Въпреки че вече това не е само малък проект, а голяма общност, при нея всичко, свързано с йога, става постепенно и никога не е било решение, че това е призванието ѝ. Тя просто го прави. Истинската ѝ среща с йога всъщност е през 2006 година, когато тя веднага усеща, че това е нещото, което тя търси и което съчетава много неща в себе си. Обича големи празни стаи, в които да нарежда сама любими предмети, и след това да ги изпълва с игра, с танци, с музика, но и с тишина, защото те ѝ помагат да създава… Но за всичко, на което учи и което носи йога като практика – как ни възпитава, променя и преражда, ще разберете от разговора ни с Таня тук…
Здравей, Таня! Радваме се, че стартираме 2024 година с интервю с теб, което отдавна искаме. Къде те намираме?
Здравей, Цвети, и аз истински се радвам да започна Нова година по този начин. Намирам се в Джакарта, Индонезия. Тук живеем временно, за няколко години, със съпруга ми и 3-годишната ни дъщеря.
Задаваме любимо предизвикателство: Може ли да ни се представиш така, както би се представила на едно дете…
Обичам големите празни стаи, защото мога да ги изпълня с игра, с танци, и да си пренареждам любимите предмети в различни кътчета на стаята. Обичам еднакво тишината и музиката, защото ми помагат да създавам.
Кога йога те срещна и усети, че ще бъде твоето призвание и път в живота?
Йога ме срещна през 2006-а и усетих веднага, че съчетава много неща, които търсих. Аз съм бивша гимнастичка и акробатичната част много ми хареса, тоест асаните. Много обичах да показвам и колко много мога, тоест състезателната част и най-сложните пози. Когато обаче трябваше да преподавам на свекърва ми и майка ми, реакцията им беше: „Не мога, много е сложно“. Тогава всъщност се запитах как може един човек чрез лесни пози да стигне до истината, която се отваря във всяка шавасана. Всичко стана много постепенно и никога не е било решение, че това е моето призвание. Просто го правя. Понякога дори го изоставям, но после пак се връщам. Това, което чувствам, е, че ми е даден някакъв дар и е мое задължение да го пазя, развивам и предам нататък.
Как би описала себе си, преди да започнеш да се занимаваш с йога?
Преди йога, съм била на 23 години. Бих се описала като млад човек, копиращ предначертания път за успех нагоре, бързо, още и още без да се отказваш, но и без да задавам въпроси как се чувствам, за мен ли е това, какво всъщност аз мога да дам…
Каква промяна настъпи в теб на физическо и духовно ниво, след като тръгна по пътя на йога…
Много промени. Ще говоря за вътрешните, защото те са бавни, почти невидими за външния свят, но често това, което истински търсим.
След няколко години основно на асана йога практика, намерих медитацията. Тогава започнах да забелязвам заетата си глава. Беше много трудно да стигна до тишината, за която се говореше в книгите. Пътят ми на разбирането какво всъщност е медитация е пътят ми на йога учител.
Другото голямо откритие за мен беше ин йога. Тогава се научих истински да се отпускам. До този момент дори не бях забелязала колко стегната и напрегната бях почти постоянно. Последна стъпка на това отпускане беше йога нидра, което е йогисткият сън. Преди да взема дъщеря си от детската градина, почти всеки ден правя 20 минути йога нидра. Това много ми помага. Цялостната промяна е към повече вътрешен мир, което най-просто казано е да не се самоизяждам от самокритика, а да търся мекота отново и отново. Тук има много йога философия и няма смисъл от терминология, но с изучаването осъзнаваме какво е истина за нас и как да вземем решения, какво е свобода и какво ни я отнема, какво е огънят в мен и как той да не загасва, за да продължа дара, за който съм родена на тази земя. Всеки от нас има такъв дар и йога ни води бавно, но сигурно към него.
Кое е най-голямото предизвикателство за теб в живота ти до този момент?
Преходът от жена към майка, съчетано с Ковид пандемията и местене далеч от дома, в Джакарта, Индонезия.
Имала ли си трудни дни, дни, в които не се чувстваш уверена, в настроение, и как се справяш тогава?
Разбира се. Ще споделя няколко начина, които през последните 3 години имат най-силен ефект в живота ми. От толкова време съм майка.
Научих се да работя с менструалния си цикъл. Това знание позволява на жената да забележи, че има определени дни, в които хормоните се „разместват“ драстично като нива, което може да доведе до поредица от силни и контрастни емоции.
Например, изпадайки в момент на самокритика, поглеждам календара и виждам, че съм на ден 18-ти, който съм забелязала, че е най-самокритичният за мен. Тогава полагам ръка на сърцето си и си прощавам. Прошката е най-бързият, лек и смислен начин да продължа деня си. Има и много други начини, но познанието за менструалния ни цикъл е суперсила, която мисля, че е позабравена и вместо да се опознаем, я крием зад болкоуспокояващи или шеги, че сме менструални. Ето защо съм решила да обучавам и други жени по темата. Няма значение на каква възраст сме.
Друго силно и важно средство за мен са ритуалите и молитвата. Не се придържам към религия, но следвам ритуали, които идват от различни традиции. Примерно зен традицията – за медитация, веда традицията – за молитва, и аюрведа традицията – за женска красота и тяло.
Намиране на общност, която ме кара да се чувствам „нормална“ и пълноценна. Невинаги кръгът около нас е подходящ за всичко. Примерно аз съм част от група за духовен бизнес и предприемачество, друга група за женско здраве и хормонален баланс. Приятелите ми не се интересуват от това, но аз имам нужда от тази споделеност, за да се развивам в посоките, които ме интересуват. В йога групите, които аз създавам, най-често чувам: „Таня, най-накрая се чувствам „нормална“ и „разбрана“. Общността е важна част от женската същност.
Можеш ли да ни разкриеш някоя бърза техника за справяне с тревожност и паник атаки, която можем да прилагаме у дома?
Да. Диханието. Трябва да го удължим плавно.
Преди това обаче трябва да се опознаем и да се запитаме: Какво ме кара да се чувствам безопасно и носи в мен усещане за покой (нещо добро, което тялото ми усеща и помни, като си затворя очите). Примерно за мен това е интонацията на майка ми, произнасяйки името ми и давайки си сама прегръдка. Всеки сам/а трябва да стигне до това място на себепознание. Запитай се: Какво ми носи покой сега?, и го запомни като усещане в тялото си. Това усещане ще действа като „котва“ на ума ти да се върне към нещо хубаво. Когато вече имаме „котвата“, можем да включим и плавно удължаване на вдишване и издишване. Пишете ми дали ви е помогнало.
Кое е нещото, което ти дава смисъл?
Тук съм тотално клише. Дъщеря ми.
Как преминава един твой ден?
В момента преподавам в Джакарта ранни сутрешни йога часове и после се посвещавам на общността си, като създавам онлайн програми. Поне 30% от времето ми е и обучение на мен самата. Това може да е йога, но вече по-често е как да стигна до аудиторията си, как да я разбера, поддържам и закрилям. Всички хора, които ми дават времето си и доверието си, са моя отговорност. Аз съм поела тази задача много сериозно.
От септември 2023 година създавам и подкаст, наречен „Жени заедно“. Това за мен е много важно, защото са непринудени разговори с жени, които може би нямат толкова популярност, но имат каузи и вярват в работата, която вършат. Често това са жени, които се борят сами, и ми се иска по някакъв начин да се обединим като на седянка в миналото. Може би звукът ми не е перфектен, нито пък въпросите, но намерението е споделеност и подкрепа.
Времето ми следобед е посветено на дъщеря ми и семейството.
Разкажи ни малко повече за твоя канал „Йога с Таня“…
Каналът става на 8 години и съдържа над 250 йога практики. Ако бях започнала с тази идея, никога нямаше да стартирам, защото звучи непосилно. Трябваше да науча много неща извън йога, като това как се записва звук, осветява, и как се изгражда връзка онлайн. Аз съм изключително благодарна за общността, която каналът ми предостави. През последните две години правя събития и на живо през лятото, за да се срещна с част от тези прекрасни хора. Това беше необходима стъпка за мен, за да се свържа с всички невероятни истории, които получавам по имейл.
„Йога с Таня“ започна като канал за хората, които нямат възможност да отидат до йога студио или пък имат срам за това на колко години са или как изглеждат (както беше случая за майка ми, свекърва ми и баба ми), но прерасна в нещо много по-голямо, което аз бих нарекла общност. Много пъти казвах, че се отказвам. Точно тогава получавах най-дълбоките писма колко много каналът е помогнал на някого. Когато нещо прерасне от малък проект в голяма общност, то тогава става твой дълг да я поддържаш с капацитета, който имаш. Продължавам да правя работата стъпка по стъпка и докъдето стигнем.
За какво мечтаеш?
Мечтая за жени, които не се страхуват.
Пожелай ни нещо за 2024 година?
Пожелавам на всички Мекота. Само чрез нея можем да стигнем до дълбоките слоеве на нашата същност. Пожелавам и Огън, който е действащата сила. Само едното води до ленивост или до прегаряне. Ето защо пожелавам и двете: Мекота и Огън.
