В средата на месец май Indie Pop Rock бандата Dead Man’s Hat празнува 10 години от формирането си. През изминалото десетилетие Indie музикантите са отговорни за създаването на любими парчета като Corners/Never Let You Go, Cars, All I Want, Summer Dream и други.
От дебютния си очарователен сингъл „After Midnight“, който излиза през 2015, та до днес, бандата се утвърждава като една от най-жизнеспособните и все по-последователни Indie Pop Rock групи в България.
Преди да започна, първо трябва да призная, че ми бе малко трудно да подготвя въпросите си към вас – две толкова магнетични дами. Аз съм голям ваш почитател и докато се настройвах за този сладък разговор, с блаженство се потопих във вашето творчество, слушайки красивите ви лирики, нежни хармонии и приповдигнати поп-рок мелодии. Благодаря Ви! Музиката, която сте създали през годините, е толкова специална за голям кръг от хора – меломани. Тя докосва неописуемото, което е ясно за сърцето, но почти невъзможно да се изрази с думи. Как постигате този ефект?
И. – Според мен с искреност, както в музиката, така и в живота като цяло. Хората усещат нашата емоция и я съпреживяват с нас, свързват я със собствените си чувства и мисли.
Р. – Когато пишем музика тя винаги извира от истински емоции и чувства, през които всеки един от нас преминава. Стремим се да изразим състояния, които трудно се описват с прости думи.
И така, минаха десет години след издаването на дебютния ви албум Emotional Shortcut. След стотиците концерти и турнета в България и Европа в каква насока и колко смятате, че сте се променили?
И. – Със сигурност доста! Натрупахме сериозен опит на сцена, което ни прави по-добри в професионален план като музиканти (или поне така се надявам) в сравнение с началото. След този албум започнахме да използваме и повече синтезатори в следващите ни песни, понеже ние винаги искаме да правим нови неща и да експериментираме.
Р. – Съгласна съм с Илияна, мисля, че за мен лично има голям напредък – сега се притеснявам 100 пъти повече преди да се кача на сцена.
Нека поговорим за дебютното ви парче “AfterMidnight“, което прилича на мини-филм, докосващ се до кинематографския свят. Как беше оформено и създадено то?
И. – Ража написа основата като китара и глас, след това аз добавих виолончелото, спомням си, че го записахме на един дъх в една репетиционна, дори не беше студио.
Р. – След това се свърза с нас Александър Станишев и отидохме на тридневно приключение заедно с Мартин Илиев, Глория Петкова и екип да снимаме.
Вашите клипове са изключително нежни, феерични, вдъхновени. Кой се грижи за създаването им?
И.- Всъщност идеите за повечето ни клипове идват от самите нас, след това ги разработваме с режисьорите и операторите. Работили сме с Руши, Мартин Илиев, Елена Тончева и Нура Ал Кадри, Тихомир Рачев, а новото ни видео, което ще излезе скоро е режисирано от Димитър Коцев- Шошо и заснето от Александър Станишев, с когото обожаваме да работим и това ще бъде трети клип, по който работим заедно.
Писането на песни е и винаги е било поетично. Има ли конкретни поети, филми или режисьори, които формират визуалния свят и атмосферата, която създавате, или смятате, че тескстописането идва повече от вашите собствени преживявания и спомени?
И.- Оставям този отговор на Ража.
Р. – Да, както споменах по-рано, текстовете идват от лични преживявания и понякога се вдъхновявам от филми. Песента “May” я написах след като гледах “A Portrait of a Lady on Fire”, този филм описва истински значението на думата “влюбване”, както и това да загубиш любовта. Също така музиката, която слушам много често е поетична, като Laura Marling или Sharon Van Etten.
В творчеството на Dead Man’s Hat се долавя вълшебна магия и това страхотно чувство за интимност – вашите същества, които се балансират и допълват. Как се случва тази симбиоза помежду ви?
И. – Химията се усети веднага между нас, още от първата ни репетиция всичко се получаваше, въпреки че, по това време бяхме в съвсем различни среди и музикални вкусове. Мисля, че имаме доста сходна музикална мисъл и дори няма нужда да обсъждаме нещата, защото винаги мислим в една посока за аранжимента.
Р. – Точно така се случи и продължава да е така дори след десет години!
Съвсем скоро ще имаме удоволствието да присъстваме на вашия 10-годишен юбилей в столичния София Лайв Клуб. Предполагам, вълнението е страхотно за вас. Разкажете ни малко повече за предстоящата вълшебна вечер.
И. – Това е много вълнуващ концерт за нас! С нас на сцената, както обикновено ще бъдат Ташо Колев, Христо Михалков и Стефан Цеков, с които изминахме доста дълъг път като банда. Ще има акустична част, в която към нас ще се присъединят цигуларката Бояна Зарева и флейтистката Яна Каруба.
На сцената ще излезете с музиканти и специални гости, с които през годините сте споделяли сцени, творчество и красиви моменти. Разкажете ни за някои от тези запомнящи се специални мигове за вас.
И. – С Ирина сме близки приятели от много много дълги години, работили сме заедно по доста нейни проекти в миналото. Според мен, тя е жената, която прави една от най-качествената музика у нас и винаги ни е вдъхновявала с песните си, а и с присъствието си като артист.
Р. – Когато през 2014 се качих на сцена, Жоро от ОСТАВА ме видя някъде (не помня къде) и много ме хареса. След това ме поканиха няколко пъти на техни концерти като специален гост. Спомням си първия път, когато се качих с тях на сцена в Маймунарника пред 2 000 човека и бях адски притеснена. Пях с тях “stop” и от там всичко стартира. ОСТАВА много помогнаха на нас като млада банда, като ни представяха на тяхната аудитория, като гости или откриваща банда. С Ерсин се познаваме също от този период, споделяли сме много пъти сцена, също така сме работили заедно върху “Little Cars”, като я продуцира той заедно с Ташо Колев. Усеща се техният принос в песента.
С кой артист бихте си партнирали в проект, бихте излезли на една сцена?
И. – Хммм, интересното е , че при мен моята мечта донякъде се сбъдна в това отношение, тъй като последните две години записвам щрайхове и други инструмнети за френската група La Femme, които са любимата ми група от 2010-та година насам. Понякога мечтите се сбъдват!
Разбира се, не бих отказала колаборация с Лана Дел Рей, например, хахха!
Р. – И аз бих споделила Lana Del Ray с Илияна, няма да я връщаме!
Няма как да скрия възхищението си от вашия стилен аутфит – винаги шармантен, в съчетание с готин рокендрол акцент. Кой се грижи за вашата визия?
И. – Отново сами се грижим за нашата визия на сцена, но честно казано си мисля, че има още какво да се желае и да покажем по отношение на стила си. Понякога ни помага нашата добра приятелка Глория Петкова, която участва в три от наши клипа и мисля, че няма нужда от представяне. (модел , инфлуенсър, ди джей и актриса)
Р. – Сами се обличаме, така ходим и за хляб, и за сирене (не като в някои по-намазани фотосесии разбира се). Със сигурност бихме експериментирали още в тази посока.
Имате ли любим бранд, на който не може да устоите?
И. – Аз много харесвам ексцентричните дизайнери като Александър Маккуин, Вивиан Уестууд, Джон Галиано…За съжаление, обаче, нямам много техни дрехи. Но като цяло не робувам на брандове.
Р. – Секъндхенда на бул. Стамболийски.
И за заключение, имате ли думи за всички самотни сърца наоколо?
И. – Обичайте себе си и тази любов скоро ще привлече друга , споделена емоция. В крайна сметка, самотата не винаги е лошо състояние, зависи от настройката на човека.
Р. – Всичко ще бъде наред! It’s okay to be sad.
Автор: Галя Давидова
