Днес ви срещаме с талантливия млад автор Петър Кънчев, който ни потапя в света на магията с романа си „Сянката на Кукера“. За нас винаги е радост, когато създаваме интервюта с динамични хора, за които литературата е солта на живота….

Здравей, Петър! Къде те намираме?
На пейка до един лунапарк малко преди репетиции по актьорско майсторство, новата ми неочаквана страст.
Кога разбра, че писането е нещото, с което искаш да се занимаваш?
Сякаш винаги съм искал и знаел. Всячески съм търсил начини да обвържа работата си с писане: научни статии, образователни наръчници и помагала и др. Но разбрах със сигурност, докато писах дебютния си роман „Сянката на кукера“.
Кои са любимите ти артисти?
Доста широко понятие (смее се). Обичам артисти, които изследват човешката същност в дълбочина и въпреки страшното и грозното, някак успяват да открият доброто и красивото. Чувството за хумор също помага. Сред най-въздействащите за мен са „Пинк Флойд“ (от времето на Дейвид Гилмор), „Исихия“, Емил Димитров, Салвадор Дали, Фьодор Достоевски, Антон Чехов, Пейо Яворов, Христо Ботев, Йордан Йовков, Ал Пачино, Дензъл Уошингтън, Апостол Карамитев, Ивайло Христов… Напоследък преоткривам Йордан Радичков.
Разкажи ни малко повече за „Сянката на кукера“ – твоята книга, която излезе съвсем скоро…
Царство Испория е вдъхновено от възраждането на българската държава в края на дванайсети век, период на обрати, дълг, героизъм, предателства, политически интриги и религиозни конфликти. Нищо не е каквото изглежда, границата между доброто и злото е по-смътна отвсякога, магичното се проявява по невидим и загадъчен за човека начин.
Стихийният кукер Бурян се изправя срещу човешкото зло, но не за да го изпъди, както побратимите му кукери правят, а да го унищожи веднъж завинаги. За целта той се хваща със сянката си на облог и тръгва по петите на тайнствен убиец в пъстрия град Багрен. Лукаво се оказва обаче човешкото зло, а залогът – съдбата на цяло царство Испория.
Как избра темата, за която да пишеш?
Исках да изследвам това, което човекът крие в себе си и от себе си, но същевременно разпознава, почита, търси, ненавижда и напада у другия. Танцът на сянката представлява вътрешната борба, която от най-древни времена отказваме да проведем откровено, което твърде често води до раздор и унищожение между нас. И до ден днешен виждаме актуални прояви на този човешки недостатък.

Откъде черпиш вдъхновението си?
Много са изворите: музика, театър, литература, хора… Най-вдъхновяващо е, когато героите ми внезапно оживеят, тръгнат по свой собствен път и ме отведат в неочаквана посока. Обичам да пиша книги, както ги чета.
С какво се занимаваш освен с писане?
Автор и ръководител съм на образователни програми по медийна грамотност, киберсигурност и социално предприемачество за деца, младежи, учители и експерти. Обичам да поставям участниците си в реални ситуации, от които сами трябва да намерят изход индивидуално или в екип. Според мен това е най-естествената и най-ефективна форма на учене.

Как преминава един твой ден?
Дните ми са доста разнообразни заради естеството ми на работа. Планирам и водя интерактивни и динамични обучения с различни хора; всяко преживяване е уникално и ме научава на нещо ново. В свободното си време пиша, ходя на актьорска школа и тренирам бойни изкуства.
И не на последно място – какво да очакваме от теб и думите ти?
Историята на стихийния кукер Бурян продължава…