Тя е уверена и вдъхновена личност, млада е, но вече оставя силен отпечатък на българската музикална сцена. Страстта ѝ към музиката започва още в детската градина и постепенно се развива, вдъхновена от групата One Direction и любовта към разнообразието в музикалните стилове – от класическа музика, до ретро чалга. Днес тя не само преследва мечтите си, но и споделя своето творчество с послания за силата и издръжливостта на човешкия дух. Тя е Волена Апостолова и днес разговаряме с нея за смисъла на вътрешната мотивация, за уроците, които е получила от участията си в различни музикални формати, за емоциите, вдъхновили създаването на песента „Мантра“, и как за нея музиката не е само изразно средство, а начин да достигне и докосне слушателите така, че да им напомни, че надеждата и светлината са винаги възможни.
Здравей! Къде те намираме в момента?
Днес е събота, не съм на работа, лежа на дивана, а котето е върху мен и мога да стоя така завинаги!
Кога започна твоята страст към музиката?
Имам една приятелка, с която бяхме заедно в детската градина и до ден днешен ѝ натяквам как на едно тържество в градината (мисля, че бяхме на 5) избраха нея, а не мен за солистка на песничката „Има всичко в интернет“. Още не мога да го преживея… Мисля, че това значи, че от детската градина имам подобни амбиции.
Кои артисти те вдъхновяват и какво обичаш да слушаш в ежедневието си?
Едно от най-изумителните качества на музиката е, че може да те пренесе в различни измерения и пространства, да те накара да се чувстваш все едно светът е в краката ти, или да те разреве за секунди. Музиката ми влияе изключително и я използвам като начин да регулирам емоциите си – понякога слушам класическа музика, понякога рок, понякога даже имам да измия пълна мивка с чинии и да почистя цялата къща, и на помощ ми идва едно ретро чалга миксче… Най-често обаче, може би, си пускам цели мюзикъли или някой джаз сет, разбира се, да не забравяме и поп музиката! Вдъхновяват ме страшно много изпълнители, последното разтърсващо вдъхновение преживях, когато се запознах с творчеството на младата певица Raye – изключителна жена! Днес обаче избирам да поговоря за One Direction. Наскоро целият свят преживя загубата на един от членовете на бандата – Лиъм Пейн, и ще призная, това разби сърцето ми. В едни от най-определящите ми години – годините, преди да кандидатствам в гимназия, и първата ми година в новото училище, аз и приятелките ми бяхме големи фенове на тези момчета, живеехме за тях. Тогава, вдъхновени от тях, създадохме собствена група, с която съм ходила на първите си участия и за първи път съм влизала в звукозаписни студиа, и когато групата се раздели, отново повлияна от пътя на групата, която толкова обичах – One Direction, аз се записах да участвам в предаването „X Factor“ като солов изпълнител и оттам насетне нещата бяха ясни за мен. Вярвам, че любовта ми към тези изпълнители е предопределила пътя ми на артист.
Нека те върнем към участието ти в „Гласът на България“, как промени това живота ти и как това повлия на музикалната ти кариера?
Участието ми в „Гласът на България“ не беше първото ми участие в музикален формат и може би бях по-подготвена какво ме очаква. Форматите са страхотен начин да се заявиш като артист и съветвам всеки да се осмели да опита. Тук обаче искам да отворя една скоба и да отбележа, че телевизионните формати и изобщо всичко, което е външно от нас самите, не бива, повтарям, не бива да бъде възприемано като „животопроменящо“. Подобни схващания и убеждения са много опасни и винаги трябва да помним, че промяната идва отвътре, от нас самите, че истината и смисълът са вътре в нас и никаква външна валидация не може да промени това.
Как конкурсът New University Talent на Нов Български университет те доведе до създаването на „Мантра“? Какво представлява този конкурс и какво ти даде?
„Мантра“ всъщност беше създадена много преди обявяването на конкурса. Изключително съм благодарна на организаторите на „New University Talent“ за възможността да представя творчеството си и най-вече на музикалния лейбъл „East Art“, че избраха да наградят моята песен. Наградата беше професионален микрофон, който не успявах да си позволя финансово и когато ми го подариха, споделих колко съм благодарна, защото се е случвало през годините да ми отказват участия, защото нямам личен микрофон.
„Мантра“ е описана като алтернативна R&B песен с племенни елементи. Какво те вдъхнови да вземеш такова решение?
За създаването на „Мантра“, ето като говорим за вдъхновение от творци гиганти, бях силно вдъхновена от американска алтернативна изпълнителка, която се наложи с песни в такъв жанр и тогава си казах: „Леле, това нещо страшно резонира с мен, винаги съм искала да създам нещо подобно, сега е моментът!“ С Добри (автора на аранжимента) търсехме духовно, но същевременно и съвременно, повдигащо звучене. Песента има епичен заряд, странна е и това много ми харесва.
В песента „Мантра“ основното послание е за непобедимия дух на човека. Какво е личното значение за теб и какво послание искаш да отправиш?
Мили хора, вече повдигнахме и тази тема, затова ще я задълбоча. Напоследък станахме свидетели на ужасяващи събития, на трагедии, простихме се с хора, от които сме се вдъхновявали, страдахме заедно с опечалените близки на едни крехки души, които сами отнеха животите си или бяха изкупителни жертви на нашето човечество. Каквото и да си кажем, животът, колкото и прекрасен и цветен да е сам по себе си, ни предлага и нещо ужасно, зловещо и страшно. Често сме сами, често сме загубени и не виждаме светлината, често сме свидетели на жестокост и това… боли. Аз самата страдам от повишено чувство на тревожност и знам колко трудно може да е понякога. Тази песен е едно напомняне да не спираме. Напомняне, че утре е нов ден, че след месец, година или десет нещата ще бъдат различни. Споменах ви, че ползвам музиката като способ да регулирам емоциите си. Истински съм щастлива, защото знам, че тази песен помага на десетки хора да регулират своите емоции, така, както и аз самата го правя.
Как премина процесът по създаването на песента и работата с Добромир Кисьов ? А идеята за клипа, къде е сниман? Наистина е докосващ!
Интересен факт е, че когато с Добри започнахме да работим по албума, аз бях готова да се откажа от „Мантра“. Някак ми се цепеше от останалите песни, тя е труден проект, не успявах да го насоча какъв аранжимент си представям и се бях паникьосала. Добри обаче страшно вярваше в песента, беше супер спокоен и убеден, че това е парче, което трябва да реализираме. Благодарна съм му, че не се отказа и ме заземи, защото, вярвам, че с „Мантра“ успяхме да постигнем нещо позитивно. Идеята за клипа е моя. Още когато „раждах“ песента, тя ми се появяваше с визията за това какво точно преживява героинята. Така че, всичко си беше дошло още заедно с кантото на песента. Спомням си, когато разказах за първи път концепцията си на най-добрата ми приятелка: „И е, тука… тя е под вода и е паникьосана…“, и тя умря от смях, казвайки, че това е твърде амбициозна идея за първи клип… Е, на терена, когато снимахме, аз се посмях, защото тя беше човекът, който ме загърна с кърпа, след като излязох вир вода от реката, в която снимахме подводните снимки. Клипът е сниман около град Кюстендил, въпросната приятелка е от там, и ѝ бях отишла на гости. Спомням си как се разхождахме в тази толкова магична гора и аз казвам: „Ето тук ще снимаме „Мантра“… Та така и, слава Богу, стана!
За какво мечтаеш в професионален план и какво да очакваме от теб в бъдеще?
Мечтая на първо време да намеря финансиране за албума си, за да мога да ви покажа какви други клипове и песни са се родили в мен през изминалите години. Това е проект, който готвя от вече две години и страшно мечтая да успея да го реализирам! Очаквайте от мен авторски проекти, музика, театър и, разбира се, музикален театър!
