Той представя себе си като един щастлив човек, който прави това, което иска, а именно – танц! Артист и продуцент, работещ в полето на съвремения танц и пърформанс. Той е съосновател на фондация „Брейн Стор Проджект“ , Международния фестивал за съвременен танц и пърформанс “Антистатик” и Номадска танцова академия. Днес Вили Прагер ни е на гости, за да ни разкаже повече за предстоящото издание на „Антистатик“, на което за поредна година ние от „Лицата на града“ сме горди медийни партньори…
Здравей, Вили! Представи ни се така, както би се представил на едно дете…
Здрасти, аз съм Вили и много обичам палачинкова торта. Обичам да скачам от високо в морето. Хайде да играем на една игра.
Кой си ти?
Един щастлив човек, който прави това, което наистина иска. От 30 години уча и работя в полето на експерименталните сценични изкуства. Завърших експерименталните театрални класове „4хС“, „Синтетично сценично изкуство“ в Пловдивския университет и магистърската програма „Соло/Танц/Авторство“ в Университета за изкуства в Берлин. Днес мога да кажа, че съврменният танц е моята политическа партия.
Кога разбра, че танцът е „твоето нещо“?
Доста късно. В началото на моето образование по изкуството танцът изобщо не беше основното нещо, което ме интересуваше. Но през 2001 г. станах стипендиант на danceWEB във Виена и между многото работни ателиета се срещах с артистите Катрин Дойферт и Томас Плишке. Те промениха моето разбиране за сценични изкуства. Разбрах, че танцът не е просто движение в пространството, а основно средство за проблематизиране на избрана тема.
Разкажи ни повече за новото издание на Международния фестивал за съвременен танц и пърформанс „Антистатик“?
Краткият ми отговор е: #7представления, #1премиера, #3уъркшопа, #5разговора, #6държави.
Отвъд това обаче 14-ото издание на фестивала е нашата покана за сближаване след една толкова сложна година. В рамките на 10 дни в София пристигат хореографи от 6 държави, с които сме подготвили освен представления, така и разговори с артистите и уъркшопи. Общо 15 събития за изкушената от танца публика. Но най-важното е, че фестивалът ще се случи на живо, повече от година след като една враждебна частица ни отдалечи драстично един от друг.
Какво сте ни подготвили?
Едно от най-вълнуващите събития в програмата е „В почит към Мърс Кънингам“ – представление на хореографката Паула Розолен. Това всъщност е неин проект, стартирал през 2019 г. по повод на 100-годишнината от рождението на легендарния артист. Розолен избира да работи със 100 изпълнителя с различен професионален опит и възраст, пресъздавайки техниката на Кънингам в голямо танцово събитие. Специално за фестивала хореографката избра 20 български артисти, за да направи българска версия на представлението, за която пък фестивалът „Антистатик“ за първи път влиза в ролята на продуцент. Представлението е и откриващо събитие на фестивала и ще може да бъде видяно само веднъж – на 28 май от 19.00 ч. пред Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство (САМСИ), с вход свободен. Така че: Елате да открием заедно „Антистатик“!
Можеш ли да посочиш някои от интересните имена, които ще бъдат част от събитието?
Едно от имената, които не трябва да пропускате от програмата, е това на Кевин Джийн – френски хореограф, който пристига за втори път у нас, по покана на „Антистатик“. С представлението си „По същество“ той отново доказва, че има смелостта да се захване с една от най-пиперливите теми на западните общества, а именно – мъжествеността, и да направи от нея спектакъл.
От сцената пък американската хореографка Меган Бридж много ясно ще покаже същността на американския тип съвременен танц – а именно много по-движенчески, импровизационен и физически, с по-малко зрелищност, драматургия и театралност спрямо този на континента. Двата типа определено се различават и си мисля, че това ще е любопитно за българските зрители.
За по-изкушените зрители пък сме предвидили три работни ателиета с артисти от Германия, Сърбия, Словения и САЩ.
Ти си хореограф на едно от представленията в програмата. Разкажи ни повече за него?
„По-малкото може да е повече, но понякога си е просто нищо“ e представление , което създадох миналото лято с пет млади изпълнители от Националния център за танц, Букурещ, който съществува вече 20 годин. (В скоби ще кажа, че не само Западна Европа е много по-напред в подкрепата и развитието на изпълнителските изкуства, бидейки по-богата, а има примери за това и в нашата част от континента). В артистичната си работа се вълнувам от процесите на промяна, които се задействат в контекста на различни социални, политически, икономически и културни преобразувания. В това представление започнах с испанския диско балет ZOOM (1973), което заедно с танцьорите и композитора Емилян Гацов – Елби, реформулирахме в „забавно- политически“ пърформанс.
Кога ще се състои „Антистатик“ и къде?
Започваме на 28 май и закриваме на 6 юни с представлението „Танцови маниаци“ на румънската хореографка Симона Дяконеску. Домакини на различните събития са ДНК-пространство за съвременен танц и пърформанс, Сцена „Дерида“, САМСИ, Гьоте институт, Стрийм Денс Център и бар „Шрьодингер“.
Как преминава един твой ден?
Трудно ставане, кафе и цигари, душ, работа (в репетиционната или в офиса) и трудно лягане.
За теб „Танцът“ е…?
Позволявам си да се повторя като в предизборна обстановка: Танцът е моята политическа партия.
Снимки: Личен архив
