Дамата, с която те срещаме днес, е много цветна, но нямам предвид чисто визуално, защото тя сияе в цвят, който идва отвътре. Ади е усмихната, сърцата, топла! Мога да я опиша като човек, който те печели от първия миг, в който си го видял, точно като добрата храна, от първата хапка знаеш, че е наистина добра. Правя това сравнение съвсем неслучайно, защото днес Адриана Гюзелева ни разказва и за храната, за кулинарния блог In Food Veritas, за дуалността, за пътешествията, и за мечтите…
Здравей, Ади! Представи ни се…
Това е може би едно от най-трудните неща да се прави. Да говориш за себе си и да се представиш по балансиран начин. Поне за мен. В ерата, в която живеем, е доста трудоемко да поддържаш един достоен образ на себе си. Да не изпадаш в крайности. Аз съм Ади, Адриана. Понякога съм момиче, понякога съм жена, понякога съм див хулиган, често съм бунтар, още от малка си бях такава. Всичко наопаки да е, всяко нещо се анализира, се преобръща с главата надолу, блъскам си главата до последно. Своенравна съм, мъжа ми ме оприличава с котка! Не може да ме накараш да направя нещо, ако не ми е кеф. Аз си решавам дали и кога. От малка съм си такава, караха ме „стани, изпей нещо, кажи стихотворение, танцувай“. Нямаше начин. И до ден днешен е така. Иначе ще мина през 7 морета и ще се хвърля в бездната за хората, които обичам и за нещата, в които вярвам. Падне ли ми пердето… но пък там горе някой ме пази от такива крайни ситуации. Избухлива съм, но ми минава за няколко минути. Инстинктивна съм. С годините се научих, че няма смисъл да крием тъмната си страна. Всички я имаме, и старанието да се показваме винаги в най-добра светлина не може да трае винаги. Бягаме от себе си. Аз съм 100 неща. Генерално се определям като много добър и емпатичен човек, но съм и лош, все повече егоист ставам, но вярвам, че е здравословният егоизъм. Всички сме бели, черни, сиви, лоши, добри. Тези дуалности ги имаме всички, няма как да съществува едната страна без другата. Мисля, че съм свободна душа, доста свободен човек, съдейки по болшинството. Свободата е в ума и в спокойствието, независимо от трудния момент да вземеш решение. Избор и решение винаги има. Твърдо вярвам в това. Свободата е да знаеш, че не зависиш от нищо и никого по всички параграфи. И за това се смятам за свободен човек. Дълго търсех своя път, защото когато идваш от такъв тип семейство на артисти и успели личности, когато си имал силен старт и си имал достъп до всичко, и не на последно място са били насложени всякакви очаквания върху твоята личност, много е трудно да намериш своя път. И затова усетих нуждата да се отделя, да започна да работя от 17-19 годишна и да се сблъскам със света, да изпадам в трудности и тежки моменти. Лесно можеш да си помислиш, че това, което всеки друг ти казва, иска и очаква от теб, неазвисимо дали родители или околните хора, е за теб най-правилно. Всички пречупваме през себе си реалността. Мисля, че най-накрая съм намерила своя път, или своите пътища, стрелец съм все пак, не мога с едно да се задоволя. И тръгвам гордо и уверено по тях. Ще видим какво ще се получи!
Как започна денят ти?
Днес денят ми започна много добре, както почти всеки ден. Слънчево небе, слънце в душата. Започнах с разтягания и пих вода с лимон. Пуснах си музика, гледах „Преди Обед“ и си приказвахме с мъжа ми. Ядох кисело мляко и пих едно кафе и се приготвих за излизане. Отворих магазина, пуснах да звучи високо Elton John, докато почиствах. Изпих още едно кафе и седнах да поработя на компютъра. Денят е дълъг и изпълнен с много емоции и случки.
Знаем, че жонглираш с много на брой дейности. Разкажи ни малко повече и как се справяш с всичко?
Да, така е. Справям се с лекота и кеф, защото е моето, защото се чувствам в хармония и баланс с нещата, които правя и с хората, с които се срещам, и с които делим интереси и ценности и начин на мислене. Последната година и половина доста промени настъпиха, или по-скоро аз предизвиках, защото усещах, че имаше неща, които не харесвах в себе си и съответно как се материализират в ежедневието. Беше и все още е невероятна година. Мога цяла книга да напиша – стигнах до момента, в който усещам истински в себе си следните максими „live and let live”, “go with the flow”, “don’t care” за много неща, за които стресирах преди това и „whatever happens”, при условие, че аз самата съм направила, каквото е нужно и вярвам в съответното действие. И всичко се получава с лекота, ако не се получи, просто не е моментът или не е моето. Един от най-силните примери е Concept 166, абсолютно непланирано за мен и Добри, но просто се получи за отрицателно време. Да сме живи и здрави и да върви все така с лекота!
Вкусният ти блог In Food Veritas ни е любим! Как стартира всичко?
Както често става, абсолютно за забава и удоволствие, и може би от скука дори. Преди 4 години, осъзнах, че обичам да готвя, разбира се да похапвам, да каня приятели и да им създавам удоволствие. Някакси се утвърди тази страна в мен. Израснала съм по света, по ресторанти и хотели. Може би е било писано от самото начало, че това е пътят ми. И всъщност отдавна усещам желание да си имам мое място и идеята и изображението за него стават все по-ясни. То е там, в дългосрочния план. Ще дойде моментът и за това. Но блогът ми започна с няколко рецепти, след което започнах и с интервюта, които обмислям сериозно да възобновя. Започнах да пътувам повече и да споделям пътеписи. Започнах да навлизам в тези среди в България, да работя в и за ресторанти, и просто лека полека пред мен се очертаха нещата.
Хубавото вино е…?
Хубавото вино, е това което ти харесва и те кара да пиеш още и още. Хубавото вино е това, което ще запомниш дълго време, след като си го пил. Хубавото вино е това, от което не те боли глава на другия ден. Хубавите вина са много. И очевидно ми е голяма слабост и голяма страст, за която със сигурност искам да задълбоча знанията и усещанията. Няма формула за хубавото вино. Може да се изговорят часове, страници, дни за виното. Да, има специфики и технологии, които трябва да се следват и спазват за производството на хубаво и качествено вино, но виното е живот. Едно и също вино в различни дни ще е различно. Темата е безкрайна. Моята магистърска дипломна работа е на тема вино. И мисля, че цял живот ще съм на тази тема.
А добрата храна…?
Ха! Още по-голяма тема? Може би по-сложна, особено в реалността, в която живеем. Ще посмея да кажа, че добрата храна е нещо рядко. Много е изменена, подправена (индустриално и изкуствено). Разбиранията са се изродили. Едно време „био“ беше всичко, с което са се хранили. „Био“ днес често е надценено, буквално, и като понятие, и като цени. Захласваме се лесно по нови продукти, диети, течения, личности… сами забравяме автентичното. Не се информираме, приемаме всичко за чиста монета. Позволявам си да го казвам, защото и самата аз съм минала през това. Ако не се учим от грешките, няма как да се получат нещата. Но добрата храна е тази, на която си обърнал внимание при пазаруването, информирал си се откъде идва, приготвил си я с внимание и любов. Можеш да вземеш най-чистите и добри продукти, но ако си гневен, изнервен, стресиран, няма да ядеш добра храна. Добрата храна е семплата храна. Добрата храна са подправките. Добрата храна е италианската кухня. Добрата храна са бабините рецепти. Добрата храна са ръцете на баба ти, които ти поднасят топлата баница. Добрата храна ние си я правим. И трябва да си я пазим и да изискваме повече от производители, от продавачи, от ресторантьори, и от нас самите.
Напоследък попадаме на чаровната ти усмивка и на малкия екран, по БНТ водиш симпатична кулинарна рубрика, как се чувстваш в това си амплоа?
О, много добре бих казала. В първите епизоди малко по-скована, но работя с хубав екип, без нерви, уча се на нови рецепти и техники от Росен. Добър опит наистина. Много се радвам и съм благодарна за доверието на Ути. С него сме приятели от доста години, правили сме няколко събития и продължаваме да работим по различни проекти. Нали сме архитекти.
Кои са любимите ти места в София?
Ще почна с признанието, че не съм посетила още доста места, които стоят в списъка ми. Поради същността на цялата ми работа и времето, с което разполагам посещавам няколко места. До преди година бях на ул.“Оборище“ и бях редовна на всички ресторанти там. Сега съм на ул.“Раковски“ и посещавам околните заведения. Едно е сигурно, винаги попадам на локации, където има хубави ресторанти. Мои любими места са Manzo, Добра Година, Aubergine, Niko’las 0/360, Cotto на Оборище, Kohinoor, Wine&Co, Grape Central и още няколко. Надявам се до края на годината да успея да посетя всички по списъка ми.
Как си почиваш вечер?
Ако и когато съм си вкъщи, което е рядко, особено в период на събития и всякакви организации, просто се прибирам, взимам си душ, обличам си домашните дрехи, пускам си филм или чета книга и си разказваме живота с Добри. С книгите съм на периоди. Дълго време не бях чела, не знам защо. Просто животът ме поема и нямам вниманието и съзнанието да се отдам на четене. Но напоследък ми се възвръща желанието. Има моменти, в които си казвам „този ден ще си стоя вкъщи и не искам да чувам и виждам никого“. Защото с начина на живот, който водя, ако не си отделя дори само един ден, на спокойствие и тишина и да правя неща, които ме релаксират, ще дойде момент на “burn out”. Това е начина ми да се съхранявам.
Какво ти предстои през есента?
В тази златна хубава есен, живот и здраве предстоят много неща. Предаването по БНТ, няколко колаборации за събития и проекти около виното и храната. И вярвам, че ще изникнат още неща. Стопанисваме си магазина на Раковски 166, където също предстоят много приключения. И се надявам да успея да включа едно, две пътувания до края на годината.
Автор и фотограф: Цветана Бонева
