Автор: Цветана Георгиева
Съвременният танц вече не е нещо ново в България – и ако не сте се докосвали до него, време е да бъдете изненадани. Не е ново, най-малкото защото One Dance Festival навършва 18 години. Но е винаги горещо, защото фестивалът, който се провежда в Пловдив, всеки път ни среща с най-интересните и знакови имена на международната танцова сцена. С таланти, които преобръщат представи, канони на изкуството и физическите лимити на тялото.
Досега именно там видяхме магьосника Димитрис Папайоану два пъти, белгийските пионери на танцовия театър Peeping Tom, отново два пъти, френския титан Филип Сер, жената-танц на Бразилия Лиа Родригес и още много новатори на танцовото изкуство от цял свят. Пловдив прие имена като Марко да Силва Ферейра и Христос Пападопулос, години преди да спечелят престижните награди, сред които Rose International Prize 2025, описана от Guardian и други британски медии като танцов „Букър“. Сега отново е време за танц.
Между 22 май и 7 юни фестивалът ще превърне града под тепетата в място за съвременна международна култура – и ще ви даде още една причина да посетите цветния Пловдив. Своето „пълнолетие“ фестивалът ще отбележи с програма от пъстроцветни спектакли в Дом на културата „Борис Христов“. Селекцията преплита сюжети за революция и уязвимост, настояще и минало, древни ритуали и технологии от бъдещето. Ето и нашата класация на три от най-интересните заглавия.
22 май – „Focu Meu” на Бенджамин Кан
Откриването на фестивала е със световната премиера на “Focu Meu” на Бенджамин Кан, един от най-интересните хореографи от Белгия. Шестима танцьори изследват на сцената как тялото се превръща в музика, дъхът – в глас, общността – в сила. Вдъхновен от калабрийския израз за „вътрешен огън“, спектакълът е вик на живот, радост и съпротива, в който телата се пресичат, изтощават и подкрепят взаимно. Усещането, че нещо те е хванало за гърлото – тъга или щастие, печал или радост, поражение или успех, ще бъде пуснато на воля с движение и звук, шепот и вик, с тяло и енергия, в мрак и светлина.
Бенджамин Кан работи с фрагменти от поетични текстове и с танцьори с вокална подготовка, като черпи вдъхновение от различни жанрове – от класическа хармония и експресивно оперно пеене до индустриален рап и хеви метъл. Тишина и мелодия, шепот и вик се смесват на сцената. Авторът казва, че „викът във Focu Meu не е само болка: той е и вик на живот, удоволствие, радост и съпротива“. Чрез него творбата поставя въпроси за отношението ни към уязвимостта, силата и онова, което гори вътре в нас.
29 май – „Битката на лианите“ на Зора Снейк
Роден в Камерун и сътрудник на Националния театър на Белгия, хореографът Зора Снейк създава „Битката на лианите“ като визуално и ритуално пътешествие през джунглата на човешката памет. Тя изчезва, буквално, с изсичането на горите. Замлъкват песните, културите и полифонията на племената. Да подчиняваш или да почиташ, да рушиш или да опазваш е първопричината за екологичната криза не само в Камерун. Защото сечта на свещените гори е сеч на митове, култури, общности.
Спектакълът, който е копродукция на фестивала, е експлозия от образи, движения и музика на живо. В центъра на сцената се издига шаманска колиба, увенчана с внушителна корона от клони. Това е духът на Едженги, духът – пазител на гората, който служи като символ на съпротивата на коренните общности бака в Централна Африка срещу бруталното изсичане на горите. Природата и човешкото се сливат в един пулс, в един апел за опазване на природата, която е на всички.
5 юни – „Неустоима революция“ на Айелен Паролин
На 5 юни ще видим „Неустоима революция“ на Айелен Паролин – експлозия от енергия, която превръща протеста в творчески акт. Копродукция на One Dance Festival с 12 танцьори, творбата заразява Пловдив с карнавалния дух на Буенос Айрес. Паролин предлага експлозия от енергия и изследва границите между хаос и ред, между индивидуалната воля и колективната сила. На сцената се сливат рояк от тела, ярки светлини, нестандартни костюми, карнавална музика и чувствени нотки, а комбинацията въплъщава идеята за „активизма на удоволствието“.
Бонус предложение: „Това е краят на забавната фаза“ – Хара Коцали
На 6 юни се срещаме с гръцката хореографка Хара Коцали и нейния впечатляващ спектакъл „Това е краят на забавната фаза“. В него три жени преминават през своеобразен танцов маратон на границата между емоционалното и физическото изтощение, докато историята се разгръща като поредица от хаотични завои, кризи и революции. Спектакълът преплита движения, звук, поезия и исторически препратки – от ритуални танци и демонстрации до аеробика, паради и поп култура, включително Бионсе. Коцали изгражда сценичен свят, в който удоволствието, пропагандата и съпротивата съществуват едновременно, а историята не изглежда линейна, а фрагментирана и постоянно променяща се.
Билети и допълнителна информация за всички спектакли от програмата на международния фестивал за танц и пърформанс One Dance Festival 2026 ще намерите на www.onedance-festival.com.
One Dance Festival ще се проведе между 22 май и 7 юни в Пловдив. Фестивалът е част от програмата на Пловдив – Европейска столица на културата 2019 / Plovdiv 2019 ECOC и се реализира с подкрепата на Министерство на културата на Република България, Национален фонд „Култура“, Община Пловдив, Wallonie-Bruxelles International, Фондация Лъчезар Цоцорков, CataLANDance, Onassis Stegi, Teatroskop.
