Срещата ни днес е с един артист, който изучава и превръща материята и физическите предмети в изкуство. В Художествената академия учи монументална живопис, но след две години там разбира, че живописта не е точно неговото изразно средство. Една изложба на британския скулптор Тони Краг в Галерията за чуждестранно изкуство през 1997 година предопределя посоката му – тогава осъзнава, че иска да работи в реалното пространство и с реални обекти, и започва да експериментира в областта на инсталацията. Истинското му формиране като творец обаче се случва в академия AKI Academy of Art & Design в Нидерландия. Той е Вито Валентинов и какво е за него изкуството, ще прочетеш тук.
Здравей, Вито! Започвам с любим и задължителен въпрос: Как би се представил, ако трябва да направиш това пред едно дете например?
Казвам им, че съм художник. Децата обичат художниците.
Откога се занимаваш с изкуство?
Като дете рисувах непрекъснато и постоянно строях разни конструкции с Lego. Обичах да правя неща с ръцете си и да се потапям в други реалности. Да работя с въображението ми носеше най-голямо удовлетворение. Общо взето, в това отношение не съм се променил много. Когато бях на 12, започнах да ходя на уроци по рисуване, но не си мечтаех да ставам художник. Родителите ми ме гласяха да ставам бижутер, защото бях много сръчен и с отношение към детайла. В крайна сметка моят учител по рисуване ги разубеди и кандидатствах в художествената гимназия.
Кога за пръв път усети, че изкуството е пътят, по който искаш да поемеш?
Едва когато станах на 16 години, взех решение, че искам да бъда художник – преди това просто много обичах да рисувам. И ако искам да бъда художник, то трябва да постигна максимума на възможностите си. Взех нещата доста сериозно – много рисуване, много гледане на изкуство и много четене на книги. Няма нищо по-ужасно от посредствен художник. Баща ми беше колекционер и търговец на произведения на изкуството, израснал съм сред най-доброто от българското изкуство, и това ме възпита да гледам на тази професия много уважително и отговорно. В художествената гимназия се бях отдал на графиката, тогава не усещах цветовете. Много обичах живописта, но не постигах добри резултати. Едва на 18-годишна възраст живописното ми чувство се отключи и нещата започнаха да се получават. В Художествената академия учих монументална живопис, но след две години там разбрах, че в тази област не мога да кажа нищо оригинално и не е точно моето изразно средство. Една изложба на британския скулптор Тони Краг в Галерията за чуждестранно изкуство през 1997 година предопредели посоката ми – осъзнах, че искам да работя в реалното пространство с реални обекти. Тогава започнах да експериментирам в областта на инсталацията. През 1999 г. напуснах академията, разочарован от липсата на всякаква адекватност със съвремието, и заминах за Кралство Нидерландия, където започнах да следвам в много интересна академия – AKI Academy of Art & Design. Мога да кажа, че там се формирах като артист, преди това бях само един рисувач.
Скоро премина и откриването на новата ти изложба – „Поведението на материята“, разкажи ни малко повече за нея и какво можем да видим там?
Тази изложба идва като резултат от потребност за по-силна връзка с физическото. В продължение на месеци внимателно събирах малки предмети от улиците, по които вървях, от кухнята ми, сред играчките на сина ми, от битпазари и железарии – обекти, които ме привличат със своето физическо присъствие. Има едно приятно усещане за допир, когато ги държа в ръцете си, и съм в контакт с тяхната тежест или лекота, тяхната грапава или гладка повърхност, температура, плътност или прозрачност. Преживяването на реалното, тук и сега, като противопоставяне на виртуалното, дигиталното, симулираното. Преди две години, в първите седмици на пандемията, не смеех да докосна нищо, миех ръце след всеки допир с външния свят, и затова сега този контакт с физическото ми е толкова необходим.
Работя с намерени предмети, които се превръщат в елементи от системи. Разглеждам системите като ситуации. Елементите никога не са автономни единици, те винаги са във взаимоотношения, в състояния на диалог, конфликт, противопоставяне, отблъскване или привличане. Целта ми беше да създам необичайни отношения между тези намерени парчета материя. Тези връзки между тях са самите произведения.
Докато събирах частите за новите ми скулптури, четях книги за градивните елементи на материята, за силите и законите, които ги управляват – книги за елементарните частици, астрофизика и механика. Тази информация ме вдъхновяваше и обогатяваше въображението ми, караше ме да съм по-любопитен и наблюдателен.
В изложбата могат да се видят резултатите от месеци на търсене и експериментиране, а резултатите са 20 малки скулптурни групи и серия от 6 рисунки.
Какво е поведението на материята всъщност за теб?
Взех името от книга за астрофизика. Под „поведение“ се имаше предвид природата на материята – свойства, взаимодействия, процеси и закономерности. На мен ми хареса думата „поведение“, защото даваше и по-поетичен и одушевен нюанс в заглавието. Но аз се интересувам от материята през окото и ръката на скулптора, а не през погледа на науката. Вълнува ме връзката между материя и енергия. От най-известната формула на Айнщайн знаем, че веществото и енергията за взаимнозаменяеми. Тоест, че веществото е нещо като замразена енергия и че двете могат да бъдат трансформирани едно в друго. Това е интересно да бъде разгледано и през скулптурата – област, която също работи с изследване на материята, но с други цели и намерения. Аз не мога да превърна материята в енергия, но мога да дам от своята. Разглеждам енергията като действие и търся връзка между действие и субстанция. Ползвам намерени обекти, тоест вече съществуващи, но влагам енергия, за да създам произведенията си с тях чрез прости жестове, като ги: събирам, групирам, комбинирам, разделям, закрепям, и много рядко, като ги огъвам или режа. Моята физическа и мисловна енергия, приложена към намерените парчета материал – това е комбинацията, която създава творбата. Едно от правилата, които си наложих за тази изложба, е да запазя максимално оригиналния облик на намерените парчета материал, но така да ги съпоставя едно с друго, че да създам нов тип микрореалности с тях.
Кои са творците, които те вдъхновяват?
Гледам много изкуство. Една от причините е самата потребност и удоволствие от гледането и преживяването; другата е, че не искам да преповтарям неща, които са правени. Най-важното за един творец е да говори със собствения си глас. В този ред на мисли, харесвам артисти, които са максимално автентични. Разбира се, трябва и да ми допадат, и да ми говорят по някакъв начин. Вкусът ми се променя и затова нямам постоянни любимци. Гледам най-вече артисти, които работят в областта на скулптурата, инсталацията и рисунката.
Какъв си в обикновения делник?
Разсеян.
Кой е саундтракът на деня ти?
Градският шум.
Изкуството е…?
Свобода.
А любовта е…?
Вдъхновение.
*Изложбата можете да посетите до 6 юни в КО-ОП
Фотограф: Наталия Баръмска
