Пътят, по който вървиш, е точно тук и сега! Пред теб е, само се пресегни леко и го докосни! После го прегърни силно в своите обятия, извърви го смело, а накрая го изживей пълноценно!
С тази малка философия за живота можем да се чувстваме истински щастливи, освободени от ежедневните окови, от установените рамки, от статуквото, което е наложено в обществото. Всички се намираме в омагьосан кръг и се въртим вътре в него като мишка на своето колело. Защо?
Искаме да сме твърде богати, твърде успешни, твърде влиятелни, държащи здраво в ръцете си властта. Но това е само крайната ни цел и фокусът през цялото време е насочен към нея. Всичко, което ни интересува, е как ще вземем следващата заплата, как ще завършим по-бързо висшето ни образование, как ще си купим нова къща, как ще свърши най-накрая работният ни ден и т.н.
Забравихте ли нещо? Нима ви убягна от мисълтта, че не постиженията и крайните резултати са това, което ни прави щастливи? Не те ни карат да се усмихваме и да изпитваме блаженство от добре свършената работа! Не! Това, което е стойностно и истинско, е именно дългият път, който трябва да извървим, за да осъществим нашите желания и мечти. Единствено той има значение, той – символът на победата ни. Сама по себе си тя се обезличава, ако не сме запълнили стъпките до нея с поне малко смях или сълзи.
Красотата на постигането на нашите цели е в безбройните изживени моменти, в хилядите познати и непознати погледи, в безсънните нощи, прекарани с близки хора. Всичко, което ни се случва, колкото и трудно да е то, е само подготовка за пътя, по който ще поемем само след няколко секунди! Дори и да е крив, дори и да е осеян с тръни и пукнатини, той е твоят път и ти го извървяваш, а не някой друг. Понякога се спираш, оглеждаш се, защото осъзнаваш, че може той да не е правилният, сигурно, по-напред , там някъде, те чака по-прекрасен, по-шарен и по-необикновен. В един момент попадаш като Алиса в страната на чудесата, а след това може да си затворен в тъмница от Кралицата на сърцата. Никога не знаеш какво ще изскочи на пътя ти в следващия миг, но трябва да бъдеш готов да го приемеш. Отвори сърцето си за него, приеми го там, където изпитваш радост и тъга, щастие и омраза.
Отдай му се изцяло, така както се отдаваш на любимия си човек, когато сте само двамата. Наслади се на пътя, по който вървиш тук и сега, защото реално не притежаваш нищо друго, вчера е минало, а утре е някак по-далече! Недей да изпълваш ума си с тревожни мисли – за това как може и да не постигнеш крайната си цел, достигайки нирвана. Не е важно дали ще успееш и кога, а как си стигнал дотам, колко усилия си вложил, колко време си отделил, какво си жертвал в името на твоите мечти. Дори и да не се реализират, ти ще знаеш, че си бил изключително силен, че си преживял истински всеки един малък и голям камък, в който си се препънал.
Обичай го! Обичай го като за последно! Целуно го страстно, пътят, този, по който стъпваш плахо сега и не си сигурен къде ще отведе и какво ще ти покаже! Но ти не се колебай!
Върви по него смело в настоящето, прегърни го силно и му се отдай! Недей да бързаш за никъде, наслади му се бавно и спокойно, защото всеки миг е важен, запомни го, а после го предай нататък!
