Деси Дончева е любимо наше момиче, което вече е разказвало част от историите си на виртуалните ни странички. Днес ти я представяме в едно ново амплоа, което според нас й приляга отлично! Дори бихме казали, че плува във водите му като истинска рибка, защото гозбите й са запомнящи се. Днес Деси ни разказва повече за своята „Готварска престилка“, за магиите в кухнята и за любовта към кулинарията…
Здравей отново, Деси! Как се роди идеята за „Готварска престилка“?
Любопитството и лакомията са родители на този мой проект. Те са и водещите ми качества в живота. „Раждането“ беше преди около 10 години, когато градях стройна кариера в маркетинга и блогването за нашите ширини беше в зората си. Тогава създадох няколко експериментални блога, върху които да прилагам новостите, които научавах в дигиталния маркетинг. Готварска престилка беше един от тях.
После вятърът ме отвя в други посоки, но нали ви споменах лакомията…., благодарение на нея sprestilka.com търпи своя Ренесанс. Днес е с нов собствен домейн, хостинг и повече редовни постове. Имам големи идеи с този мой проект, само времето ще покаже кои от тях ще реализирам.
Какво можем да намерим в твоята страничка?
В моят блог може да намерите мислите ми, преживяванията ми и най-вече моето разбиране за готвене и хранене. Тук също съм намерила място за каузи, свързани с качеството на храната и продуктите. Блогът е една история на въжделенията ми за здравословен живот и добра физическа форма. В годините тази история преминава през веганско залитане, вегетариански периоди до крайно декадентство. Днес вече, надявам се малко по-мъдра, разказвам за моя отговорен избор на хранене в умерени дози с пресни сезонни съставки с наистина най-високото качество, което мога да си позволя.
Коя е любимата ти подправка?
Колкото и клиширано да звучи, ще ти кажа, че любимата ми подправка е доброто настроение, аз в кухнята не влизам, ако нямам настроение и желание да готвя. Пробвала съм да готвя по задължение, ами вкусът на храната не е същият.
Иначе за подправките – обожавам ги и смятам, че те са малкият елемент на дадено ястие, което го отличава. Затова и обожавам да купувам подправки и да експериментирам с тях. Приятелите ми знаят, че обожавам да готвя и често ми носят за подаръци екзотични подправки от различни точки на света.
А и още нещо относно зелените билки, които използваме за овкусяване, винаги предпочитам да са пресни. Мечтата ми е да си създам градина с лимонова мащерка, кориандър, лилав босилек, салвия и няколко храста розмарин. Представям си я в задния ми двор, красива, ароматна и около нея как кръжат пчелички, обаче съм мега зле като градинар и опитите ми дотук са пълен крах, пък и съм алергична от пчели.
Какво обичаш да похапваш?
Мисля, че тук не е въпроса какво или колко, а как. Обичам да похапвам качествена, домашна храна с приятелите и семейството си. За мен яденето е споделяне, усмивки и много хубави спомени.
Естета в мен обича да похапва добре поднесена храна, важно ми е как ще е подредена масата и аранжирана чинията, все пак усещането за храната е компилация от всичките ни сетива.
Ако все пак трябва да се спра на ястие, то това ще е домашно приготвен, месен на ръка хляб. Току-що изваден от фурната.
Любимата ти кухня е…?
Моята! Шегувам се, тази на мама… пак се шегувам. Да, разбрах въпроса, просто любопитството ме кара да откривам нови и нови вкусове в различни национални кухни и да ги пречупвам през призмата на своя мироглед. И все пак може би най-близко до вкуса ми в момента си остава средиземноморската кухня, защото там отношението към пресните продукти е издигнато в култ, а и има много зеленчуци. Аз обичам пресни зеленчуци.
Ако беше ястие, какво щеше да си?
Ако бях ястие, щях да съм нещо пикатно и сладко. Може би терин от див заек със сушени вишни и ще имам гарнитура портокалова панакота с люто моле. На пръв поглед силно несъвместима, нестандартна и със сигурност не за всеки, но пък, на който му допадне пристрастяващ вкус за цял живот.
Какво да очакваме от „Готварска престилка“ занапред?
Лакомства, сготвени с любов!
Мечтая за общност от хора, които обичат да готвят, експериментират с храната, но и обичат себе си и телата си. Такива лакомници, за които има значение какво слагат в чинията си и какво е коствало на отделни производители, за да стигне дотам. Ще ми се всеки да разбере, че храната е въпрос на избор, и че е добре да подкрепяме тези, които наистина я произвеждат с любов и не е водеща печалбата.
Автор: Цветана Бонева
Снимки: Личен архив
