Съвременната майка е различна и иновативна, тя не подражава на старите традиции и не приема всичко за чиста монета. Тя се грижи за себе си, поддържа дома, готви и намира време между работата и всички тези задължения, за да се забавлява с детето си. За нея здравословния начин на живот е всичко и се старае детето и да го заобича. Този път решихме да направим различно интервю и да ви покажем как градската майка се справя с ежедневието, какво и е мнението за нещата, свързани с отглеждането и грижата за едно пеленаче. Защо едно дете променя живота и мирогледа на жената, и това прави ли я още по-силна. Какво е чувството да имаш най-големия дар от природата – да създадеш живот.
Здравей, Валентина. Разкажи ни за теб и живота ти преди да забременееш?
Животът ми преди да забременея беше авантюристичен, купонджийски и определено по-безгрижен. Бях нощна птица, затова баровете, заведенията и софийските паркове бяха любимите ми локации за развлечение. Две поредни години бях репортер в музикалната онлайн платмофра и покрай тази моя фрийлансърска професия успях да посетя много фестивали, концерти и партита в България. Писането на статии и отразяването на музикални събития, на които съм присъствала, стана мое ежедневие. Пътувах много, особено 2014 г., на стоп с приятели от всички краища на България, както и се престраших даже сама да потегля на път. Жаждата ми за нови приключения, нови запознанства, партита на плажа, палатки, уютни вечери в гората покрай огъня с усмихнати хора, определено ме направиха позитивен човек.
Как се промени живота ти след положителния тест?
Продължавам да повтарям на всички мои роднини и приятели, че животът ми се преобърна на 360 градуса, след като за първи път видях втората бледо розова черта на теста за бременност. Не можах да осъзная какво се случва, още същия ден казах на своя приятел, който не повярва на думите ми, докато не видя поредният тест, който си направих пред него. Чувството беше различно, фактът, че след 9 месеца щях да съм майка, искрено ме шокираше, но в същото време ме мотивираше да ставам всяка сутрин с усмивка. Всичко се промени, дните не бяха същите безкрайни купони и партита, попаднах в ръцете на реалния живот, който се оказа, че изисква много отговорности.
Какво правеше в свободното си време по време на бременноста?
Не бях типичната бременна жена, която си стои кротко вкъщи, хапва 23 ч. в денонощието и се оплаква колко я боли кръста. Всъщност извършвах доста различни дейности, които ме караха да се чувствам полезна и удовлетворена от себе си. Например преподавах в една занималня „Творческо писане“ за деца (нещо, което искам да развивам), разхождах се непрекъснато, когато времето беще хубаво. В 4-тия месец от бременноста пътувах сама до Варна, за да видя приятели, на споделено пътуване, бях доста критикувана за постъпката си, но това не ме спря. Веднъж се случи да въртя пойове (огнени топки) в една градинка, направих го, защото огънят ме зарежда много положително. В 5-тия месец се качих на Витоша с познати, за да карат сноуборд, между другото и аз се спуснах два пъти, защото можех да карам и бях сигурна, че всичко ще е наред. Така и беше. Някъде към 6-тия месец отидох на един фестивал, близо до София, спах в каравана, което беше ново невероятно изживяване за мен. Ходих от време на време на концерти, даже и в края на 9-тия месец. Участвах и в организацията на няколко свободни събития, проведени от „Свободен център за свободни хора“.
Имаше ли следродилна депресия? Ако да, как се справи с нея?
Нямаше депресия, по-скоро бих го нарекла стрес, свързан с хилядите въпроси, на които исках да си отговоря. В повечето случаи мои близки роднини ми даваха много адекватни съвети, за което искрено им благодаря. Бях объркана, не можех да повярвам как след престоя ми в „Майчин дом“ целият ми живот се преобърна, особено когато се прибрах у дома при моя приятел. Започнах да се чувствам по-сигурна едва към 3-тия месец, тогава вече знаех какво правя.
Как се справяш с отглеждането на детето?
Истината е, че непрекъснато се чудя дали съм добра майка и, когато не направя нещо правилно, се обвинявам. За мен най-важно е това бебчето ми да е здраво, усмихнато и нуждите му да са задоволени. След като всичко това е налице, мога да заключа, че се справям добре с отглеждането на моята дъщеря.
Кърмиш ли? И ако да, какво мислиш за кърменето на обществени места?
Кърмя да, благополучно 7 месеца и ще продължавам, докато мога. Смятам, че не е проблем да храниш детето си на обществени места, аз също го правих лятото по паркове и градинки. Стига майката да се е покрила с шал, така че случайните хора да не се смущават от гледката, всичко е наред.
Какво мислиш за веганството, което родителите предават на децата си?
Аз съм била веган година и половина, познавам родители вегани, чиито деца също са вегани. Крайно против съм да налагаме нашите разбирания за храненето, т.е. да ограничаваме децата си според нашите схващания по този проблем. Те сами трябва да избират, какво им харесва, дали ще ядат месо или не. В момента съм вегетарианка, не ям месо и риба, но в никакъв случай няма да карам детето ми да се лишава от тези храни. Би било егоистично от моя страна.
Когато говорим за правилно развитие на едно дете, какво мислиш за модерния метод-децата да се пускат на ясла от ранна бебешка възраст – 12м+ ?
Не представлява проблем, отделен е въпросът, че аз не бих го направила, защото поне до 2 годинки децата трябва да бъдат неотлъчно до родителите си. Разбирам, че има хора, които работят и са ангажирани, но в крайна сметка най-важното е да бъдем близо до малките, те имат нужда от нашата топлина и присъствие. Някои родители го правят, за да отбият номера, най-вероятно не им се занимава непрекъснато да търчат след техните деца и да ги възпитават.
Ваксинираш ли детото си и защо?
Да, ваксинирам го, но в началото, когато ме попитаха, имаше момент, в който не бях сигурна, дали трябва да се съгласявам.
Как се забавляваш?
Излизам, когато мога без моята бебка, оставям я или на майка ми или на баща й. Най-често ходя в един, два бара, където имам познати и ми е приятно. Последно ходих на Витоша, за да покарам малко сноуборд, определено планината ме зареди положително. От време на време се случва и на някой концерт да отида, все пак музиката е наслада за душата и тялото. Уикендите се разтоварвам в залата за танци. Понякога с приятеля ми ходим на гости на близки с малки бебета или деца, което не съм предполагала, че може да е толкова забавно.
Какво означава за теб „Здрав дух в здраво тяло“?
Бих казала, че едното е неразривно свързано с другото. Ако тялото ти се чувства добре, то значи и духът ще бъде наред, както и обратното. Емоционалните ни състояния влияят много на физическото тяло. Вярвам, че всяко отрицателно чувство или мисъл има негативен ефект върху някоя част от нашия организъм. Също така и, че всички болести идват от неблагоразположението на духа ни. Колкото по-положително мислим и правим добро на себе си и другите, толкова по-здрави ще бъдем и щастливи.
Какво е чувството да създаеш живот?
Не смятам, че някой е в състояние да измисли една дума, с която би могъл да опише подобно чувство. Аз ще го сравня с безкрайно удовлетворение от живота, дори когато си тъжен, винаги ще има едно мъничка ръка, която ще хванеш и усмивката отново ще изгрее на лицети ти.
Кое е най- забавното нещо, което ти се случвало с бебка?
Сещам се за една случка, която по-скоро беше комична, не знам колко е била забавна за мен. На слизане от един рейс, държах количката с бебка във въздуха, за да я сваля от рейса на спирката, и когато се опитах да я оставя на земята, видях, че нещо не е наред. Едното колело беше изпаднало, незнайно как, бях със слушалки в ушите. А те пък се бяха оплели някъде около количката, докато ожесточено се борих, наведена, да сложа колелото обратно. Сигурна съм, че през това време доста хора, чакащи на спирката на Стадиона, бяха вперили в поглед в мен, докато аз отчаяно се правих на монтьор. В крайна сметка един добър човечец ми помогна, явно ме е съжалил, като е видял как се мъча отстрани.
Мислила ли си какво ще правиш след като приключи майчинството?
Мислила съм – да, бих искала да акцентирам върху професията, която ще развивам в бъдеще. Сега също работя, преподавам английски език в една езикова школа на малчугани. Чувствам се изключително полезна и доволна от себе си, че намирам време и за това. Имам още няколко идеи за реализиране на този етап и се надявам да се получат нещата, както си ги представям.
Пожелай нещо на нас и всички майки.
Най-важното – да бъдем неотлъчно до децата си, да ги обрижваме със страшно много любов, да им покажем, че светът е едно прекрасно място, изпълнено с много приключения, добрина и красота!
Автор: Мариана Станчева
Снимки: Цветана Бонева
