подкрепата, която ми отдадоха „Бар Петък“ и разбира се всички прекрасни хора, които бяха там и споделихме този момент заедно.
Танцувала си с някои от най-големите имена в българската музика, участвала си в големи проекти и дори в Royal Family в Нова Зеландия. Кое от тези преживявания най-много те е променило като артист?
Пътят ми с танците е толкова цветен и богат, изпълнен с ред предизвикателства, но и спечелени битки. Танците винаги са ми давали свободата да бъда себе си, да се чувствам смислена и са ме научили да бъда постоянна в преследването на мечтите си. Те ме научиха как да трансформирам болката чрез изкуство и да я превръщам в нещо красиво и полезно, както правя и днес с музиката си. Всички тези здравословни навици, които съм изградила по пътя си като танцьор, в момента присъстват и в музиката ми и в начина, по който я създавам. До голяма степен благодарение на танците съм артистът и човекът, който съм днес.
Кой е до теб в артистичния ти път?
Изключително благодарна съм за екипа, който имам зад гърба си. MUZE Music повярваха в мен и са моята опора в създаването на всеки един проект. Благодарение на тях за кратко време успях да разгърна потенциала си и продължаваме заедно да работим с пълни сили за всяка следваща мечта.
Работила си с Дара Екимова и Ева Пармакова — какво ти даде това сътрудничество и какви неща научи от тях?
Имах щастието още от първия ми проект да колаборирам с тези прекрасни артисти. Най-ценното нещо, което научих от тях, бе да не се страхувам от процеса, да не се страхувам да изпусна контрола в създаването, да бъда свободна в идеите и опитите си, и че процесът на създаване е изключително непредвидим и неподреден, и е съвсем нормално да се луташ понякога, което всъщност в много от случаите те отвежда точно до правилното нещо.
Новата ти песен „MERSI BUKU“ излезе съвсем скоро — какво стои зад това заглавие и какво искаш да предадеш чрез тази последна фаза – „Приемане“?
Тази песен пресъздава усещането за свободата, за новото начало. Моментът, в който вече помниш само хубавото и си благодарен дори и за болката, която те е направила по-силен. Дори в официалния клип на песента има изключително много ценни и лични референции, които допринасят за това усещане и историята зад тази песен. Репрезентацията на нощта и деня — нощта като символ на тъмнината, през която съм минала, и деня като светлината, която идва с фазата на приемането и новото начало. Четирите момичета също презентират четирите предни фази и ако се загледате малко по-детайлно в развитието на хореографията и моментите в клипа, можете да откриете влиянието на тези фази върху мен през целия процес.
Може ли да кажем, че „MERSI BUKU“ е твоят начин да кажеш „благодаря“ и „сбогом“ едновременно?
Както споделих по-горе, песента ми даде силата да приема истински и да се освободя. С нейна помощ успях да кажа „благодаря“ и „сбогом“ с любов.
Като артист от новото поколение — какво искаш хората да запомнят от срещата си с твоята музика и сценично присъствие?
Мечтая музиката ми да бъде лек за едни, глътка свеж въздух за други или просто радост и вдъхновение. Вярвам, че музиката ми ще достигне до правилните хора и ще бъде обикната най-силно от тези, които имат нужда от нея и се преоткриват в нея. Ще се старая всеки един концерт да бъде лично изживяване за всеки един от публиката, и мисията ми чрез сцената е да създавам пространство, в което всеки се чувства у дома.
Какво следва за PRÉSSIE след “F(AZ)I”? Има ли вече нови идеи или посоки, които искаш да изследваш?
Вече съм в процес на създаване на следващия ми проект, за който изключително много се вълнувам и нямам търпение да го подаря на света. Ще бъде отново толкова личен и концептуален и обещава едно смислено изследване на женската природа и сила. Ще успеете да откриете препратки към него в предстоящия ми визуален проект, който е свързан с “F(AZ)I”.
Фотограф: Яни Яков
Стайлинг: LPP Fashion Bulgaria
