За 16-ти път се състоя бляскавата и стилна Официална Церемония за връчване на култовите вече Награди на Фондация „Стоян Камбарев“- Наградата за Полет в Изкуството, носеща името на незабравимия театрален режисьор.
За седми път публиката избра носителя на НАГРАДА ЗА КИНО 355 (три пет-пет). Финалисти бяха младите Йоан Петров, Симона Евстатиева и Александър Милчев – селектирани от международно жури с Председател носителят на два Оскара и два Златни глобуса Ник Валелонга. След предпремиерната прожекция на късите филми, публиката гласува на живо в залата и отличи Симона Евстатиева и нейния филм „Щъркелът“ със 187 гласа. Освен приза, тя заслужи и сериозна парична премия от 15 000 лв. или общо 17 000 лв. с допълнителните бонуси от NOVA film и Alpha Win, които ще отидат за следващия й филм. Младата кинорежисьорка получи и ювелирно бижу с визията на статуетката 355 с черен диамант.
Здравей, Симона! Отдадена си изцяло на образа – фотография и кино. Кое е онова, което привлича вниманието ти и попада “в кадър”?
Здравей! Фотографията е част от живота ми, откакто се помня, което се оказва много полезно в първите ми опити като режисьор. През годините съм се впускала в различни експерименти, но най-близка до мен е портретната фотография. Във време, в което е възможно да изваеш идеален образ, без дори да докосваш камера, за мен няма нищо по-специално от това да уловиш някаква истина за същността на човека пред теб. Може би и затова сега се насочвам към аналоговата фотография, която предразполага към една вълнуваща несигурност за крайния си резултат. Този трепет е част и от продукцията на един филм – тръгваш с една представа, даваш всичко от себе си да я пресъздадеш, но самият филм зависи от неща много по-големи от теб.
Честита награда! Как се чувстваш след признанието на Фондация “Стоян Камбарев” като номинация и получаването на наградата на публиката?
Благодаря! И благодаря отново на Фондацията и на Деси Тенекеджиева. Наградата на публиката е може би най-удовлетворяващото нещо за един прохождащ кинорежисьор, който все още пристъпва плахо и търси своята посока, стил, смисъл, чудейки се дали това, което е направил, е интересно и вълнуващо за другите.
Разбира се, финансовият стимул ще бъде вложен в следващия филм и това ме мотивираше от самото начало. Самата номинация за „Наградата за кино 355“ беше голямо постижение както за мен, така и за Александър и Йоан. Кандидатурите винаги са много, защото това е една чудесна и рядка възможност за млади творци.
Снимате трима режисьори, петминутен филм за пет дни? Това е сериозно предизвикателство? Как подходи към него?
Наистина е голямо предизвикателство. Много хора мислят, че петминутен филм се снима за пет минути, но по някакъв начин този формат може да се окаже като процес по-сложен и от пълнометражен филм. Особено когато имаш само месец за подготовката, а пък и силно искаш в това кратко екранно време да изградиш запомнящи се емоционални образи.
Най-логичното е на сценарно ниво да се подходи простичко – с едно място на действие и малко персонажи. При нас това отчасти беше така. За мен най-важна беше идеята и това тя да ме вълнува. Затова щъркелите първо “долетяха” в сценария, а чак след това започнах да проучвам дали моето въображаемо село с разположени едно до друго многобройни щъркелови гнезда всъщност реално съществува.
Събирането на правилния снимачен екип и актьорски състав обаче за мен беше в ядрото на нашия успех. Винаги премислям много тези избори, но сякаш това си има своя смисъл. Горда съм от всички тях и съм им безкрайно благодарна.
Филмът “Щъркелът” е силно емоционален! Разкажи ни за идеята и протичането на снимките?
Идеята за филма дойде съвсем случайно, както често се случва. По време на едно пътуване из Трънския край с фотографа и мой учител Николай Трейман, той разказа своите премеждия покрай празното гнездо до своята вила, където предната пролет щъркелът така и не се завърнал. Неговото решение на този проблем се превърна в нашия неочакван финал, който няма да издавам.
Останалото е моя художествена измислица, провокирана от собствените ми страхове и преживявания. Така се роди и образът на малкия Стоян – дете, което мечтае щъркелът да се върне в гнездото до неговата къща. Всичко това, разбира се, е разгърнато като символ на нещо много по-дълбоко.
За снимките мога да разказвам много. Самоковското село Драгушиново се превърна в наша снимачна площадка, щъркелите (които с притеснение чакахме да долетят дни преди снимките през март) – неплатени актьори, а опасенията за мъгли и дъжд – в двудневно тревожно и едва ли не ежеминутно следене на прогнозата за времето. Макар че да снимаме извън София имаше своите предизвикателства поради естеството на конкурса, сякаш да се отделим в селото ни сплоти и направи работата по-лека. Всяка продукция има своите изпитания, но те се превръщат в някаква тайна, която само екипът споделя. А когато публиката оцени крайния резултат, преминаването през всички трудности, които само ние помним, си е заслужавало.
Завършила си образованието си в Нидерландия? Какво ти даде учението извън граница?
Бакалавърската ми степен в Утрехтския университет беше т.нар. Liberal Arts & Sciences – интердисциплинарно обучение, което съчетава хуманираните, социалните и природните науки. Тоест освен медиазнание и история на изкуството съм имала курсове по философия, религиознание, та чак до невронаука. Всичко това определено е полезно за един бъдещ режисьор, който е длъжен да мисли критично, да има широка обща култура и да може да работи с хора, чиято експертиза е далеч от неговата. След бакалавърската степен завърших и двегодишна магистратура по „Медии, изкуство и пърформанс“ отново в Утрехтския университет.
Истината е, че винаги съм мечтаела да правя нещо, свързано с киното, но когато завърших гимназия бях доста по-несигурна в себе си и сякаш беше някаква даденост, че ще уча в чужбина. Да се справям с живота далеч от всичкo познато ме направи самостоятелна и по-смела отпреди. Но за мен имаше голяма драма в постоянното пътуване напред-назад. Едновременно две места са твой дом, а същевременно нито едното не е – своеобразен щъркелов живот… Да се върна тук поне за момента изглежда най-правилното решение за мен – а и наблюдавам, че съвсем не съм единствена.
След това попадаш и в НАТФИЗ? Къде намираш разлика в школите?
В НАТФИЗ аз завърших магистърската програма по екранна режисура. За една година не се става режисьор, поради което е важно как човек ще оползотвори това кратко време. Най-полезното за мен беше познанството с хората, с които продължаваме да работим в екип, и с професор Светослав Овчаров, чиито насоки и подкрепа продължават да бъдат “школовката”, която винаги съм търсела.
Естеството на обучението ми в академията беше съвсем различно от обучението ми преди, тъй като освен теоретични предмети като история на киното, практическите занятия за мен бяха нов и безценен опит.
Работиш по късометражния филм “Нощни птици”. Можеш ли да ни разкажеш повече?
“Нощни птици” е само работното заглавие на следващия ми проект, по който вече активно работя още от миналата година. С него спечелихме pitching форума на фестивала “В двореца” 2024, а наградата от Фондация “Стоян Камбарев” ще бъде решаваща за заснемането му, за което сме безкрайно благодарни. Накратко, това е една история за сблъсъка на човек с вътрешните му демони, която проследява съдбата на самотен охранител на мотел, измъчван от вина след смъртта на брат си. Срещата му с останалите “нощни птици” ще го принуди да направи избор – да продължи себеунищожаващия начин на живот в тъмнина, или да поеме по пътя на изкуплението и намирането на нов смисъл.
Какви са плановете ти оттук нататък? Кога да очакваме може би и пълнометражен филм?
Имам още много какво да науча и в момента се опитвам да навляза по-активно в работата на продуцента. Късометражните филми бяха и продължават да бъдат важни за изграждането на моя режисьорски глас, но определено се вълнувам за бъдещи пълнометражни проекти – а идеи за такива има много. Надявам се скоро да дойде правилният момент и за тях.
Церемонията и Кино състезанието НАГРАДА ЗА КИНО 355 се проведоха с институционалната подкрепа на Министерство на Културата, Столична Община и Национален Филмов Център. Официални партньори на Фондация “Стоян Камбарев” са УниКредит Булбанк, Alphawin, Разсадник НАНОВСКИ, Abilico и Бон Марин. Дългогодишни партньори са Технополис, MERCI, IDEAcomm, Метрореклама, Център за Градска мобилност, VIP security иBridal Fashion.
Фондация „Стоян Камбарев“ приветства с добре дошли в семейството и новите си приятели от СПА хотел ОРФЕЙ, PHYTOCODE cosmetics, SENSE хотел, Magic ОutDoor и хотел NOVOTEL. Продуцент е NОVA Film – компанията на Деси Тенекеджиева. Афтърпартито се проведе в JOY station благодарение на приятелите от Домейн Бойар, Coca Cola HBC и ядки Ройс. Специална вечеря за всички чуждестранни гости се проведе ден преди Церемонията в DJANAM Sky ресторант, където всички се забавляваха до зори. Официални медийни партньори на Фондация Камбарев са БНТ, БТА, БНР, БГ радио, DIR.bg Impressio ,Dromomania.bg, Епицентър, списание EVA, Лицата на Града и HiLife.
Абонирайте се и последвайте Фондация „Стоян Камбарев“
YouTube
https://www.youtube.com/user/FoundationKambarev?feature=g-all-u
https://www.instagram.com/stoyankambarevfoundation/
FB
https://www.facebook.com/foundation.stoyan.kambarev/
Автор: Доли Манева
