Автор: Цветана Бонева
Има жени, които създават пространства. Пространства, в които хората се забавят. Дишат. Стават по-тихи. По-близки. Малко преди празника на Жената на гости ни е една вдъхновяваща дама – Цветелина Пренгова. Тя не говори за Вила Орех като за бизнес. Говори за нея като за живо същество – къща с характер, памет и достойнство. 250-годишен дом, който не просто гледа към планината, а ѝ принадлежи. Място, в което прозорците някога са били малки, но светът – винаги огромен. В което тишината не тежи, а лекува. Историята на Вила Орех не започва с инвестиционен план, а с един образ – стар бус, пълен с рапица, жълто срещу зелено, обещание за ново начало. От онзи момент започва любовна история – между човек и къща, между идея и място, между грижа и съзидание.
Днес вилата е място за семейства, приятели, дигитални номади и хора, които просто имат нужда да си поемат въздух. Но зад всичко това стои жена, която вярва, че домът може да променя хората – ако е създаден с внимание към детайла и със сърце.
Разговаряме с Цветелина за пътя, за тишината, за бавния ритъм и за онази свобода, която се случва, когато излезеш от шума и се върнеш към себе си.
Здравей, Цветелина, представи ни се така, както би се представила на едно дете. Коя си ти всъщност?
Здравей! Аз съм човек, който обича да създава среда, където хората се чувстват спокойни и на мястото си. Ако трябва да го обясня на дете – обичам да променям тъжни или самотни къщи и да ги правя щастливи. После в тях идват хора и стават и те малко по-щастливи заедно.
Ти си съдържателката на Вила Орех – място с характер и история. Но преди всичко си човек с път и мечти зад гърба си. Ако трябва да разкажеш историята на Вила Орех не като бизнес, а като любовна история, откъде започна тя?
Любовта към Вила Орех започна не с план, а с един образ.
Стар, изоставен бус до къщата, без прозорци, пълен с рапица. Жълтото стърчеше през прозорците навън, сякаш не можеше да се побере вътре. Наоколо – зелената планина и тишина.
Къщата беше стара, уморена, с много история в стените си. Не знаехме още каква ще бъде съдбата ѝ. Но знаехме, че това място има живот, който трябва да бъде споделен.
Онзи кадър – жълтото срещу зеленото – беше като обещание. За ново начало. За възраждане. За нещо, което тепърва ще се случи.
И може би точно тогава започна любовта.
Какво видя в онази стара 250-годишна къща, което другите може би не забелязваха?
Видях характер.
Къщата беше гледала тази панорама толкова дълго, че беше станала част от нея. Не стоеше в пейзажа, а му принадлежеше.
И прозорците. Те ме впечатлиха най-много. Толкова малки, а отваряха толкова голям свят. Не бяха направени да впечатляват. Бяха направени да гледат.
В тях имаше скромност и голямо достойнство. И това ми беше достатъчно. Точно това усещане носи и днес Вила Орех.
Домът носи влияния от различни краища на света. Колко от теб самата живее в интериора и атмосферата на вилата?
Много от мен остава във всяко кътче на интериора.
Всичко, до което съм се докоснала, дори готовите детайли, е променено по мой начин – леко преправено, преустроено, за да има характер. Всичко мина през ръцете на съпруга ми, който подкрепя моите идеи, за да се случи магията.
Най-любими са ми нещата, които сами направихме – малките нощни масички до леглата, закачалките. Те носят нашата енергия, нашия ритъм и внимание към малките детайли, които правят мястото още по-специално.
Как преминава един твой ден – от сутрин до вечер – когато имаш гости? А когато къщата е тиха?
В деня на пристигане на гостите обикновено съм във вилата. Подготвям малки комплименти за тях, оглеждам всичко отново – така, както бих искала да го видя, ако аз съм гост. Важно е къщата да изглежда добре не само по стандарт, а през моите очи. Да носи усещане за грижа още от първата крачка. Когато не съм там, правим видеоразходка през телефона на домакина.
Когато къщата е тиха, си позволявам да забавя ритъма. Наслаждавам се на спокойствието, снимам, събирам идеи за бъдещи подобрения. Зареждам се, за да мога после да предам това усещане – и на гостите, и в страницата ни.
Кои са хората, които най-често се връщат при теб? Какво търсят според теб – тишина, природа или нещо по-дълбоко?
Повече от половината ни гости се връщат отново.
Това са хора, които искат да си поемат въздух. Семейства, които искат децата им да тичат свободно.
Хора, които живеят в чужбина и избират да се съберат на специално място в България.
Те не търсят просто тишина. Търсят пространство – външно и вътрешно.
При теб се случват семейни събирания, приятелски срещи, празници. Какво се променя в хората, когато останат няколко дни заедно далеч от шума?
Темпото. И енергията. И при нас се случва същото, когато сме там.
Първия ден още се говори бързо. Разглежда се, опознава се къщата, проверяват се обхватът и интернетът.
На втория ден скоростта вече се забавя. Излиза се навън без план. Седи се повече. Наслаждават се на спокойствието, на сауната, на джакузито.
На третия ден вече обхватът няма голямо значение. Обикновено ми звънят да попитат дали могат да останат още една нощ или да запазят следваща дата. Тръгват си заредени с позитивна енергия, която ги държи дълго след това.
Организираш и тиймбилдинги, а вилата е подходяща и за дигитални номади. Какво е различното в работата, когато тя се случва сред планина и тишина?
Фокусът. И насладата.
В планината няма излишен шум. Мисълта става по-ясна. Затова вилата работи добре както за семейства и приятели, така и за тиймбилдинги и за дигитални номади.
А насладата е другата страна – тук храната ти се струва по-вкусна, почивката – по-пълноценна, играта – по-забавна, приключението – по-голямо. Затова и децата обожават да са тук.
Имаш ли любим сезон във Вила Орех? Кога мястото е най-близо до сърцето ти?
Всеки сезон ми е любим по различен начин.
През пролетта украсявам с цветя и сменям декорацията със свежа и цветна. Навън въздухът е лек.
Лятото е прохладно и наситено с плътен зелен цвят. Гледката към планината, особено в късните следобедни часове, се променя почти всеки час. В града това го няма.
Есента е златна и изключително красива.
Зимата носи сняг, пързалки и снежни забавления. Всичко изглежда чисто и тихо.
Кое е онова малко нещо, което гостите не очакват, но си тръгват с него?
Най-често чувам: „На снимки изглежда много красиво, но не може да се обясни това, което се вижда и усеща на място.“
Определено не очакват, че ще си тръгнат толкова трудно.
За какво мечтаеш днес – не само за вилата, а за себе си?
За себе си мечтая нещата да се случват с лекота и семейството ми да е здраво. Имам три деца и прекрасен съпруг, с когото да споделяме още много моменти и емоции.
А за вилата мечтая да привлича истински хора – такива, които ще видят и усетят това, което сме се стремили да създадем. Защото в крайна сметка това е Вила Орех – почивка за ума и свобода за душата.
