Ritual Gatherings определено е най-свежото морско събитие, затова като верни търсачи на забавлението в най-чистата му форма, пожелахме да научим повече за фестивала. Днес говорим с неговите създатели, които ни разказват повече за идеята, която сбъдва желанията ни в края на юли.
Здравейте! Представете ни се, моля…
Фарис Аббас: Здравейте, казвам се Фарис. Професионално работя в сферата на IT, но истинската ми страст е музиката, на която давам всичко останало през последните 7-8 години, като едната половина от дуото The Foreigners.
Сандро Арабян: Казвам се Сандро Арабян и работата ми е да разказвам истории с помощта на изображения и музика.
Мариян Събев: Здравейте! Аз съм Мъро, момчето, което говори с вятъра и с морето… 😀
Александър Янев: Александър Янев – SHOSHO.
Амалия Аббас: Аз съм голямата сестра. Май това е водещата ми роля и идентичност 😀 По кръвна линия съм сестра само на Фарис, но по душа, те всички са ми братя.
Разкажете ни малко повече за Ritual Gatherings?
Ф.А.: Ritual Gatherings започна като едно съвсем небрежно събиране на тесен приятелски кръг в Барселона. За кратко време обаче прерасна в нещо повече. RG e нашето средство за себеизразяване, платформа, чрез която да зареждаме хората с красота, позитивизъм, и да ги мотивираме да бъдат по-добри и по-истински.
С.А.: Ritual Gatherings сме едно голямо семейство, в което заедно осъщесвяваме мечтите си.
М.С.: RG е инициатива, чиято основа изградихме с част от най-близките ми хора на света и започнахме да представяме в този вид преди малко повече от година. Основното ѝ измерение е поредица (вече) от музикални събития, на които представяме up-and-coming артисти от международната електронна сцена, както и такива, които вече са установени и добре познати в средите и местата, на които се организират събитията. Това, което отличава RG от други подобни начинания, е, че макар музиката да бъде в неговата основа, концепцията ни се поддържа от други 4 основни градивни елемента, които допринасят за стабилността и устойчивостта на милата ни къщурка. 🙂
А.Я.: Ritual Gatherings е магия… нещото, което ми дава смисъл да творя и да се променям.
А.А.: Ritual Gatherings е неусетно сбъднала се мечта, зародена в Барселона, намерила сродни души в Тулум (Мексико) и в България, с отворени обятия за света. Тази година ще ни е едва втора в България, но програмата ни е много по-голяма от миналата година, с най-различни ритуали, като йога и медитация, пресъздаване на ритуала за Еньовден; ще имаме базар на изкуствата и занаятите, инсталации, будещи размисъл у хората за света и взаимодействието им с него; поканили сме страхотни артисти, като някои от тях идват чак от Тулум; отново ще имаме голяма номадска вечеря на плажа, като тази година към Божана (Кацарова) се присъединяват и Георги Бойковски (Космос) и Том Халпин (Нома, Копенхаген). Изобщо тази година сме подготвили тооолкова много неща, че нямаме търпение да ги съпреживеем!
Какво стои в основата на фестивала?
Ф.А.: В основата е идеята ни за „заедност“. Глобално хората са все повече разединени и все повече са загубили истинската човешка връзка помежду си. Основната ни цел е чрез силата на музиката, изкуството, ритуалите, заобикалящата ни красота и дори тривиалните моменти от ежедневието, като храненето, да предизвикаме в тях желанието да се свържат отново, да се уважават и да уважават природата, да бъдат истински и неподправени човешки същества.
С.А.: В основата стоят любовта ни към музиката и иновациите, съчетани с търсенията ни в живота и желанието ни да дадем всичко от себе си, за да изградим нещо красиво и истинско, което да споделим с хората по целия свят.
М.С.: RG е израз на визията ни за изграждането на една интимна среда на близост и разбирателство между хората, представена през призмата на ценностите, които споделяме. RG не е просто фестивал или някакво самоцелно забавление. RG е преживяване, което те подтиква да споделяш себе си, това, в което вярваш и към което се стремиш като човек.
А.А.: Аз май по-добре не мога да го кажа, но само бих искала да добавя, че в основата на всичко стои най-вече много силна вяра и чист порив за колективна еволюция.
Какви пречки срещнахте преди първото събитие?
Ф.А.: Срещнахме по-скоро предизвикателства. При организиране на първото ни голямо събитие най-големите такива бяха логистични. В процеса на подготвяне на локацията използваме само естествени материали, както и декоративни елементи, които подбираме от голям брой различни артисти, голяма част от които са специални приготвени за нас. Това изискваше една голяма обиколка на няколко града в страната, както и много добра организация на времето, за да може всичко да пристигне и да бъде изградено навреме за старта на събитието.
С.А.: При всяко начало има куп пречки, но във времето се учим от грешките си и се опитваме да подобрим всичко, което можем.
М.С.: Основните препятствия при провеждането на първото събитие в България бяха чисто логистични. Изглежда не бяхме премерили размаха на идеите си и се наложи в последния момент, буквално часове преди началото на фестивала, да търсим агрегат с двоен на това, с което разполагахме към момента като капацитет, допълнително ел. табло и 200 метра кабел, само за да подсигурим, че няма да стане технически гаф някъде по веригата. В същия ден се провеждаха други три големи събития, а все пак фирмите, които предоставят подобни услуги, се броят на пръстите на ръката. Също така, относително малкият размер на екипа ни (по това време 5 души core team, 40 наети и 10-ина доброволци) доведе до нуждата някои от нас да „огряват“ едновременно на няколко места. Въпреки това, личната ми оценка е, че се справихме задоволително добре и постигнахме основната си цел – да посрещнем много хора, които не бяха сигурни къде отиват и какво да очакват, и да ги изпратим в екстаз, с напълно задоволени сетива.
А.Я.: Заключението е: Леки, но без тях нямаше да бъде интересно 😀
А.А.: Съгласна съм с Фар, че чак пречки нямаше, но предизвикателства – доста. За мен най-голямото винаги си остава как да запазиш самообладание и много висок дух. Както на себе си, така и на екипа.
Какво ви помогна да научите за себе си?
Ф.А.: Научих много. За мен RG е много личен проект, който през близо тригодишния си път ме трансформира личностно. Най-важното, на което ме научи, е да бъда себе си и истински, да давам най-доброто от себе си на хората и да търся и предизвиквам най-доброто у тях. Но това не е краят. RG продължава да ме учи постоянно, да ме среща с нови хора и да ме зарежда с нови идеи и вдъхновение. Надеждата ми е, че и публиката ни ще усети/научи същото и ще вземе поне едно малко парче от това за себе си.
С.А.: Everything is theoretically impossible until it is done. /Всичко е теоретично невъзможно, докато не бъде направено/.
М.С.: Научих, че съм доста чевръст в ръцете и се справям доста добре с дрелката и ел. триона. 😀
А.Я. Да вярвам!
А.А.: Мен май ме научи, че съм готова да имам 4-ма синове, ахахха… и че ако човек наистина иска нещо, той просто го прави, без много да се обяснява.
Какво ново ще видим на тазгодишното издание?
Ф.А.: Тази година сме подготвили много по-широка и богата програма, в която ще има по нещо за всеки. От музиката, през храната, изкуствата и ритуалите, сме поканили голям брой гости, всеки от които ще предложи на публиката нещо уникално. Комбинацията от всичко това ще кулминира в едно неповторимо преживяване
С.А.: Че мечтите и усмивките са безплатни!
М.С.: В предстоящото издание концентрираме особен фокус върху разнообразна палитра от артисти занаятчии, чиито изкуства имаме за цел да приближим до нашата публика. Подготвили сме и много изненади в организирането на пространствата, на които ще се провеждат всичи „активности“.
А.А.: Всички участници и активности от програмата са нови. Както споменах, дори и Божана ще готви в нова конфигурация, а може би най-неочакваното и мистично преживяване ще е пълното лунно затъмнение, с което ще поставим началото на фестивала в петък, 27-и, след което пълната програма започва рано сутринта на 28-и.
Какви са очакванията ви за музикалната сцена в България?
Ф.А.: Музикалната сцена в България е в процес на развитие. Хората са все по-отворени и изискващи нещо ново. Виждам все повече млади хора, които искат да развиват тази сцена и дават своя принос. Надеждата ми е, че с нашия труд и ние ще дадем един тласък и ще предизвикаме в хората още по-голямо любопитство към нови артисти, изкуства и преживявания. Очакванията ми са високи.
С.А.: Че ще дойде денят, в който хората ще спрат сами да си поставят граници.
М.С.: „Сцената“ е неизменно свързана, дори производна на хората в пространството пред нея. Това, което публиката прожектира като желание, това и получава насреща. Голяма част от публиката в България не успява да се докосне до новите трендове в този изключително динамично развиващ се музикален жанр. Това неизменно води до ниска промоутърска активност и цикличност, а те от своя страна – до липса на градивност и развитие. Особено през последните години липсва каквото и да било разнообразие от артисти и събития, които да носят усещане на задоволеност и да обогатяват публиката. За щастие, напоследък започва да се забелязва едно плавно, не особено голямо по размер, но упорито течение в обратна посока. Целта ни е RG да бъде двигател именно в тази посока.
А.А.: Нямам очаквания. Имам надежда. Надеждата, че ще се развива все повече и все по-диверсифицирано.
Имате ли намерение да развивате идеята и в други аспекти?
Ф.А.: Разбира се. RG се доказва с времето като притегателна сила на хора със смели и креативни идеи. В процес на организацията с нас се свързват все повече млади и талантливи артисти, на които ние искаме да дадем поле за развитите. В това отношение има много посоки, в които можем и искаме да се развием. Ще оставим на времето да ви покаже.
М.С.: Интересното за нашия екип е разнообразието в историята на всеки един от нас – всеки от нас идва от различно кътче на България и на света, всеки се развива в различна професионална насока. Аз примерно съм юрист по образование, в момента работя в сферата на националната и регионалната сигурност. Амалия е маркетолог, Фарис е нашият IТ гуру, Сандро отваря очите ни през призмата на всестранно развития артист, и т.н. Това разнообразие неминуемо води до огромно текучество на всякакви идеи, част от които реализираме по различни направления и в различни форми. RG е нещо, което вече придоби ясна форма и измерения. Несъмнено имаме още много идеи за развитие на това, което сме изградили до момента, и желание да въвлечем още повече хора по различни начини, но в същината си неговият характер и насоченост са ясни.
А.А.: Въображението ни и мечтите ни са необятни. Ще поживеем и ще видим докъде ще ни отведат. 😉
Къде намирате вдъхновението?
Ф.А.: Вдъхновение намирам навсякъде. От един поглед, до личните си емоционални терзания, но най-много може би го намирам в природата, в песента на птиците и изгревите.
С.А.: Във всеки момент.
М.С.: Колкото и да е странно, вдъхновението си черпя предимно от ежедневието и пошлостта, с която често се сблъсквам във всякакви среди и нива. Голяма част от хората, които срещам всеки ден, са толкова залисани в рутинността и сивотата на живота, който са изградили около себе си, че изглеждат като да са загубили представата за смиреност, спокойствие и емоционален баланс, забрави ли са какво ги прави истински щастливи, самовглабили са се и отчаяно търсят себеизява и хорско одобрение. Моето желание е да има повече усмихнати хора, за които е важно да си помагат, за да вървят заедно напред, които осъзнават, че животът е точно толкова черен, колкото сам си го направиш, и че всичко, което ни се случва, е резултат от нагласата, с която се сблъскваме с него.
А.Я.: Всеки път, когато нещо притисне гърдите ми и не ме пуска за няколко секуди и ме кара да плача и да се смея едновременно.
А.А.: В слънцето, в морето, в гората и в небето, в набързо прочетена страница от случайна книга, в себе си, в близките си, в хората отсреща. В публиката, в усмивките на задоволство, в затворените от щастие очи, дори в проблемите и несгодите, с които хората се сблъскват, в техните истории, съдби… във всичко онова, което ни прави хора и с което животът и съдбата ни сблъскват, откакто свят светува…
Автори: Цветана Бонева и Ваяна Данаилова
Снимки: Личен архив и Сандро Арабян