Слабостите и демоните на блус звездата се превърнаха в брилянтни парчетa
Знам само едно. Преди година, часове след като я слушах за пръв път на живо, написах: „Тайно си мислих, че като отида на концерта на Бет Харт, след толкова месеци четене на безкрайни суперлативи по неин адрес, тя ще се окаже надценено чудо, продукт на американския шоубизнес. Това щеше да е идеално оправдание за невежеството на българина по неин адрес. Но не, тя не е продукт. Напротив, като че ли съществува въпреки машината на шоубизнеса зад Океана“. Днес, няколко месеца преди да я слушам отново на живо на 10 декември в зала „Арена Армеец“, и само дни след като излезе новия й албум War In My Mind, искам да кажа, да си пожелая, ако мога да заповядам: „Бет, изпей целия нов албум на концерта!“
Деветата й солова тава (има още три съвместни с легендарния китарист Джо Бонамаса) не е просто 12 гениални парчета събрани в един диск. Тя е изповед и молитва, в която Бет се разсъблича до голо, до кокал изкарва демоните и тъмните страни на нелекия си живот, преминал през наркотици, загуби, тормоз, биполярно разстройство. За всичко това тя пее в парчетата си откровено и директно, така че да усетиш физическа болка и ти! А критиката в Америка буквално полудя по него, въпреки че не може да бъде вкаран в никакви рамки, направен без да се съобразява с каквито и да било закони на днешния шоубизнес. „War In My Mind е триумф. Най-добрият солов албум на Бет Харт до момента. Перфектна комбинация от отличен автор и мелодии, които прескачат през рокендрол и R&B, до блус и джаз, изпети от един от най-добрите вокалисти на нашето време“, написа Rock and Blues Muse. „Един от най-добрите албуми, излязли тази година“, отчита списание Rocknload.
Не крия, че отварящата песен – Bad Woman Blues ми стана любима още от първо четене. Тя е и малко подвеждаща за цялото съдържание на War in My Mind. Бърза, разтърсваща, гневна и сладострастна, в нея Бет се заявява като „кралица на болката“ („I’m the queen of pain“). Направо ти настръхват космите по гърба в тези 3 минути и 36 секунди, а краката ти започват неконтролируемо да се клатят в блус ритъм. Темпото обаче бързо се успокоява с баладата дала име на албума, която започва да сваля една по една дрехите на Харт, за да остане болезненото откровение „There’s war in my mind/ It’s all black in my soul“. И тук пианото на на Бет заема главната роля в албума, като не я оставя и за миг до последната песен. Свикнали сме да слушаме необуздания й и неподражаем глас до най-големите живи китарист- Джо Бонамаса, Слаш, Джеф Бек, Бъди Гай. Добре познаваме потенциала на вокалното торнадо, което сама завихря и застава в окото му без да помръдне. В този албум обаче Бет е насаме със своето пиано, без да й пука дали това ще продаде тавата й. Тя иска да излее всичко от себе си сама – с това което може да изсвири, напише и изпее. А тя може много, повярвайте!
Може би най-болезнено бръкна в съзнанието ми баладата Sister Dear, въпреки че критиката зад Океана отчита друга песен като най-драматична – Woman Down. Да, Харт успява да натисне всеки бутон от скалата на драматизмa дори на моменти мелодрамата. Но парчето посветено на сестрата, която губи, когато е едва 20-годишна, е убийствено в блусарската си тъга. В молбата за прошка, в желанието да върне времето назад. „От толкова отдавна греша/ ще можеш ли някога да ми простиш“ („I was wrong for so long/ Could you ever forgive me?“), са само част от редовете, които Бет пише. На моменти дори звучат като собствената й терапия за лечение. Като финал на тази терапия пък идват две други парчета, измислени като че от „излекуваната“ Харт – Let It Grow и Thankful.
Доминиран от баладите, с много блус и джаз във вените си, War In My Mind има и няколко брилянтни ритмични проблясъка. Като Sugar Shack с аромат на 80-тарско диско и Try a Little Harder. А Rub Me For Luck може да се опише като най-добрата тема, която следващият филм за Джеймс Бонд може да си избере.
Ако само четете, а не изслушате целия албум на един дъх (А то друг начин няма, гарантирам!), ще си помислите, че е шарена смесица от емоциите на един голям артист, които постоянно подскачат в крайностите на сърдечната крива. Всъщност всичко е перфектно балансирано и песните преливат една в друга, за да разкажат обща история. Пръст в това има трикратният носител на „Грами“ – продуцентът Роб Кавало, който е работил с кой ли не – от Green Day до Goo Goo Dolls.
Пускайте албума (ТУК) – има го целия в YouTube, сложете си обувките за танци, вземете наблизо салфетките и се гответе за това, което Бет ще ни донесе на 10 декември в „Арена Армеец“. Още се намират блиети!
Автор: Иваничка Кючукова
Снимки: Личен архив
