Мнозина от Вас най-вероятно го познават от група „Каффе“ , а други са го срещали в „Гласът на България“. Едно е сигурно – музиката му е в кръвта и това е начинът, по който съществува. Какво ни разказа за себе си можете да прочетете в редовете по-долу.
Здравей! Как започва един твой ден?
Здравей!
Почти всеки мой ден започва с гледане към планината, с време за осъзнатост и вътрешна хармонизация, упражнения за тялото и …кафе!!! ☺
От кога се занимаваш с музика?
Занимавам се с музика от петгодишен. Първоначално ме записаха на детски хор, после на уроци по класическа китара и скоро след това започнах да свиря и пея в групи.
Кои са изпълнителите, които са ти повлияли да се изградиш като музикант?
Laurin Hill винаги изплува първо в съзнанието ми. За мен това е най-истинната дама в соула, притежаваща тази безпогрешна неподправеност, която ти шепне: “Корен, автентичност, raw chocolate…“
“TАКЕ 6” са отпечатали десетилетия музика върху слуховите ми възприятия, което ме направи отворен и любопитен към госпъла и акапелата. “Boyz II Men” – също, в по-модерната r’n’b версия на тази култура.
Paco De Lucia е човекът, който освен гениалност, излъчва толкова мъдрост, че ми се иска да се гмурна в окена от музикална космичност. Може би винаги съм го възприемал като тип Father Figure. Обичам да гледам документални филми за него.
D’Аngelo е музикантът, който ме убеди, че съществуват алтернативи на гения Prince. За мен той прави една от “най-черните” музики, особено в по-ранните си албуми с “Questlove” и докато Spanky Alford беше жив.
Frank Zappa ме накара да разбера, че музиката може да е шарена като виенско колело, сладко-резлива като розово шампанско и луда като мъжки хор в психиатрична клиника.
Freddie Mercury за мен е звездата свръхгигант, граничещ с извънземното. Много плаках, когато си отиде.
Billie Currington и Josh Kelly са “Contemporary Country” музиканти, които стрелят право в сърцето и са ме карали да изтърквам слушалките от слушане. Dave Barnes и Josh Kelly са им нещо като “братовчеди” във фонотеката ми.
Bjork е Тъмната Кралица, която ме потапя в урагана на меланхолията – мога да пропадам в музиката ѝ бездънно. “Homogenic” според мен е един от най-въздействащите албуми в електронната музика, правени някога.
Richard Bona слушам, когато искам да ми е плажно, макар и дума да не разбирам от камерунския му език.
От всички изброени по-горе John Mayer е пристрастяващото вещество, което не ме оставя на мира през последните 10-15 години. Почна се с един “Belief” и се стигна до многочасова зависимост. Highly addictive…
Какво те вдъхновява?
Честността.
Истинският интерес съм някой. Продиктуван от желанието да разберем наистина как се чувства. А не от подсъзнателното търсене на облага, резултат или внимание.
Способността да слушаме.
Експериментаторството и непредвидимостта.
Бил си част от група „Каффе“ и „Indigo Kids“. Какво ще ни разкажеш за този период от живота ти?
Участването ми в банди ме е обогатявало толкова, колкото и ме е натоварвало. Групата е като семейство. Ако не сте създадени един за друг или не ви крепят много сериозни общи интереси, може да си скъсате нервите. Това, което остава във времето, е ценно – написах мелодията на “Вместо мен” още преди Орлин да влезе в “Каффе” и Любо да напише текста и парчето стана супер хит. “Indigo Kids” също са изсвирили много красиви неща.
Какво ти донесе форматът „Гласът на България“?
Доста безсъние, борбеност и разбирането, че въпреки, че ходовете на медийната индустрия са неумолими и следват строги правила, понякога могат да са абсолютно непредвидими. Запознах се с много ценни хора, екипите бяха супер професионални и с някои от тези хора работя в момента.
С какво се занимаваш извън музиката?
Изучавам Вселената – галактиките, съзвездията, кафявите джуджета, черните дупки, взаимодействието помежду им. Поведението на космическите обекти е толкова сходно с човешкото – привличат се, отблъскват се, избухват, сформират групи, обикалят едни около други. Магия на безкрайността.
Какво ново предстои?
Никой не знае. Всичко е непредвидимо. И слава Богу! Обърнете внимание на текста на Feel на Robbie Williams: “I sit and talk to God and he just laughs at my plans”. Иначе издадох сингъл на български и английски, наречен “Безброй Луни”, снимах клипове и по двете версии. Написах коледно парче с Веси Бонева за Асоциация за подкрепа на децата, наречено “Любими неща”. Заминавам за Дрезден при един от любимите ми музиканти и приятели Константин Свещаров – пет дни ще творим в студиото му.
Къде можем да те слушаме?
На места, където се уважава акустичната музика – най-лесно е да следите facebook страницата ми: www.facebook.com/yavimusic .
Автор: Мариана Станчева
Снимки: Личен архив
