Радина Боршош и Мартин Желанков нашумяха с ролите си в любимия на всички сериал по НОВА телевизия „Ние, нашите и вашите“, и понеже ние сме киномани, пристрастени към смеха и позитивното, пожелахме да ги извадим от сериала, за да си поговорят с нас. Деспина и Мартин, както са техните имена в поредицата, идват на снимки много усмихнати и заредени с ударна доза положителна енергия. Те се смеят, говорят си, и напомнят на истински брат и сестра, които се познават добре. Какво ни разказаха те за себе си и предизвикателството да бъдеш артист, разбери сега.
Здравейте, Радина и Мартин! Разкажете ни за първата си среща с актьорството.
Р.: Моите първи актьорски опити бяха пред семейството ми, когато бях на 6 години. За всички Коледни празници подготвяхме театрални пиеси заедно с моя братовчед Борислав. После в ученическите години започнах в студията на Малин Кръстев и вече пътят беше предначертан. Не можех да си представя друго за себе си. Обикнах театъра и актьорската професия и мечтата ми е те да са част от живота ми завинаги.
М.: Аз от малък съм по театрите, и на малките деца, знаете, че им работи много въображението, и всеки път когато гледах пиеси, се пренасях в друг свят и беше много вълнуващо и магическо. Не винаги съм искал да бъда актьор. Реших, че ще се занимавам с това в 8-и клас, когато отидох да помагам на майка ми в актьорската й школа. Първоначално не исках да участвам и само ходих да пренасям декори и да й помогна с каквото мога, и като гледах как другите изпълняват разни задачи, и на мен ми идваха идеи и исках да им ги покажа, даже в началото се срамувах много и постепенно се престраших, пробвах и открих, че това е моето нещо, че с това искам да се занимавам и никога няма да ми омръзне. Сега имаме 2 пиеси, в школата правим трета и участвам в успешния сериал „Ние, нашите и вашите“.
Как дойде предложението за снимки на сериала „Ние, нашите и вашите“?
Р.: Обадиха ми се за кастинг. Оказа се, че продуцентът и режисьор Димитър Гочев ме е гледал във филма „Маймуна“ и е решил да ме пробва за ролята на Деспина. Бях много щастлива, когато ми казаха, че съм одобрена, защото екипът на „Ние, нашите и вашите“ е съставен от невероятни професионалисти, хора с талант и опит.
М.: Разбрах за кастинга и реших просто да се пробвам, пък каквото ще да става. Взех майка ми с мен, като отидохме на кастинга, за подкрепа, защото се бях притеснил много. Преди мен е имало около сто момчета за моята роля и аз бях последният. Изобщо не очаквах да ме изберат, а те на другият ден ми се обадиха да ми кажат, че са ме одобрили и започвам на другия ден да снимам. За три дни животът ми се преобърна.
Ако можете да си откраднете по нещо от персонажите си, какво би било то?
Р.: Всъщност ние с Деспина сме много различни момичета. Първо, аз съм й кака (смее се), по-голяма съм от нея с цели 3 години. Но тази възраст ми е позната, преживяна и изстрадана както при всички тийнейджъри. Ролята ме върна към първата ученическа любов, драмите, несигурността. Да си призная честно, на моменти Деспина реагира доста по-зряло от мен. Защото моята природа е доста по-експанзивна и импулсивна. Така че, Деси, благодаря ти! Научи ме на търпение и да броя до 3, преди да избухна и да избълвам драконовски огън.
М.: С Мартин по много неща си приличаме много, но бих откраднала неговата смелост и решителност.
Разкажете ни най-запомнящата се случка от снимките на сериала.
Р.: Снимахме в много натоварено темпо, почти 3 месеца и половина. Всеки ден – терен, екип, снимки, сцени. Превърнахме се в едно семейство, което се познава и подкрепя. Имаме толкова хубави и забавни истории заедно. Не знам защо, но веднага се сещам за смешните случки. Понякога е трудно да се събереш и да направиш добър дубъл, защото атмосферата е заредена със смях и няма спиране. Такъв беше моментът с моливите от дупката в стената. Пред мен беше плакатът на Бионсе и както си стоя, от тялото й започват да излизат и падат моливи… Не можах да се въздържа. Сцените с Кирил Ефремов и Краси Ранков също винаги са предизвикателство. Двамата носят невероятен актьорски заряд и винаги работят с внимание и актьорска щедрост. Такова партниране е наистина подарък!
М.: Толкова много готини случки сме имали, че ми е трудно да си избера само една. Една от по-запомнящите е, когато Христо хваща Мартин и Иво да правят дупка в стената, за да гледат момичетата, и тази сцена имаше около 15 дубъла, защото не можехме да спрем да се смеем с Иво на сериозното лице на Христо.
Харесва ли ви да си партнирате и да бъдете екранни брат и сестра и успяхте ли да се сприятелите и в живота?
Р.: С Марти си кликнахме веднага. Бързо се сприятелихме и мисля, че това си проличава и на екрана. Двамата винаги имаме истории за разказване, или нещо, което обсъждаме – случки, на които се смеем или пеем с цяло гърло в буса, докато пътуваме за терен. Още в началото на снимките той се убеди, че може да разчита на мен и ми се довери. Тези приятелства са най-ценното, което ни даде сериалът.
М.: Обожавам да си партнирам с Радина тя е невероятна, има много готини идеи, има прекрасно чувство за хумор, невероятен талант и е прекрасна актриса. За мен е чест и удоволствие, че имам възможността да работя с толкова готин човек.
На какво ви учи актьорството?
Р.: Жюлиет Бинош казва, че „актьорската игра прилича на почистване на лук. Нужно е да махнеш най-горния слой, за да откриеш новия“. После махаш следващия и по-следващия, докато стигнеш в най-истинската дълбочина и накараш първо себе си, а после и зрителят да се разплаче. Изглежда трудно и иска много отдаване. Повечето хора свързват актьорството с известността, феновете, прожекторите. Но това е много повърхностно, тази професия е много повече от това. Малин Кръстев ме научи, че актьорът непрекъснато трябва да трупа опит и емоции. Той ни казваше: „Няма играй на сцената, има бъди!“ Ние сме наблюдатели, вглеждаме се в лицата на хората, в техните емоции и мимики. Признавам, че често си крада по някой жест или реакция. Дори от близките ми хора. Например от моята леля съм си запаметила едни особени паузи и насичане на думите, когато разказва нещо вълнуващо или говори на човек, който й е скъп. Трупам си тези неща в една тайна кутийка и знам, че все някога ще ми потрябват за някой образ.
М.: Актьорството може да те научи на всичко, защото влизаш в друг образ и ставаш друг човек, започваш да виждаш и да разсъждаваш върху нещата по друг начин. Това е едно прекрасно изкуство и не трябва да бъде забравено от хората.
Кои са артистите, които са пример за вас, тези, от които се учите?
Р.: Имам късмета да съм в класа на проф. Стефан Данаилов в НАТФИЗ. Толкова много има да взема и да науча от него, че няма да ми стигнат тези 4 години. Неслучайно към Мастъра има култ в Академията и никоя легенда за него не е преувеличена. Той може само от една реплика или движение на сцената да ти постави диагнозата и да ти даде друга отправна точка. Не търпи полупредставяне, полуприсъствие, всичко е на макс. Това е моят учител!
М.: Любимите ми артисти, от които се уча, са Джим Кери, Джони Деп, Робърт Д. Джуниър. Те са гениални и имат невероятно чувство за хумор и извънземни идеи.
Много ни се иска да разберем дали да очакваме втори сезон на сериала?
Р.: Това е най-често задаваният въпрос напоследък. Откакто излъчиха последния епизод, толкова хора ми се обаждат и питат за втори сезон. Дори познати, с които не сме се чували от години, ми писаха съобщения. А феновете във фейсбук профила на „Ние, нашите и вашите“ направо полудяха. Едно момиче даже беше написало: „Животът ми свърши!“. Е, животът не свършва, и хубавите български сериали – също.
М.: Засега не се знае дали ще има, но всички се надяваме да има втори сезон, защото хората го харесват много и не са спрели да ме питат дали ще има втори сезон.
Какво предстои през лятото за вас?
Р.: В момента ме очаква сесията в НАТФИЗ с 10 изпита, така че почивката ще е чак през юли. Имам доста натоварени репетиции за актьорския изпит при проф. Данаилов. Чакам морето с огромно нетърпение, а в началото на август ми предстои интересен морски театрален проект, но още няма да издавам подробности.
М.: През лятото ще си почивам на морето и ще гледам да усъвършенствам образи.
Пожелайте ни нещо!
Р.: Нека „Лицата на града“ бъдат винаги позитивни и усмихнати. Нека са лица, които говорят за изкуство и театър. Лица, които ще търсят и намират красотата около нас. Ние можем да сме това, за което мечтаем, стига да го искаме много и да работим за него всеки ден! Вярвам в това!
М.: Смейте се повече, защото смехът удължава живота, и се усмихвайте колкото се може повече, защото всеки е по-красив с усмивка на лице.
Автор: Цветана Бонева
Снимки: Яни Яков
