Коя е Стефания Колева и защо я харесваме толкова много, ние си знаем най-добре. Дали я заобичахме от „Клинка на третия етаж“ като Д-р Радева, или от „Секс, лъжи и телевизия“ като Нели, не е ясно. Но определено знаем, че тя е отдадена на работата си и знае какво прави. За нас тя ще си остане недосегаемият пионер в комедията. Смела, забавна и красива. Представяме Ви Стефания Колева, или Отело – в един приятен разказ за живота.
Здравей, Стефания. Как започва един твой ден и къде те намираме в момента?
Всеки ден започва различно. Кафето и т. н., рутинните неща не са същинското започване на деня. Денят започва с мислите, тревогите, радостите… така че всяка сутрин е сама за себе си. Намирате ме пред лаптопа да отговарям на тези въпроси, в този смисъл – този ден започва приятно.
Участвала си в множество пиеси. Коя от тях е най-важната в творческия ти път и защо?
Не е задължително пиеса, в която е играл актьорът, да е най-важна за творческия му път. Може да е пиеса, която е гледал или прочел. Но, ясно какво искате да разберете. Първата, после смяташ, че е последната… за мен е всяка нова пиеса.
Помня периода на „Клиника на третия етаж“ и „Тя и Той“. Те бяха нещо като революция за времето си. Така ли е според теб и защо? Какви спомени имаш от тях?
Те не са революция, а пионери в бг телевизията… но ми е много приятно да ме оприличавате на Жана Д’арк. Спомените ми са много положителни. Търсехме, провокирахме се, импровизирахме, вълнувахме се, бъркахме и много се забавлявахме.
Как изграждаш своите героини? До каква степен те приличат на самата теб?
Няма как да не приличат на мен, при положение че аз ги представям. Аз се чувствам като адвокат на героя, който интерпретирам. В този смисъл трябва максимално да се доближа до всичко, което е той, независимо дали е положителен, отрицателен, смешен, тъжен, мъдър, или не… Процесът е дълъг, вълнуващ и много интересен.
Имаш ли мечтан образ, в който би искала да се превъплътиш? Изключваме героините на Шекспир.
Изключихте Шекспировите герои, а аз мечтая да съм Отело заради цвета на кожата. Но това няма как да го разберете. Добре, извън Шекспир не съм мечтала за конкретна героиня, макар че много харесвам Маргарита от Майстора и Маргарита, Аркадина, Бланш и още много, ако включим и съвременна драматургия. Много са цветните, плътни героини, които ме провокират.
Технологиите навлязоха безкомпромисно навсякъде. По какъв начин, според теб, влияят на съвременното кино, музика и на изкуството въобще?
По два начина – положителен и отрицателен. Зависи как се използват. Професионалистът и надареният артист може да ги използва само за добро, а може и да не ги използва изобщо…
Изглеждаш невероятно. Би ли ни разказала как се грижиш за себе си, с какво се храниш и спортуваш ли?
Благодаря! Храня се изключително с кокосови орехи и трюфели. И да – спортувам, всяка вечер преплувам Ламанша в двете посоки. В едната – по гръб, в обратната – кроул.
Къде можем да те гледаме в момента?
В Народния театър, където съм на щат, играя в „Животът е прекрасен“, прекрасен спектакъл на Сашо Морфов, с изключителен актьорски състав: Камен Донев, Светлана Янчева, Рени Врангова и др., „Процесът срещу богомилите“ от Ст.Цанев, с реж. Маргарита Младенова;
В ТБА (където съм гост) – „Ножица трепач“, с реж. Ив. Христов;
Младежки театър (отново като гост) – „Красиви тела“, с реж. Владимир Люцканов.
Предстои ми премиера на 11.10. в театър „София“ на пиесата „Алонсо“ от Щефан Фьогел, с реж. Марий Росен и прекрасни колеги в лицето на Лили Маравиля, Ириней Константинов и Пламен Манасиев.
Пожелай нещо на нашите читатели.
За всеки щастието е различно. Но има едно общо щастие – любовта. Любовта към всичко. Любовта като състояние от вчера, днес и утре. Носим ли я, светлината съществува, надеждата се ражда, вярата расте.
Независимо дали е вчера, днес или утре, отворете сетивата си за хубавото: за усмивката, за мястото, в което живеем, от нас зависи то да е любимо.
Понякога щастието е в малките неща и шансът то да се превърне в голямо е лавинообразен.
Случва се то да е дошло, да стои до вас, да иска да е ваше. Вижте го! Прегърнете щастието днес, веднага щом пристигне, и го поливайте с чудотворните си мисли. А опита ли се да си тръгне, застанете на пътя му. Хванете го за ръка и му покажете правилния път. Вашия общ път.
Пожелавам ви щастие!
Автор: Мариана Стaнчева
Фотограф: Соня Тракийска
