Виктор Троянов – Вичо е фотограф, който определено знае що е то да уловиш перфектния кадър. Днес Вичо ни е на гости, за да си поговорим за любимата фотография, за неговия филм „Зима“, чиято премиера предстои този месец, както и за още неща, които събудиха любопитството ни. Вярваме силно, че хора като Вичо имат нужда от медийно присъствие, защото умеят да казват много, дори и без думи. „Зима“ има социална стойност, която превръща лентата в повече от филм, посветен на зимните спортове, но за това ще научиш още съвсем скоро…
Здравей, Вичо! Представи се на всеки, който чете това интервю…
Казвам се Виктор Троянов, приятелите ми ме наричат Вичо. Обичам да снимам, обичам да прекарвам време сред природата, да карам ски и да изпробвам всякакви други спортове и активности.
От колко години се занимаваш с фотография и как с фотографията се срещнахте?
Посветен съм на снимането, това е и професията ми от 10-на години. Първият ми съзнателен допир с фотографията е преди около 20 години, когато с една „сапунерка“ снимах Тевно езеро в Пирин, точно на 1 ноември, малко преди залеза. Повърхността на водата беше хванала тънка ледена кора, светлината беше уникална. Винаги съм имал афинитет към светлината в природата. Напоследък изпитвам истинска страст при снимането на видео, монтажа, постпродукцията. Това и ме провокира да захвана филма „Зима“.
Какво ти е на сърце да снимаш най-много?
Разделен съм на две – едната ми половина обича да снима екстремни моменти по труднодостъпни терени, другата – обича да изследва града и да снима репортажно. Обичам да улавям движението, независимо под каква форма.
Как минава един твой ден?
Когато денят ми е снимачен, започва още по тъмно със ставане и пътуване до съответната локация. Следват часове на интензивни снимки, често изминаване на големи разстояния съпроводени с тежки физически натоварвания. Всеки снимачен ден изисква постпродукция. Половината от времето си прекарвам пред компютъра, където селектирам и обработвам снимки, монтирам, водя кореспонденция, комуникирам с клиенти. Почивните дни прекарвам със семейството си сред природата, където често също снимам.
Разкажи ни малко повече за филма „Зима“…
Идеята за ски филм се зароди след успеха на късометражния филм „Призрачната планина“, който ми беше по-сериозен дебют. Исках да вдигна летвата, да направя фрийрайд ски-кадри на високо ниво и като снимане, и като каране. В последствие се запознах със Симеон Павлов, бих казал, един от най-добрите фрийрайд скиори в България, с когото предприехме няколко пробни фотосесии. Видяхме, че нещата се получават и решихме да заснемем филм. Първоначалната идея за късометражно видео с „яко каране и на фона на готина музика“ се усложни до средна по дължина концептуална продукция, с доста допълнителни нюанси, извън ските, в това число игрална част. Концепцията на филма е отражение на преживяванията ми в планината през годините, като цялото възприятието на планината и града, като „горен“ и „долен“ свят, както и на моите необикновени „зимни сънища“.
Кои са хората, замесени в осъществяването на проекта?
Главен герой и атлет е Симеон Павлов, но взимат участие и други скиори от фрийрайд общността – Ивайло Ерменков, Тони Черешаров, Вальо Пелтеков и др. В проекта, в отделните етапи доста хора удариха рамо и се включиха да помагат – Ивайло Марков, Александър Кристанов, Никола Багаров, Николай Найденов, Бернард Сиди, Иван Троянов, Марк Меламед, Борис Тивчев, Данаил Лазаров и др.
Какво е посланието, което искаш да предадеш на зрителите?
Бъдете по-близо до природата, наслаждавайте се на това уникално равновесие и хармония, съзерцавайте и дишайте дълбоко. Това крехко равновесие един ден може да бъде разрушено.
Кога и къде е премиерата на лентата?
Премиерата ще се състои в два последователни дни – 10 и 11 ноември в Cinеma City Paradise от 19.30 часа.
Кои са българските творци, от които искрено се възхищаваш?
Много са, в много сфери са. Ето няколко – Георги Кожухаров, Андрей Паунов, Христо Явашев. В музикално отношение, можете да чуете доста български изпълнители във филма, на които истински се възхищавам. Но нека това бъде изненада.
Кой е саундтракът на деня ти?
Албумът America Head на The Flaming Lips. Също така и детските песнички, които постоянно пускамe на сина ми, който е на две. Постоянно слушам и подкасти.
Какво четеш?
Напоследък нямам никакво време за четене, което много ме дразни и бих искал да променя. Последния роман, който изчетох на един дъх, е „Пътят“ от Кормак Маккарти.
И не на последно място – какво си пожелаваш за предстоящия зимен сезон?
Здрава, снежна и безаварийна зима.
