Един работен ден в Нова Зеландия

4:30 ч. сутринта, Стагс Рън, Централен Отаго, Нова Зеландия. Българските винари от Мидалидаре вече са на крак. След седем-осем часа път са успели да дремнат мъничко в колата, допили са си вчерашното кафе, и вече са на терен. Още е тъмно, а ги чака работа, която не може да отложи.

На Стагс Рън Пино Ноар-ът се бере ръчно и се товари в хладилния камион. До към 8:30 ч. – 9:00 ч., се прави проверка на какъв етап е останалото по лозята грозде и после се тръгва към Марлборо. Винарите с партньорска местна винарна, чиито мощности ползват за винифициране и които контролират нещата, когато българите са си у дома.

„В някои дни се молиш да не завали, защото всяка капка уврежда бъдещото вино. В други се надяваш плахото сутрешно слънце да не напече силно, защото ще затопли гроздето, а те чакат още 7-8 часа път до пресата.”, разказва Марин Маринов, „неподозираният талант” на Мидалидаре, който зад гърба си 17 кампании и 1 текуща в България и 3 в Нова Зеландия.

Привечер пристигат в Марлборо и започват обработката на гроздето: сортиране, ронкане и зареждане за ферментация. Ако им остане малко време, хапват набързо и пускат по някое съобщение до вкъщи. Ако ли не, директно по леглата, защото престои гроздобер на Совиньон Блан от Крейглохарт. След няколко часа пак са на крак. 

„В Марлборо е малко по-лесно, защото берем с гроздокомбайн, който сортира, ронка и охлажда гроздето и директно минаваме към преса и ферментация. Скачаме по колите и потегляме за Отаго, чака ни още Пино Ноар за прибиране. И така всеки ден, докато не оберем цялото грозде”, добавя Иво Петков, който е член на екипа от 2018-та и може да се похвали с 12 успешни кампании.

Как започва всичко?

“Както и всяка друга история, всъщност. Съдбата, късметът, провидението или както и да го наречем, събира съдбите на различни хора и ги преплита в един път напред” – започва да разказва Димитър Павлов, главният лозар на Мидалидаре.

През годините, преди кариерата им да продължи в Мидалидаре, двамата главни винари Александър Алексиев и Николай Катеров са работили в Нова Зеландия, в различни винарни в Марлборо и Централен Отаго. Изградили са отношения с колеги там, някои от които поддържат и до днес. И у двамата Нова Зеландия оставя незабравими спомени и стремежи не само от гледна точка на тероар и лозя, но и поради високото ниво на професионализъм, непрестанното развитие, иновациите, организацията на процесите, начина на работа и позицията на бранша в държавната политика на страната. Остава една мечта някой ден да се завърнат и отново да създават вино в Нова Зеландия.

От 2009-та до 2019-та, заедно с разрастването и утвърждаването на Мидалидаре, се оформя и екипът около ядрото Сашо, Ники и Митко. Във времето винарската философия, сходствата в характерите и музикалните предпочитания събират и сплотяват старото и младото поколение. Марин и Иво също имат възможността да се докоснат до спецификите на винарството в Нова Зеландия и прегръщат идеята да се помисли за производство на вино под марка Мидалидаре на острова. Когато Сашо поема длъжността „управител“ на компанията, Ники остава главeн винар със заместници Марин и Иво, а Митко винаги е сред лозята и винаги на линия, за да помогне със съвет на винарския екип.

За 10 години усилена работа плановете се осъществяват, текущите проекти са реализирани и Мидалидаре вече има своето място в българския винен бранш. Идва малко по-спокойното време, в което да се обърне внимание на по-трудно осъществимите мечти, една от които е производство в Нова Зеландия.

Защо Нова Зеландия?

Нова Зеландия е логичен избор за Мидалидаре по ред причини, както професионални, така и чисто лични: мечти и сантименти към острова; сходството на тероара; стремежи за повече знания, опит, умения; работа в различна среда и с различното проявление на сортовете; предизвикателството на две кампании годишно и разбира се, имиджът и признанието за компанията и за всеки от екипа в професионално отношение.

Красотите на Нова Зеландия. Фото кредит: Midalidare Estate

Годините 2020-та и 2021-ва са посветени на проучване как може да се осъществи проектът. Желанието на екипа не е мащабно производство, а по-скоро бутиково присъствие; първоначално дори са планирани само две вина. Сашо и Ники анализират обстойно всички възможности с помощта на приятелите-винари в Нова Зеландия. За създаване на нова винарна все още не може да се мисли – разходите са огромни и непосилни за компанията, а и не това е целта. Закупуване на лозя също не е възможно поради действащата държавна политика. Освен това каквото и да е производство трябва да отговаря на високите стандарти и имидж на Мидалидаре.

Марлборо и Централен Отаго – златните земи на виното

Изборът на районите, в които да се осъществи проектът, е повлиян от винарската философия на екипа на Мидалидаре: винарите им слагат подписа си само под вина от най-високо качество – най-доброто, което може да бъде произведено с ресурсите и даденостите, които предлага природата. Изборът на сортовете също е личен – Совиньон Блан е любимец на екипа и емблема за Мидалидаре, а Пино Ноар, освен че е труден за отглеждане и работа сорт, в Могилово се отглежда само за целите на пенливо винопроизводство.

Красотите на Нова Зеландия. Фото кредит: Midalidare Estate

Така, с изборът на сортовете, става ясна и посоката. Най-добрия тероар за Совиньон Блан е Марлборо, а за Пино Ноар – Централен Отаго. Най-висококачествените лозя от Марлборо са в долината Уайхопай, а от Централен Отаго – в Нортбърн.

„Най-голямото неизвестно в началото беше дали изобщо българска компания може да произвежда вино под собствена марка в Нова Зеландия, тъй като това би било прецедент. Винарните с чуждестранна собственост там не са малко, но управлението им е местно. Оказа се, че не е възможно. Не е възможно и членството в браншовите организации, които обединяват и направляват сектора, поради същата причина. Стана ясно и че дистанционно не бихме се справили с всички административни дейности. И, не на последно място, проектът е неосъществим без местна помощ“ – спомня си Марин.

Но, Мидалидаре обича да прегръща предизвикателствата. Колкото по-сложно и невъзможно изглежда нещо, толкова по-амбицирани са от екипа да го осъществят и то по възможно най-добрия начин.

И мечтата става реалност…

През 2022 г. екипът отива на място и поставя основите на Мидалидаре Нова Зеландия по единствения възможен начин – дългосрочно наемане на лозя и сключване на договори с представителна счетоводна и посредническа компания, партньорска винарна и бутилираща база за използване на производствени мощности. 

Регистрирана е компанията Midalidare New Zealand Limited в Бленъм, Марлборо, където са основните лозя и производствени бази. След седмици инспекция и анализи са избрани два лозови масива – Крейглохарт в Марлборо и Стагс Рън в Централен Отаго, и двата от изключително високо качество, от които ще се изкупува гроздето за вината на Мидалидаре. Премината е цялата административна процедура, издадени са всички необходими регистрации и разрешителни, приложими за компания с чуждестранно участие, създадени са контакти с участниците по логистичната верига. Първата винарска година е 2023-та, а тази година успешно приключват четвърта кампания в Нова Зеландия.

Две кампании годишно: каква е цената на една международна мечта?

Когато решават да приведат проекта в действие, едно от важните неща, за които са единодушни е, че трябва да оставят наследство. Да, Мидалидаре ще произвеждат вино в Нова Зеландия, но то трябва да носи техния почерк – да преплетат традициите и винарската философия на Мидалидаре с новаторското винарство на острова. 

„В повечето винарни ферментацията на белите вина в Марлборо е бърза, а нашите вина ферментират бавно. Отлежаване върху утайките там рядко се прилага за Совиньон Блан. Макар и за по-кратко, отколкото прилагаме в България, ние го внедрихме там. В Нова Зеландия повечето процеси са автоматизирани и обемите са огромни. За нашите вина предпочитаме употреба на по-малки съдове, където имаме повече контрол, и се стремим да произведем по-скоро крафт вино, където преобладават ръчните обработки – разказва Сашо. – Нашите вина от Пино Ноар са едни от малкото, които отлежават във френски дъб в подземно помещение, и бъчвите са наши, докарани от България. Специфичното лозарство на острова дава на вината ни новозеландското, типичното за Новия свят, ние вплитаме българското, традицията на Стария свят. Използваме възможно най-модерното оборудване за винификация, възможно най-иновативните бутилиращи линии, в които досегът с кислород е сведен до части над нулата и виното е стерилно. Но в съдържанието на бутилката е нашият прочит.”

Първите две години организацията на работата е сложна. За всички е усилено време, трудно се намира свободна работна ръка, а регулациите за работни визи за чужденци са много строги. Но, малко по малко екипът открива съмишленици и канализира организацията.

„Времето на гроздобера винаги е много динамично и сроковете обикновено са невъзможни предвид разстоянието между двете лозя. Гроздето се анализира ежедневно и всеки ден се планира за следващия. Совиньон Блан в Марлборо обикновено е готов за прибиране преди Пино Ноар, но в един момент всяка година се застъпват. Тогава започва маратона – рано сутрин берем в Марлборо, зареждаме за ферментация и тръгваме за Отаго. На следващия ден берем Пино Ноар и се връщаме за нощна винификация в Марлборо. На следната сутрин берем отново Совиньон Блан и след зареждане отново потегляме към Отаго. За щастие Пино Ноар не е много и за няколко дни го прибираме”, разказва Мартин.

Екипът разчита на местните лозари за информация за състоянието на гроздето и организацията на гроздобера. Разполага с наети коли и хладилен камион, а в натоварените дни често спи в колите, тъй като високите дневни температури в Отаго могат да компрометират реколтата.

Няма невъзможни неща, решение винаги има

„Когато обикновеният консуматор отваря бутилка вино, той няма представа колко труд, усилия, време и ресурс е отнело създаването на тази бутилка. Не знае какво е всяка година да започваш от късна зима работа на лозята, да ги обгрижваш ден след ден до късно лято или ранна есен, всеки ден – резитби, връзване, почвени обработки, торене, напояване, борба с вредители, борба с природата, да трепериш от притеснение дали няма да има късни пролетни слани, дали лятото няма да е много горещо, дали есента няма да започне с валежи. Няма представа как денонощно се работи, за да се обере гроздето, след това да се охлади, да се сортира, да се подготви за ферментация. Не знае как всеки ден бъчвите трябва да се завъртат, ферментаторите да се следят и за най-малкото отклонение, защото виното е жив продукт и всеки процес оказва влияние. Това, което виждат хората, е крайният продукт. А в процеса на създаването му ние сме вложили всичко, което можем да дадем от себе си – душата си, страстта си към виното, нашите знания и умения”, допълва с вълнение Иво.

Лозовите масиви на Стагс Рън. Фото кредит: Midalidare Estate

За четири години винарите преминават през доста трудности, които преодоляват благодарение на нагласата си, че всичко е възможно. Това е тяхното кредо още от първата реколта на Мидалидаре в България: няма невъзможни неща, решение винаги има. 

„Най-трудният момент за нас беше през 2024 г., когато като православни християни не отчетохме, че новозеландците са католици. На 30-ти март анализът на гроздето в Марлборо показа оптимална зрялост и започнахме за планираме беритба за 31-ви – гроздето не признава делник и празник. Но в Нова Зеландия всички почиват и ни отказаха помощ. За щастие тогава бяхме трима и с малко повече усилия успяхме да оберем по-голямата част от готовото грозде – ръчно поради липса на машини. Късметът беше с нас и защото лозите, които тогава бяха в оптимална зрялост, толкова впечатляващ и качествен плод, че впоследствие създадохме непланираното трето вино – Совиньон Блан Резерва, спомня си с емоция Сашо.

„Интензивната работа или сближава хората, или ги разделя. По същия начин влияе и промяната на обстановката. В нашия случай работата далеч от дома ни обедини още по-силно, получи се отлична спойка, която вероятно в България би отнела повече време”, допълва Митко.

Какво предстои?

„Това е въпрос, на който трудно се отговаря. Мечтите са си мечти, но Мидалидаре е преди всичко български винопроизводител и основните ресурси са насочени към родното производство – споделя Ники гледната си точка за бъдещето на Мидалидаре. – Основната ни цел в момента е да наложим трайно вината в България, да се утвърдим като производител, който реално създава виното си в чужбина и го внася бутилирано и етикетирано. 

Следващата ни цел е да убедим света, че независимо от националността си, можем да предложим отлично качество – обратно на първоначалните ни прогнози, това се оказа едно от най-трудните неща.”

В България екипът обучава талантливи кандидат-винари, на които предстои да завършат образованието си, да станат пълноправни технолог-винари и съответно да имат възможността да се присъединят към настоящите „пътешественици“.

Една от производствените цели на новозеландския проект е и производство на деалкохолизирано и ниско алкохолно вино. 

„Това е тренд, който все по-масирано навлиза сред младата публика, а най-модерното и щадящо оборудване за извличане на алкохола е в Нова Зеландия”, допълват от екипа.

“Имаме желание да се развиваме в Нова Зеландия до колкото ни позволяват възможностите, но, както и първоначално одобрихме проекта, там правим неща, които не бихме могли да направим в България поради ред причини – тероар, сортове и клонове, оборудване, лозарски практики и пр. Основополагащо е за нас никога да не започваме нещо ново, ако не сме сигурни, че можем да го доведем до края. Но обичаме и да изненадваме почитателите си и, кой знае, може да имаме наум и друга цел на обратната страна на света!”

Първокласни български вина, Made in NZ

Понастоящем Мидалидаре са горд производител на първите български вина, произведени в Нова Зеландия, продукция, отличаваща се със световно качество и автентичен вкус.

Midalidare NZ Central Otago Single Vineyard Stags Run Pinot Noir e нетипичен за Централен Отаго и изобщо за Нова Зеландия Пино Ноар. Отличава с плътно тяло, меки танини и интензивен плодов профил. Ароматът съчетава черна череша, горски плодове и виолетка, а вкусът — дива слива и сушени билки. Подхожда на дивеч, птици, печени зеленчуци и мазна риба. Виното има потенциал за отлежаване в бутилка от 10 и повече години.

Midalidare NZ Marlborough Single Vineyard Craiglochart Sauvignon Blanc Reserve и Midalidare NZ Marlborough Single Vineyard Craiglochart Sauvignon Blanc  са произведени от грозде от един и същ лозов масив — Крейглохарт. Идеята за две вина се появява през 2024 г., когато екипът открива изключително качествено грозде в най-високия блок на лозето. То достига оптимална зрялост първо и се отличава с най-добри показатели, което определя и избора да бъде обособено като Резерва.

Серията Midalidare NZ. Фото кредит: Midalidare Estate

Midalidare NZ Marlborough Single Vineyard Craiglochart Sauvignon Blanc Reserve е произведено от най-високо разположените и качествени редове на лозето. Гроздето се отличава с повече фенолни съединения и по-висока киселинност, което допринася за по-ароматен и свеж профил и потенциал за отлежаване.

В сравнение с по-цитрусовия и минерален Sauvignon Blanc, Резервата има по-плодов и тревист характер и по-продължителен финал. Съчетава се добре с пикантна азиатска кухня, темпура и ястия със сладко-кисели или билкови дресинги.

Серията Midalidare NZ. Фото кредит: Midalidare Estate

Midalidare NZ Marlborough Single Vineyard Craiglochart Sauvignon Blanc от своя страна, е много по-минерално и свежо, поради по-голямата близост с глетчерната река и нейното влияние. Изразените цитрусови аромати препращат виното към традиционните за Совиньон Блан комбинации със свежи салати, риба и бяло месо на скара с лимонов дресинг и зеленчукови ястия. 

Следете всичко ново и интересно за Мидалидаре Нова Зеландия тук и тук.

Материалът По стъпките на Мидалидаре: Как една българска винарна стига до Нова Зеландия? е публикуван за пръв път на Лицата на града.