Срещаме се с Иван в един много снежен ден, но студът навън не може да ни спре да се усмихнем и да се разговорим за важните неща. Днес китаристът на P.I.F. ни е на гости, за да ни разкаже за любовта към музиката, създаването на групата, която промени сцената в България, и концерта на 7 декември, който чакаме с нетърпение!
Да те върнем назад във времето. През 1992-a заедно с Димо основавате групата под името Resemblence и пеете на английски. Но какво ви накара да започнете да пеете на български и да извървите пътя към широката българска и европейска клубна сцена под името P.I.F ?
Сещам се, че по това време на един наш концерт дойде мениджърка от софийска музикална компания и ни попита защо не пеем на български и защо не сме отишли в София, защото във Варна няма как да ни се случат нещата. (Права беше J). Може би това ни накара впоследствие да се замислим и да предприемем тази крачка да отидем в София, както и да пеем на български.
Когато си направиш равносметката за пътя, по който сте минали оттогава досега, каква е тя? Труден ли беше? Разкажи един момент, в който си бил в криза с групата, и друг, в който си се чувствал прекрасно с избора да си част от P.I.F.
Като във всяко нещо, и в бандата е имало хубави и лоши моменти. Аз самият бях прекратил участието си в P.I.F за около две години и свирех с Дичо, но ние винаги сме имали силно приятелство с Димо и това, че се е случило така, по никакъв начин не се е отразило на взаимоотношенията ни. За страхотните моменти ще трябва да запиша видео, че са в пъти повече от лошите.
Винаги ли си искал да бъдеш музикант? Коя беше мечтаната професия от теб като дете и пазиш ли искрата си към нея под някаква форма и днес например, ако си искал да станеш космонавт, да си пристрастен към теориите за живот на Марс и предаванията по темата?
Като всяко малко момче от Варна, и аз исках да стана капитан на кораб (може би, защото беше модерно J). Но тази мечта бързо угасна, родителите ми ме записаха на уроци по акордеон в първи клас и на народни танци, така започнах да усещам и разбирам музиката. В пети клас приключих с акордеона и реших да тръгна на уроци по китара, и разбрах, че определено искам да се занимавам с музика в този живот J. Относно темата за Марс, само ще кажа: Земята не е плоска!
Синът ти Филип наследил ли е любовта ти към китарата? Кое е първото парче, което сте изсвирили импровизирано двамата? Към коя група или изпълнител проявява симпатии Филип?
Филип се оказа доста артистична натура. Музикален е, обича много да слуша музика, да свири и да пее, но също така и доста добре се справя на театралната сцена. В момента участва в спектакъла „Страхотните момчета“ (Младежки театър), както и се снима в новия филм на Мариус Куркински. Първото парче, което научи да свири, е „Сън в съня“ (P.I.F) и постоянно го карах да ми свири хармонията, за да си свиря сола върху нея.
OБИЧАМ ТЕ, мое прекрасно дете!
Има ли нещо, което може да отнеме музата ти?
Не, защото всяко нещо е муза, добро или лошо.
На нас едно от любимите ни парчета е „Колело“. Кое е твоето любимо? Разкажи историята на създаването му.
Парчетата са ми „деца“, нямам любими. Но ще се отклоня малко от въпроса и ще разкажа за снимките към видеото на „Вали“. Снимахме го лятото и двата дни ВАЛЯ! Снимахме на един път и колите бяхме ги спрели в нивите, и след дъжда нямаше излизане, та бутане, кал, беше мазало. Така и двата дни.
Ако можеш да се опишеш с песен, коя ще е тя?
„Eho“ – Incubus.
С какво концертът на 7 декември ще бъде по-различен от последните ви мащабни лайфове на клубна сцена?
Интересното за концерта на 7 декември е, че сме разделили песните си на „Весели“ и „Тъжни“ и ще се изпълнява на две сцени. На сцената, на която ще се изпълняват „Слънчевите“ парчета, ще е с по-ретро звучене (ала 70’), с минимално използване на техника и търсене на суровия звук. На другата сцена ще е обратното, „Облачните“ песни ще са с модерен звук и използване на съвременните технологии.
Какво ново ви предстои през новата 2019 г.?
Ние направихме театрален моноспектакъл „Кой прибира сутрин звездите?“, който смятаме да продължим да играем и през 2019 г. Също така имаме намерение да направим и нов спектакъл, но ще запазя засега заглавието му в тайна. Направихме и хубав вариант на песните ни акустично и смятаме да продължим да изнасяме и акустични концерти, като мислим да вкараме и виола (Михаела Ненова) в неакустичните ни изяви, тъй като много добре ни пасва на песните и звучи красиво.
*Повече за концерта на 7 декември можеш да разбереш тук.
Автор: Мариана Станчева
Фотограф: Цветана Бонева