Срещаме те със Силви, защото тя е завладяваща личност и творец, а нещата, за които пише, докосват читателя по особен начин. Тя вярва в знаците на съдбата и това неотменно пронизва историите, разказани в книгита ѝ. Какво я вдъхновява и защо иска да притежава магически сили? Ще разбереш сам, защото думите на Силви излизат от самото сърце и ти лесно ще можеш да я опознаеш и да надникнеш в душата ѝ.
Здравей! Каква е първата ти мисъл, когато се събудиш сутрин?
Здравееей, Мери! Интересен въпрос. Винаги в главата ми има купища мисли. Преди се опитвах да им поставя граници, но така и не ми се получи. Сега просто се старая да улавям онези от тях, които са необходими, а останалите ги оставям да си хвърчат. Ще отговоря искрено: мислите всяка сутрин ме нападат, сякаш са малки деца, които търсят внимание. Първите, които успяват да се покатерят по мен, са: “Къде съм? Какво правя тук? А, Силвия, ти ли си? Прекрасна си!”
Разкажи ни за това, което обичаш да правиш. Какво конкретно те накара да започнеш да пишеш?
Най-любимото ми занимание е да не правя нищо. Много съм добра в това. Практикувам го единствено, когато съм сама. За сметка на това в компания мога да правя всичко останало – най-вече да споделям. Време, моменти, музика, гледки, филми, километри в нищото, болка, любов.
Това ме провокира и да пиша. Исках да споделям, но тогава нямаше на кого и започнах да изливам думи/емоции. Всичко в живота е взаимосвързано, красива “случайност”.
Колко често пишеш? Как се чувставаш тогава и имаш ли хитринки, които ти помагат да не изпуснеш момента?
Пиша, когато имам потребност. Където имам потребност. Може би няма да излъжа, ако кажа, че всеки ден се ражда по нещо ново. Около нас непрекъснато се случват всякакви неща, които са повод за вдъхновение и осъзнаване. Може би имам умението да улавям момента и нищо да не ми убягва. Щастливо ми е в себе си.
Къде намираш вдъхновение?
Навсякъде. В чуждите истории – най-вече, в споделените разговори, в другата гледна точка. В малките знаци, които са точно там и чакат да ги забележиш.
Знам, че вярваш в знаците и в сродните души. Защо вярваш в тях?
Не бих могла да кажа защо вярвам в тях. Нямам отоговор – просто го правя. Така, както вярвам, че Луната е горе: тя просто е там и няма нужда от обяснение, за да знам, че е така и да се усмихвам на появата ѝ.
Какво си ти – ден или нощ?
Зависи кой пита. Кой гледа. Какво вижда. От какво има нужда. Мога да бъда пъстра, шумна, забавна, екстровертна и в общи линии – „голям майтап“, но мога да бъда тиха, приемаща, изслушваща, закриляща и интровертна.
Как би описала любовта?
Както неведнъж съм казвала: най-великата емоция, която имаме възможност да носим в себе си. Прекланям се пред нея през цялото си същестуване. Малко са ѝ думите, всяка една би ѝ била тясна. Как да затвориш нещо в клетка, когато е най-красиво, когато е свободно?
Ти самата си любов! Книгата ти е много завладяваща. Как успяваш да напишеш нещата така, че да се четат на един дъх?
Не знам тайната съставка. Не знам как се случва въобще. Просто живея нещата и оставям другия да ги живее редом с мен. Чисто и от сърце. Наивно, невинно, човешки.
За какво мечтаеш?
Да имам магически способности, които да ми дадат възможност да помогна на хората да видят света през моите очи. Да го усетят така, както аз. Да натикам любов в сърцата им и да си тръгна в полунощ. Или на сутринта. После да си мислят, че съм сън. Най-красивият им сън. Онзи, след които заживяват.
Как би описала една нормална есен в града или есента в момента?
Какво ново ти предстои?
Времето ще покаже кога и как, но искам да създам втора книга, с която да влюбя хората в любовта – любовта вътре в тях и любовта вътре в другия човек. И да покажа, как едната върви ръка за ръка с другата. Създава ми се магия, това е.
Пожелай нещо на нашите читатели.
Имаше една древна китайска поговорка: ако искаш щастие за един час, си подремваш, ако е за ден, отиваш на риболов, но ако е за цял живот, намираш как да си полезен на някого. Бъдете полезни и не го мислете много, живейте от сърце!
Автор: Мариана Станчева-Славчева
Снимки: Личен архив
