Днес те срещаме с Вики – тя е от хората, на които нещата им се получават с лекота. Пример и вдъхновение за това, че ако силно вярваш в мечтите си, то те се сбъдват и можеш да достигнеш необятния Космос или тайнствената Антарктида!
Здравей, Вики! Неудобно ми е да кажа от колко години се познаваме, но да кажем, че е от времето на малките телефони с мини антена и копчета. Разкажи ни малко повече за себе си. Коя е Виктория извън света на Българознайко и Poetry concept?
Същият човек, но с много нюанси – майка, артист, творец, приятел, родолюбец, вече и полярен изследовател (член на АПЕКС). Стъпила съм на пътя си и не повтарям чужди модели. Градя всичко автентично и може би това е част от рецептата за щастие.
Истината е, че във всяка една сфера на живота си, по един или друг начин проявявам всичките си интереси. Винаги се захващам с неща, от които черпя вдъхновение. Така е с темите в книгите, също и с арт проектите в Poetry. Хората винаги долавят любовта, която влагам в работата си. Децата са още по-добър детектор на искреност. Затова и толкова добре се разбирам с тях. Търся радост в процеса на създаване на всичко, с което се захвана , и знам, че това се цени.
Как минава един твой ден?
Няма ден, който да прилича на другия. Голяма част от времето ми е посветено на семейството и дома, но отвъд това ме чакат и срещите с читатели, и приятелството ми с хора на изкуството и науката – това прави дните ми различни и ме кара да се събуждам с желание за живот и нови идеи всяка сутрин! Близките ми знаят, че от мен могат да очакват всичко. Обичам да изненадвам и себе си, и тях.
На какво се усмихна днес?
На твоите въпроси. На децата. На цветето, което ми подариха в училището, в което гостувах. Усмихнах се на една идея, която се надявам скоро да осъществя… Всъщност, усмихвам се непрекъснато. Вярвам, че всеки иска да вижда усмихнати хора, които греят насреща. С усмивка смекчаваш всяка тежка ситуация. Все се надявам, че подобното привлича подобно, затова не пестя усмивки.
Какво те вдъхновява?
Вдъхновяват ме хората, които имат дълбочина, и добрите идеи с потенциал. Срещите с деца и местата, съхранили историята. Мистиката около българските земи. Произведения на изкуството. Музиката. Безкористните прояви (имам изключителен детектор за фалша). Добрата литература. Животът и неговото чувство за хумор. Пътуванията, с духовен и приключенски характер. Изобщо всичко, което е отвъд видимото и може да ме докосне и провокира в мен чувства.
Коя е последната книга, която прочете?
Биографията на Алеко Константинов от Иво Милев, в момента чета „Ататюрк – история на идеи“ от М.Шюкрю Ханиоглу.
Как успяваш да намериш баланса в това да си успешна жена със собствен бизнес и майка на тийнейджър и първокласничка?
Зависи в кой ден ми задаваш този въпрос. Има дни, в които съм пример за баланс, но има и такива, в които една от ролите изцяло доминира над другата и ми се иска да владея по-добре времепространството. Иска ми се да мога да отговоря на всяка покана, която получавам, и да посетя всяко едно българско училище, но това е много трудно, докато все още съм необходима на децата си.
Какво би казала на 15-годишната Виктория , ако имаше възможността да си лице в лице с нея?
Бих я успокоила, че ще намери начин да развие талантите си. На 15 години не си даваме сметка, че най-добрите условия за израстване, всъщност са малко по-суровите. Те формират личността, шлифоват я и дават възможност да заблести по един нестандартен начин. И в този нестандартен блясък се крие разковничето. Ще ѝ кажа, че в крайна сметка търпението се възнаграждава и доброто винаги побеждава.
Ако имаше машина на времето, какво би променила по пътя си досега?
Не бих изтрила епизод от живота си, но вярвам ,че всеки от нас би могъл да бъде по-добър човек, ако има втори шанс в дадена ситуация. Съжалявам само за загубите на близки хора (като че ли с тях времето никога не ни е достатъчно).
Mашината бих използвала за друго – да се озова в ключови исторически епохи, опознавайки великите личности, за които четем днес, и задавайки им конкретни въпроси. Познанието е нещо, към което винаги ще се стремим. То ме изкушава най- силно!
Кое е най-забавното нещо, което ти се случи през последните години?
Когато книгите ми се озоваха на Антарктика, близките ми попитаха:„Какво следва?“. Отговорът беше, че изпратих „Българознайко“ в Космоса, при това с ракетата Фалкон 9 на Илън Мъск. Направих един смешен колаж на Българознайко и Мъск. Това беше абсолютна шега, но показаха снимката в новините, сутрешните блокове и дори в метрото. Заедно с книгите изпратих и една своя песен и всеки, който ме е чувал да пея, знае, че това е много забавно. Досега не съм споделяла тази част от историята. Обикновено наблягам на по-сериозната страна. Истината е, че чувството за хумор ни спасява в този живот, особено когато е насочено към нас самите. Целенасочено работя върху автоиронията си. Това ме държи здраво стъпила на земята и е доста здравословно в дългосрочен план.
И за финал, за какво мечтаеш?
Мечтая за толкова невероятни неща, че не ми остава нищо друго, освен да ги осъществя, за да докажа, че са възможни! Не гледам на мечтите като на нещо далечно и недостижимо. Озовавала съм се в трезор на тракийско съкровище. Участвала съм в археологически разкопки. Срещала съм се с потомка на Левски. Участвам във фестивали на науката, редом с български учени, с невероятни постижения! Работя с най-добрите музеи в България и имам достъп до артефакти и документи, когато правя проучванията си. Делила съм една сцена с невероятния Джон Хау, който работи върху концепциите на „Властелинът на пръстените“, „Нарния“, „Батман“. Преди време прочетох за едно необикновено селище в Алпите и исках да науча нещо повече за създаването и философията му. Малко след това един от основателите му се озова в дома ми. Това е само една част от удивителните неща, които съм преживяла. Правя щастливо „детето в мен“, ако трябва да погледнем по-философски.
Автор: Радослава Петрова
Фотограф: Кайя Христова
