Днес те срещаме с Йордан – Кметицата на Кича, мила! Един „гърмеж“ от хиляди цветове и емоции, които да святкат, да лъскат и да дрънкат!
Здравей, Йордан! Представи ни се така, както би се представила на едно детe.
Здрасти, аз съм Данчо, искаш ли да си станем мили приятелки?
Къде те намираме?
Намирате ме на най-добрата географска ширина – в Борово. Гледам през луксозната дограма и си представям как ще боядисам всички сгради в розово, че нещо ми е много сиво. Ама това ще стане след 7-8 години, като се поосвободя малко и стана кмет на район Красно село.
Какво най-често носиш със себе си?
По-скоро най-често забравям да нося неща със себе си. Особено ключовете си. Затова открай време съм си най-добра приятелка с един денонощен ключар, който е отишъл поне 3 пъти до Созопол само на мои разноски. Но никога не забравям да нося със себе си тонус, слушалки и способността да видя забавното във всичко.
Коя е песента, която не можеш да изкараш от главата си напоследък?
В моята глава е постоянна дискотека, а дисководещият хич не се е определил стилово.
Още от сутринта, когато отворя пъстрите си очи (които по лична карта са вписани като кафяви, но това е пълна лъжа) – веднага започвам да си пея нещо. От Йорданка Христова, през Lana del Rey, та чак до интрото на H2o.
Но най-доброто парче е “BOROVO JAZZ”, написано лично от мен и free trial-а ми в едно AI приложение!
В какви дрехи се чувстваш себе си?
Във възможно най-кичозните. Има хора, които обичат да им е леко, комфортно, да не им виси нищо и ако може да могат да тичат в дрехите си. Аз обичам да святка, да лъска, да дрънка, да има 3 неща едно върху друго и да не мога да извърша елементарно движение, защото ще ми се разпадне тоалетът.
Как се роди идеята за kitch.bg?
Идеята за KITCH се роди в един дъждовен ден, в който аз и дуетната ми половинка Вили Стоянова решихме да напуснем едновременно тогавашната ни работа. Аз все още бях млад, зелен и елегантно несериозен и така или иначе искаха да ме изгонят.
Та напуснахме, взехме си скришно фирмените лаптопи (тъй като все още нямахме наши), отидохме в едно кафе на булеварда Витошка и започнахме да правим логото на KITCH. Избрахме шрифт, оцветихме си го, заляхме лаптопа с таратор и от там нататък всичко е история. До днес, когато вече сме си закупили лаптопи на името на нашата си фирма.
Идеята ни беше да създадем не просто бранд, а цяло общество, в което всеки да се чувства котюр – място, където хората да изразяват себе си по най-автентичния начин и да се чувстват напълно свободни. Да можеш да се появиш на парти с пижама, комбинезон, сукманче или каквото ти хрумне и никой да не те гледа подозрително като в автобус 204.
Какво те вдъхновява?
Всеки път ме вдъхновяват неща, от които изобщо не очаквам това. Нещо, което виждам на улицата, може да запали цяла верига от рибешки мисли. Познавам, че съм на прав път, ако веднага ми стане смешно. Например една забравена одежда пред блока на тротоара може да се превърне в идея за цяла кампания, колекция дрехи или план за подобряване на космическата ни мрежа от сателити. А пък ако се засмея поне два пъти, значи идеята е пълен гърмеж и веднага трябва да започне да се действа по нея. Според мен, за да не спираш да бъдеш вдъхновен, е важно да си даваш свободата да мислиш и тъпи неща, без да се осъждаш и дори да се забавляваш с това.
Къде искаш да си точно сега?
Искам да бъда точно, където съм си. По пътя, който води към човека дето искам да бъда. Е, може да го извървя и от Бали, но и от Борово съм напълно доволен.
За какво мечтаеш?
90% от времето, което прекарвам сам вкъщи или по улиците, се намирам в много дълбока манифестация и визуализация на това, че вървя за модно шоу на Седмицата на модата. Толкова яко влизам в джаза, че е почти невъзможно да не ми се случи.
Въпрос от съседка от Красно село – Какво е мнението ти за хората, които отричат комфорта на общественият транспорт? Смяташ ли че са нещо повече от останалите данъкоплатци? ☺
Преживяването да съм се облякъл като за виенски бал, да съм си сложил слушалките, да гърми Lana Del Rey и на всичкото това отгоре да вляза в трамвая – за мен е незаменимо. Леко се притеснявам от мисълта, че някой може да не е изпитал това удоволствие. Ползвам си трамвай 7 като лична лимузина от години и нямам никакво намерение да го изоставям. Дори след като взема книжка (която опитвам да изкарам вече втора година). Но only God can judge me, и това е положението.
Автор: Радослава Петрова
