Аспарух Петров е роден 1981 г. в Плевен. Интересът му към анимацията се заражда от съвсем малък, и след художествената гимназия в Троян се решава да направи нещо в тази посока. В първите няколко години след 2000-та работи като дизайнер на „моушън“ графики в някои от софийските телевизии, а през 2008 г. се захваща с анимационна режисура на свободна практика.
В момента той се е фокусирал в производството на видеа и импресии със социална тематика, но освен това зад гърба си има рекламни анимации, музикални клипове, фестивални опаковки, събитийни визуализации и много други видове анимационна продукция.
Участва в платформата за авторска анимация на добре познатите „Компот Колектив“ от самото и начало. Там работи съвместно с Весела Данчева и Иван Богданов. Сред голямото количество комерсиални и авторски проекти, взема участие и като един от режисьорите в краткия анимационен филм „Баща“ (копродукция на България, Хърватска и Германия), който бе показван на над 180 международни фестивали и е отличен с 26 награди. Също така режисира „Малко Сутрешно Престъпление“ – кратък анимационен филм по поема на Георги Господинов, част от проекта „Щрих и Стих“.
През 2016-та Аспарух поставя началото на „ФАЗА – платформа за борба с човешката глупост“. Фокусът на проекта до този момент е събирането на информация относно човешката същност.
Днес ви срещаме с Аспарух, за да поговорим за всичко това, като повод на срещата ни е и последната му награда – за Най-добър късометражен филм на вече отминалия 27 Международен София Филм Фест.
Ето какво ни сподели Аси…
„Следа“ спечели наградата за Най-добър късометражен филм на София Филм Фест 2023 – честито и как се чувстваш?
Гледах останалите филми от конкурса – имаше доста въздействащи продукции и съвсем не очаквах да взема награда! Иначе, голямото постижение за мен е приключването на филма. Виждам процеса по създаване на анимация като ултра маратон, в който без методична повторяемост и режим, няма шанс за финал!
Темата е много интересна – откъде дойде вдъхновението да се изследват именно човешките и семейни взаимоотношения, изконните страхове и връзката дете-родител?
Мисля, че е полезно човек да си оставя „бележки“, които да го подсещат през какво е преминал в живота. За мен филмът „Следа“ е един естествен маркер, бележещ момента в който се запитах „Как се е отразила липсата на баща върху житейския ми път?“. Сега, когато аз самият влизам в тази роля с моето дете, се разкриват все повече нюанси на въпроса.
Има ли конкретно послание – какво целиш да кажеш на зрителите чрез тази сюжетна линия?
Във филма главният персонаж пропада в бездната на вътрешния си свят, след като разбира, че му предстои да стане баща. Там някъде пред него се появяват сцени от детството му, които показват причината за неговата криза – липсата на бащината фигура в неговия собствен живот. Целта ми е да споделя, част от моя светоглед с останалите хора, което надявам се, ще ми даде възможност да осъзная по-добре самият аз къде се намирам.
Колко време отне процесът по направата на „Следа“? Сподели ни някои любопитни подробности „от кухнята“ – например, на ръка ли е създадена анимацията или са ползвани дигитални образи?
Най-голямото предизвикателство за мен беше да намеря начин да изобразя липсата на бащината фигура – да присъства, но да не се вижда. Така се появиха стъпките, които главният персонаж следва и които дадоха името на филма.
Раздвижването на образите е рисувано дигитално и заедно с останалата част от подготовката отне около година, но след това минаха още две за прехвърлянето на изображенията върху хартия за изграждане на светлосянката, което се извърши на ръка с химикалка. Когато приключихме с постпродукцията, си дадох сметка, че този проект коства над 7% от живота ми.
Тук е мястото да те попитаме какви са тенденциите в анимацията на глобално ниво? Какво наблюдаваш?
При анимацията освен разказа, техниката на изпълнение също е много важна част от произведението, а това прави възможностите за разнообразие неограничени. Като резултат, на фестивали може да се види изключителна пъстрота от успешни решения. За мен успешният филм е този, в който авторът съумява да бъде искрен и да ангажира зрителя. В този ред на мисли се чувствам неспособен да усетя определена тенденция, има страшно много разнообразни и оригинални начини да се представи вътрешния свят на автора.
Как, защо и кога реши да се занимаваш професионално с анимация?
Винаги съм бил любопитен към темпоралното измерение и странния факт, че не можем да боравим с него във всички посоки, така както правим с другите три измерения. Живея с усещането, че не винаги съм бил така ограничен и от малък се опитвам да разбера защо. В същото време нямам достатъчно въображение и дисциплина, за да подходя научно към това любопитство. И така, светът ми даде възможност да изследвам това което ми е интересно, със средствата на анимацията. Все още не мога да го приема като нещо, което се е случило само по моя вина.
В България има изключително талантливи аниматори, а продукциите им по качество не отстъпват на световните, имаме и номинации за някои от най-престижните световни кинопризове. Като човек от бранша можеш ли да споделиш личното ти виждане за индустрията у нас в момента? Къде се намираме, накъде вървим, виждане как може да се подобрим?
Преди време направих проучване за присъствието на български заглавия на най-големия форум за анимация в света – Annecy International Animation Film Festival and Market. Самото участие в конкурсната програма е голямо признание, конкуренцията е от цял свят. В началото на форума, през 60-те е имало по няколко български заглавия във всяко издание! Забелязах, че с времето българското присъствие е все по-рядко. Тази година филмът „Обезличаване“ на Спартак Йорданов, ще е единственото българско представяне след четири празни години! Това, за мен, е индикатор за системен проблем в производството на анимация у нас.
Авторската анимация е тази част от индустрията, която разширява кръгозора на възможности, чрез непрекъснати експерименти и смели решения. Всичко което гледаме в скъпите продукции е тествано преди това в някое независимо авторско начинание, обикновено „на мускули“. Това е труден, бавен и скъп процес, има ниска финансова възвръщаемост и се нуждае от финансова помощ. Най-естествено е тя да дойде от държавата, обаче законите, които се приемат напоследък в България налагат принципите на свободния пазар, овластяват големите продуценти, каквито са големите телевизии и създават много несигурни условия за независимите автори.
Мисля, че липсва държавна политика затова авторската анимация в България да бъде част от масовата култура. Професионалната общност ми изглежда фрагментирана и неспособна да защити интересите си, а телевизиите и кабелните оператори действат на принципа на свободния пазар, което отнема шанса на независимите български продукции за допълнителен финансов стимул. Не искам да звучи като извинение, но според мен проблемът на анимацията в България до голяма степен зависи от други процеси извън сферата на киното.
Как биха се подобрили нещата? Може би, ако се опитаме да надмогнем първичните окови на груповата идентичност и, като свободни личности, да поемем повече обществени отговорности!
Доста родни кинодейци отправят поглед на Запад в търсене на по-пълнокръвно професионално развитие – на каква позиция си ти? Получавал ли си някакви предложения и ако да – мислиш ли да се възползваш?
Сега, след 3 годишно въздържане от поръчки заради „Следа“, професионалните ми контакти са позакърнели. Също така, пандемията изглежда е размътила допълнително ситуацията. Предстои ми да наваксвам пропуснати възможности, но не си представям да мигрирам за дълго някъде другаде.
Познаваме те и от други атрактивни проекти за български анимационни продукции – например участието ти в „Щрих и стих“ на Компот Колектив, където се включи с продукцията „Малко Сутрешно Престъпление“ – по поема на Георги Господинов. Защо реши да се насочиш именно към неговото творчество и можем ли да видим някъде и тази продукция?
Всъщност „Щрих и Стих“ в момента обикаля страната! Преди няколко дни Весела Данчева ми прати снимки от представянето на проекта в Пловдив, после ще има в Търново, в Смолян, а дано и в други градове. Проектът „Щрих и Стих“ много добре разкрива същността на Компот Колектив –добре курирано анимационно разнообразие.
Моето участие в проекта е от ранното му развитие, когато беше оформен като анимация върху поезията на Георги Господинов. В последствие тази конструкция се разчупи и влязоха още писатели, но аз си останах с „Малко Сутрешно Престъпление“, защото много ми допадна ракурса на разказа в поемата и потенциала за надграждане.
През 2016 създаваш ФАЗА – платформа за изследване на обществени и личностни проблеми чрез средствата на анимацията. Може ли да ни споделиш малко подробности и за този интересен проект? „Следа“ част от него ли е?
В основата на ФАЗА е заложена идеята за алтернативен подход към просветната дейност. На този етап платформата събира контрагенти в лицето на социално ангажирани организации.
За мен проектът ФАЗА все още е в начален стадий на развитие. Преди време си позволих да обявя война на човешката глупост, след това обаче си дадох сметка, че глупостта с която трябва да се справя първо е моята лична. И така, филмът „Следа“ неизменно стои като част от моя стремеж да изчопля този проблем!
Наградата на СФФ със сигурност ти е дала допълнително вдъхновение и устрем. Какво твое предстои да гледаме?
Времето ще покаже! В момента пиша и работя върху няколко идеи и още не знам какво от натрупания материал ще влезе в употреба и в какъв формат. Искам да пробвам с интерактивен разказ, но да видим дали ще се справя!
