Автор: Галя Давидова
Кавър на корицата: Metal Hangar
Казваме „здравей“ на Анелия и Илиас — добре познати фигури в градската музикална среда и неизменна част от ъндърграунд културата в България (а и не само). Със страст към музиката, стабилно отношение и безкомпромисен вкус, те стоят зад ThreeChords Records — независим магазин за плочи и лейбъл, който от години е събирателен елемент за музиканти, меломани, диджеи и всички, които търсят нещо различно, смислено и стойностно в музиката. Освен това, Нели и Илиас са организатори и на дълъг списък от групи, които са част от ъндърграунд световната и независима култура. С много любов към винила, DIY дух и вярност към сцената, Анелия и Илиас не просто продават музика — те изграждат общност.
Как се роди идеята зад лейбъла? Разкажете ни накратко за вашето начало — как се събрахте, какво ви подтикна да създадете ThreeChords Records?
Нели: Заедно сме от 1999 г., и двамата работехме в Атина в магазини за плочи, аз в 7+7 (едно прашно, мръсно мазе пълно с диаманти), а Илиас в Метрополис (може би най-големият музикален магазин с много клонове в целия град). Тоест, аз в дълбокия ъндърграунд, а той в супермаркет (много обичам да го заяждам за това). Когато се пренесохме в София, изобщо не знаехме какво ще правим, но винаги мечтата ни е била да имаме собствен магазин за плочи, и така, една вечер пред Яйцето, с Ванката от Роука, на шега си казахме, хайде да си отворим магазин за плочи, а на другия ден изведнъж шегата се превърна в сериозна идея за нас двамата и така я развихме. Иначе името го избра Илиас.
Илиас: Бях видял една рисунка във фанзина Sideburns, и по-късно в Sniffin’ Glue, на която пишеше: ‘this is a chord, this is another, this is a third. Now form a band’ – това ми се стори толкова вдъхновяващо, че реших един ден ако имам собствен магазин така да го нарека – ТРИКОРДС, защото всичко в музиката започва точно от това, от три прости акорда, от блус музикантите в началото на 20 век, през Елвис и Бийтълс, та до днес – всичко започва от тези прости три акорда. Да допълня тук Нели – лейбълът не беше точно идея, а логичното развитие на това, което се опитваме да направим тук. В началото на 2000 година работех в гръцки лейбъл, който беше и остава емблематичен за историята на ъндърграунд сцената в Гърция. Hitch/ Hike се казваше и всичко, което издаваше, внасяше или организираше като концерти беше непознато или недостъпно за страната. Всичко се правеше в името на музиката и за развитието й, с много любов и всеотдайност, което накрая бележи и края му. Цялата австралийска сцена, всички независими американски лейбъли като Sub Pop, Epitaph, английският Southern, първите пост рок групи, Dead Moon, Cramps, Fuzztones, Nighstalker (когато стоунърът беше в зародиша си и никой не знаеше какво е това), Bad Religion, Tom Waits, Frank Zappa и много много други, станаха известни в Гърция точно от Хич/Хайк, и когато затвори, си обещах, че един ден ще направя лейбъл, вдъхновен от Хич/ Хайк, въпреки, че това е доста трудно, след като нещата са крайно различни от тогава и особено след като музикалните магазини в класическия смисъл на думата в България почти не съществуват и поне за момента съществуването им е трудно и почти невъзможно.
Какво мислите за ъндърграунд сцената в България? Има ли почва тук за развитие на по-некомерсиални стилове като стоунър, психеделичен рок, punk, нойз и shoegaze?
Нели – Илиас: Да си кажем честно и двамата имаме малка представа за местната сцена преди 2014 г., но се познаваме с повечето от днешните групи. Почва за развитие на всякакви стилове, не само на изброените, има навсякъде по света, защото музиката е тясно свързана с душевността на човека, с преживяванията му, с мечтите му, така, че ние не представляваме изключение. Що се отнася до стоунъра, нойза и shoegaze-а – забелязваме една „дупка“ в слушащите музика от 90 години – всичко е крайно концентрирано в грънджа, до степен, в която става малко натрапчиво и скучно, а краят на 80 и 90 години като цяло е за нас най-богатият период на музикални стилове, има велики групи от този период, които в България не се знаят изобщо или сега стават известни.
Как се променя ъндърграунд сцената в България през последните 10 години? Виждате ли нова вълна?
Нели – Илиас: За съжаление почти няма – новите групи са много малко на брой в сравнение с останалите страни по света, а съществуващите от по-дълго време се борят сами с всичко – никаква подкрепа от никого, за държавата няма дори да почна да говоря, а феновете само чакат да се обяви концерт и се започва с молбите за покани. Единственото нещо, което се промени е броят концерти, който според нас вреди, вместо да помогне, тъй като големите концерти отвличат вниманието на публиката, която логично избира тях, вместо малкия ъндърграунд гиг.
Илиас: Сцена не се прави само от групите, а и от публиката – ако публиката не подкрепя с билети и мърч групите, те няма как да съществуват, всичко е навързано.
Какво липсва на българската ъндърграунд сцена, за да се развие още повече?
Нели: Младото поколение. Един от най-големите проблеми за мен в България, е забраната на лица под 18 години да посещават концерти без придружител. Казвала съм го много пъти – родителите и обществото не разбират, че в кварталната кръчма е по-опасно, от колкото на рок концерт, особено на ъндърграунд концерт, където всички се познават и всички ще защитят подрастващите. Имаме и пример за това – двама братя от Солун, мисля, че бяха на 13 и 15 години, когато се запознаха. Нямаше стоунър концерт, на който да не присъстваха – баща им започна да идва с тях, и накрая стана и той рокаджия. Когато ходехме в Солун на концерт, винаги с очи ги търсехме, за да видим дали всичко е наред, така правеха и всички останали, дори и групите. Днес и двамата са на по 20 нещо години, свирят в група Ембарго, която се представи отлично на концерта в София, и най-важното са прекрасни хора.
Илиас: за мен са баровете с характер, в които не се пуска силиконова асансьорна музика, и липсата на радиостанции. Да, има може би няколко рок станции, едната ни е в банята и знам наизуст плейлиста, който съдържа само песни от далечното минало, а една друга е концентрирана върху по-мейнстрийм неща, и от там много трудно може да се научи нещо ново, ако е още в зародиша си.
Кои млади банди или артисти у нас според вас заслужават повече внимание?
Всички! Българските групи полагат много повече усилия, и наистина правят всичко сами, както споменахме по-горе, без никаква подкрепа.
Нели: За мен Smallman и Obsidian Sea заслужават повече международно внимание, но за съжаление ние не съществуваме на голямата сцена. Много сме се мъчили, и ние, и двете групи, да уредим концерти на фестивали, но в повечето случаи никой не ни обръща внимание, колкото и грубо да звучи това. Много ми липсват Doesn’t Frogs, които, само да кажа, бяха впечатлили радиопродуцент от чужбина, който искаше да ги букне за няколко фестивала в Англия, и накрая се отказа …. заради възрастта им. Музикалната индустрия е брутално сурова и твърда, и всичко се планира с години напред, което означава, че трудно някой ще инвестира време и пари в 30-годишни напълно непознати музиканти. Очаквам още повече неща още от Black Swells, Comasummer, искам да чуя с нещо ново и Ана Бо, която е крайно талантлива. Очакваме с нетърпение и новия албум на Sheepfucker & Kraut, чийто предишен беше първият албум на българска група от нашия лейбъл, с което сме много горди.
Илиас: съгласен съм и аз, но бих добавил Maze Hunters, Space Weaver, Tickle the Sage, Feedbacker. В България има много добри музиканти, от техническа гледна точка, винаги ми е правило впечатление това (Voyvoda, Vrani Volosa, Robust, Brodnik), но някои от тези групи, като Brond, Mental Architects (последният им концерт е най-впечатляващото нещо, което съм гледал в България) престанаха да съществуват.
През годините сте си партнирали с промоутъри, агенти и сте буквали банди от съседни страни като Гърция, Северна Македония, но и от по-далечни краища – Италия, Германия, Белгия, Щатите и много други. Забелязвате ли интерес към България от тяхна страна? Как ни възприемат?
Нели: В повечето случаи говоря директно с групите и винаги срещам любопитство и силно желание за да ни посетят, но след това започва разговорът с агенцията където интересът е никакъв, даже отрицателен. Почти винаги първият отговор е сухо и рязко НЕ, или искане за много повече пари. Трябва да се чака някоя група да има турне в региона, за да се съгласят на по-нормални условия. Знаете ли защо водим толкова много гръцки групи? Защото едни от първите, които ни посетиха, 1000mods и Planet of Zeus на всички свои интервюта казват, че като българската публика няма никъде. Това го казват и навсякъде по света, на всички групи и фестивали, но за съжаление, нещата не се променят особено. Esoteric идват защото Godflesh са се прибрали с най-добрите впечатления, и заради това през септември 2026 година ще ни посети група, която е почти несъществуваща вече. Black Flag бяха най-бързият букинг, който съм правила – точно 30 минути, а групата е влюбена в София.
Срещате ли предизвикателства, когато организирате концерти и събития тук? Какви са основните спънки?
Нели: липсата на доверие от страна на агенциите, и лошата репутация, която имаме от миналото. Не знам какво се е случило в миналото тук (или по-скоро знам, но не мога да кажа), но повечето агенции смятат, че няма да им се плати. Ето защо, поне ние, всичко плащаме авансово, което обаче ни създава счетоводни проблеми. Също така, публиката в България се страхува да опита нови неща – ето защо серията от непознати, но изгряващи групи, която се опитваме да наложим, е винаги на минус. Ето защо Just Mustard не се върнаха повече. Но трябва да отбележа, че от известно време насам си имаме и поддръжници, които не изпускат наш концерт, какъвто и да е той, за което сме им крайно благодарни.
Кои софийски клубове или пространства смятате за най-добрите за ъндърграунд събития?
Илиас: Твърдо Микстейп 5. В София вече има доста клубове, Live and Loud, Pave, Stroeja и т.н., които са на много добро ниво, но ъгълчетата, на които се подпирам в Микстейп, са най-добрите в София.
Нели: И аз Микстейп 5, малко повече предпочитам малката зала, защото обичам концертите ми да са потни, натъпкани и горещи, и да съм буквално в краката на групата. Тъй като, като нация обичаме да мрънкаме за всичко, искам да кажа, че 100 % от нашите групи казват, че не са очаквали клуб на такова високо ниво в България, и че в Западна Европа рядко свирят на такива места. Абсолютно същото ни го казват и организатори на фестивали, които сме водили да го видят.
Спомняте ли си първите групи, които ви отвяха на живо? Тези, които са ви запалили по сцената?
Илиас: Beasts of Burbon, Iggy Pop, сам и със Stooges, Sonic Youth, Jon Spencer Blues Explosion, Radio Birdman, Flaming Stars, Godspeed You Black Emperor, Gallon Drunk, Portishead, Spiritualized, Dubrovniks и безбройно много други, но тези, като че ли са най-силно отпечатаните в съзнанието ми.
Нели: Аз пък не помня първата група, която съм гледала на живо. Но пък знам, че вече две десетилетия на първо място са Gallon Drunk в Ан Клуб, и една стара гръцка пънк група, Deus X Machina, много близки наши приятели, с които ходехме навсякъде, както и Коледния концерт на Ан Клуб с Nightstalker и Deus X Machina, който винаги свършваше към 5-6 сутринта.
С коя банда, изпълнител, музикант обичате да стартирате деня си?
Илиас: Няма нещо постоянно… може да е нещо ново, пристигнало в магазина, което трябва да преслушам, или просто да се събудя с желание да чуя нещо конкретно. Повечето дни, обаче от повече от 20 години, започват с Марк Ланеган.
Нели: аз обикновено започвам деня си с групите, изпратили ми мейл, така, че няма и при мен нещо постоянно. Марк Ланеган, обаче, заедно със Social Distortion са винаги първото нещо, което ще изберем и двамата.
Обикаляли сте доста фестивали и концерти през годините. Кое място ви е взривило съзнанието най-много?
Илиас: Няма да е лъжа, ако кажа, че след всички места и фестивали, които съм обиколил, Ан Клуб продължава да е любимото ми веню, защото там гледам концертите, както ми харесва, с много хора и с пот да тече и от таваните. Любимият ми фестивал е Lake On Fire в Австрия, който за съжаление не съществува вече. Там, години наред участвах с магазина, а Нели организираше работата по мърча на групите, много семеен проект, всички бяхме приятели там, уникално преживяване, невероятни групи, но и много труд и умора.
Нели: и аз, Lake On Fire, завинаги! Като място, мисля, че А38 в Будапеща, което е един кораб на Дунава. Бекстейджът е машинното на кораба!
Ако имахте възможност, къде бихте направили open air фестивал? Планина, изоставен завод, поле, море?
Илиас: Като човек, който обича морето и слънцето… със сигурност на плажа.
Нели: Аз пък в Борисовата градина, но и изоставен завод не бих отказала. Обмислям го от години, но Илиас все ме спира, кой знае, някой ден може да му се измъкна и да го направя.
Скоро започва новият музикален сезон. Какво да очакваме от вас? Готвите ли ни изненади с интересни гости?
Илиас: Втората половина на 2025 г. започва за нас с много концерти, което обикновено избягваме, но този път така се случиха нещата. Започваме на 02.10 с двойния концерт на The Page Of Cups/ Come. Този концерт е от поредицата непознати групи, в които виждаме потенциал, както беше концертът на Just Mustard, които, само няколко месеца след концерта в Микстейп Б, заминаха на световно турне с The Cure. Следват Motorpsycho на 09.10 – една от най-значителните групи в прог/псих звука. Активни от началото на 90-те, с множество албуми зад гърба си и хедлайнери на всички големи фестивали днес. Продължаваме с Esoteric, на 11/10 – една от най-култовите doom групи, също активни от началото на 90-те. На 16.10 отново ни посещават Naxatras, чийто концерт ще бъде открит от SpaceWeaver. Не ги пропускайте, защото идват с най-добрия си албум досега. Следват Tuber, с уникална съпорт група от Турция – Congulus на 30/10/2025, и Valley Of The Sun на 03/11/2025, които също ще са със съпорт-изненада. На 27.11 за първи път в България ще дойдат Sons, които са next big thing на гараж рок/ пост пънк сцената. Феновете на Fontaines D.C., Viagra Boys и Idles ще ги харесат (не случайно са подгрявали Джак Уайт). Ще приключим годината с Daily Noise Club, които ще подгряват New Model Army. Те пристигат на 30/11/2025 с нов невероятен албум. Няма нужда да казвам, че това е една от най-великите групи на всички времена, постоянно активна от 80-те години насам, и се надявам отново да изпеят „51st State„, която беше химн навсякъде през 90-те години. Няколко дни след тях, ще гледаме отново Godsleep, които след всеки концерт тук казват, кога пак?
Нели: За момента има окончателно потвърдени 3 групи за 2026 г., от различни музикални видове, от Shoegaze/ Post Metal до Hard Rock. В продължителни преговори сме с една известна експериментална група и една също доста известна стоунър група, силно се надяваме да успеем да ги навием да дойдат. Що се отнася до серията ни от новоизгряващи групи, имаме планирана една невероятна пост рок група от Полша и една френска сайк група.
