И когато е есен, София е окъпана в светлина, а улиците й миришат на пролет. София винаги ухае на пролет, когато всичко е мокро и красиво, а по една любов се ражда на всеки ъгъл, сред всяка тълпа и във всеки момент.

София е брутална, шумна и жадна. Тя е саркастична, алчна и пълна с тайни, но винаги готова да прибере в своите неонови обятия още някоя душа. Улиците й са прашни, потънали в цинизъм и суета, но носят онази магия, която те кара да се връщаш все там.

София прилича на туптящо сърце, което изпомпва кръв, за да задвижи всички свои обитатели. Тя е толкова жива, колкото си жив и ти, защото е богата на емоция и пълна с меланхолия. София е крайна и сурова, егоистична и много красива, но в нея винаги има място за теб. Обичам я вечер, притихнала в хорската глъчка, облякла най-красивия си празничен костюм, танцуваща и пияна. Тогава тя е София на контрастите, окъпана в своето бурно небе, разрошила косите си по вятъра.

И когато се разхождаш сред безбрежните й булеварди, не забравяй да се оглеждаш внимателно…защото там някъде – сред шумните разговори, скитниците и смеха на младите, можеш да срещнеш Любовта.

Автор: Цветана Бонева