Откровена, философска, забавна и същевременно красива, новата им книга CONTEXT въплъщава идеите на автора Раймондо Варсано, отразени в завладяващите снимки на фотографа Маргарита Русева. Какво още ни споделиха те и какво открихме през техните фотографии, вижте сами.
Здравейте. Къде и как се намерихте?
Р.В.: Който търси, намира (усмивка)…
М.Р.: Понякога нещата и хората, които търсим, са до нас… С Раймондо дори не сме се запознавали, доколкото помня. Майка ми е фотограф и бяха колеги с брат му, фотографа Симон Варсано. Помня го от тригодишна, когато тичах из фотолабораторията и дърпах негативите, а той, за разлика от другите, се забавляваше от това, също по детски. Умееше да бъде дете с едно дете. А когато пораснах и прочетох книгите му, разбрах, че само един мъдър и много интересен човек може да бъде такъв… После започнахме да си говорим за нещата от живота и се оказа, че много от тях виждаме по доста сходен начин. За радост или за жалост! Хаха…
Двамата сте толкова различни, но сте си лика-прилика. Защо решихте да започнете да работите заедно?
Р.В.: Ха! Така е… Не сме решавали нищо, стана от само себе си. Дойдоха ми идеи, различни от всичко, което съм писал досега. Нещо, което се отличава от всичко, което съм чел и виждал. После се сетих за ученика на Чарли Паркър – Майлс Дейвис, който винаги се е стремял към съвършенство, и в момент, в който го е докосвал, е преминавал към нещо ново… А това е много мотивиращо и вдъхновяващо. Самите идеи имат една дълбока обосновка. Марги го усети и моментално се нави. Получи се една сюрреалистична фотокнига, но не в общоприетото схващане за мрачния, умозрителен сюрреализъм. Марги беше единствената, която погледна натам, накъдето гледах и аз. За разлика от всички останали в началото. Освен това е фотограф с фийлинг и с една особена сензитивност, и това помогна много на „лудите“ ми идеи.
М.Р.: Отговорът май е в самия въпрос? (усмивка)… Да, имаме сходно усещане за смислените неща в живота. И двамата вярваме, че най-хубавото в живота е самият живот. Емоционални сме, много социални… Имаме сто милиона познанства, истински приятелства, много неща ни вълнуват… Изобщо, и двамата вечно нещо ни провокира, заиграва се с любопитството ни… А за разликите, то е ясно – той е много по-умен. Само понякога.
След успеха на книгата „Далечни песни“ какво ви накара да създадете CONTEXT?
М.Р.: „Далечни песни“ наистина беше успех, първото издание се изчерпа изцяло… Оказа се, за моя радост, че историите на хората от Родопите не са толкова „далечни“ все пак , дори все по-актуални стават… Особено тук, в града – всеки е готин, но всеки търси и някаква основа, нещо истинско сред плаващите пясъци на модата, лесното удовлетворяване на всяко желание… Със сигурност обаче връзката не беше: „Далечни песни“ беше страшен успех, дай сега да измислим нещо и да го повторим…“. Напротив, и двамата обичаме да рискуваме, да сменяме посоката. И „CONTEXT“ е нова страница. Много хора ще останат учудени, но не и безразлични. А това е най-хубавото! Нали знаеш, който не прави нещо ново, не прави нищо…
Р. В.: Няма никаква връзка между двете книги. Дори мисля, че „CONTEXT“ няма връзка с нито една фотокнига. Желанието да експериментирам, и най-вече – да видя дали някой друг освен Марги мисли като мен.
Какво ви вдъхновява?
M.Р.: Вдъхновението е като влюбването. Обясниш ли си го и спира да те вдъхновява. Да кажем, всичко, което успее да задържи интереса ми достатъчно дълго… А формата може да бъде книга, музика, място, човек…
Р.В.: Самозапалвам се отвътре, хаха, ако няма външни фактори, известни на всички…
Къде намирате любовта?
М.Р.: Не вярвам, че любовта се намира, но със сигурност вярвам, че тя те намира, когато реши…
Р.В.: Взаимната любов не я намирам отдавна. Но аз обичам всички (смее се)…
Как „виждате“ кадъра? Раймондо задейства въображението си, а Марги успява да се превъплъти и да реализира идеята? Трудно ли е всъщност това?
Р.В.: Там е работата, че не виждам само един кадър. Виждам кадър върху кадър. Подобно на процеса на мислене… Имаше идеи, които се оказаха невъзможни за изразяване. Единствено чрез фотографиите се получиха. Иначе, аз виждам кадъра по един начин, Марги – по друг. Накрая се съгласяваме с това, което се е получило. Някаква магия. Ужасно трудно е понякога и адски лесно друг път…
M.Р.: Така си беше. Хареса ми, че неговите идеи работеха с много символи. А в символите всеки намира своята лична история. Например, когато видиш един намусен снежен човек редом до едно ококорено кокиче – за какво си мислиш? Можеш да мислиш например за евфимерността на нещата… За това, че с радостта на един идва скръбта на друг… Хареса ми това, че Раймондо задаваше въпроси с всяка идея. А отговорите могат да бъдат безброй, точно като в живота. Затова и исках снимките да носят усещане за приказност, за красив сън…
Подготвяте ли и други проекти?
Р.В.: Заедно отново, разбира се. Със сигурност, след известен антракт. В личен план предстои да издам няколко книги – сборник разкази и две детски книги. Както знаем, някои детски книги не са само детски.
M.Р.: Аз пък продължавам на „слънчева“ тематика. Следващият ми проект е съвместно с Институт „Сервантес“. Това лято пътувах из Андалусия. Хареса ми всичко там, но най-общо да кажем – страстта да живееш, да бъдеш докрай. Ще видите какво съм уловила скоро – изложбата е през 2019-а.
Разкажете ни по-подробно за CONTEXT. Какви са бъдещите ви планове?
Р.В.: Тази книга се казва така, защото даден персонаж се поставя в необичаен контекст. Така персонажът и контекстът си взаимодействат и внушението на снимката е много силно. Ако гледате снимката по-дълго, ще откриете, че смисълът е многозначен и, сигурен съм – тя ще ви въздейства. Реализирането на тези заснети идеи ми даде най-голямата свобода на изразяване. Може да звучи парадоксално, но е самият факт. Ако ме питате какво ми даде тази книга лично на мен, това е СВОБОДА. Неограничена свобода.
М.Р.: „CONTEXT“ за мен е всички въпроси, които ни карат да се замислим за живота. Ако си зададеш поне един път въпроса: „Защо?“, значи сме успели. Иначе, за близкото бъдеще предстои представянето на книгата и изложба през декември в София, а след това – издаването ѝ във Франция. Засега. Но това за Новата година…
Автор: Мариана Станчева
Снимки: Маргарита Русева
